Вероятното решение на Европейската централна банка тази седмица за второ намаление на разходите по заемите този път ще бъде свързано с доста технически обрат.
Макар да се очаква, че в четвъртък официалните лица ще намалят основния си депозитен лихвен процент с четвърт пункт - стандартен размер, използван от световните партньори за коригиране на политиката - две други лихвени ставки, които определят цената на парите, които банките могат да получат от базираната във Франкфурт институция, ще се понижат с много по-малко традиционните 60 базисни пункта.
Целта на този ход е да се смажат колелата на финансовата система, докато политиците прекратяват мащабни притежания на облигации и дългосрочни заеми. Чрез коригиране на разликата между лихвените проценти по депозитите и кредитите те целят да гарантират, че ЕЦБ ще запази контрола върху пазарните условия, докато балансът ѝ се свива.
Каква е настройката в момента?
В момента лихвеният процент по депозитите е 3,75%. Основният лихвен процент по рефинансиране, при който банките могат да заемат пари за една седмица или три месеца, е с половин пункт по-висок - 4,25%, а пределният лихвен процент по заемите - спешното овърнайт улеснение - е 4,5%.
Асиметричните спредове между трите показателя са наследство от ерата на отрицателните разходи по заемите на ЕЦБ. За да се борят с дефлацията и да стимулират икономиката, политиците намалиха депозитната лихва дълбоко под нулата, докато не можаха да направят същото с другите две.
Какво ще се промени?
ЕЦБ е на път да свие разликата между депозитната лихва и основната лихва по рефинансиране - от 50 базисни точки на 15. Спредът между последната и пределния лихвен процент по кредитите ще остане непроменен - 25 базисни точки.
Ако резултатът съвпадне с широко разпространените очаквания на наблюдателите, лихвите ще спаднат съответно до 3,5%, 3,65% и 3,9%. Както обикновено, промените в лихвените проценти ще се прилагат в сряда след официалното решение.
Дали това, което предстои да се случи, е допълнително облекчаване на политиката?
Не е. Пазарните разходи по заемите следят промените в депозитната лихва на ЕЦБ.
Промените в другите два лихвени процента, които надхвърлят 25 базисни точки, се смятат за технически корекции, необходими в отговор на промените във финансовата система и паричната политика през последните години. Те са резултат от 15-месечен преглед на оперативната рамка на институцията и бяха обявени още през март.
През последните години банковите заеми от ЕЦБ бяха ниски, така че последиците от този ход върху общите условия за финансиране ще бъдат малки. Текущото усвояване при седмичните предлагания е около 2 млрд. евро, а неизплатените тримесечни заеми възлизат на около 10 млрд. евро.
Защо ЕЦБ променя спреда между лихвените си проценти?
Откакто ЕЦБ започна мащабни покупки на облигации през 2015 г. и ликвидността е в излишък, овърнайт пазарните лихви следват лихвения процент по депозитите.
Но от известно време насам създателите на политиката не реинвестират постъпленията от всички падежиращи облигации. Дългосрочните заеми също изтичат, така че балансът се свива доста бързо.
Този процес ще продължи, тъй като длъжностните лица продължават с оттеглянето на стимулите от ерата на кризата. Ще настъпи момент, когато ликвидността вече няма да е в изобилие и банките - при липсата на нови покупки на активи - ще трябва отново да започнат да вземат заеми. Волатилността на пазарите е много вероятен страничен ефект.
Основната цел на политиците е да сведат тези колебания до минимум. Намаляването на разликата между лихвените проценти, по които банките могат да заемат от ЕЦБ и да паркират пари в нея, също така стеснява разликата, между която вероятно ще се движат овърнайт пазарните лихвени проценти. Нито една банка няма да приеме по-ниска от депозитната лихва или да плати за средствата си повече от основната лихва по рефинансиране при взаимодействието с другите банки.
Това ли е последната дума за това как ще се провежда политиката в бъдеще?
Вероятно не. Преди ЕЦБ да обяви предстоящите промени, длъжностните лица проведоха голям дебат за това дали искат да продължат да работят в система, в която банките разполагат с повече ликвидност, отколкото технически се нуждаят - или искат да се върнат към режима на строги пари отпреди Голямата финансова криза, при който средствата се управляваха педантично.
Мненията се разминаха рязко, като служителите от южните части на региона бяха по-благосклонни към първото. Други като че ли предпочитаха втория вариант на строго нормирана ликвидност.
Като оставиха окончателния отговор за друг път, те решиха засега да запазят сегашната система, при която свръхликвидността поддържа пазарни лихви, близки до депозитната. С намаляването на баланса в бъдеще банките ще имат по-голяма отговорност да решават колко ликвидност им е необходима, за да работят.
Има ли вероятност банките да променят поведението си?
Вземането на заеми от ЕЦБ ще стане сравнително по-евтино, което е потенциален стимул за банките да участват в редовни кредитни операции.
По-малката разлика означава и по-ниска цена на грешката в предпазливостта - когато се искат малко повече пари, отколкото са строго необходими, и остатъците се депозират обратно в централната банка.
Същевременно има възможност банките да взаимодействат помежду си, за да спестят малко от лихвите при заемането и предоставянето на средства.
Какъв според пазарите ще бъде ефектът?
Краткосрочното пазарно въздействие вероятно ще бъде ограничено, отчасти защото промяната беше отбелязана по-рано тази година. Наред с това свръхликвидността остава висока - над 3 трлн. евро (спрямо около 1,7 трлн. евро преди пандемията), което ограничава нуждата от алтернативни източници на финансиране.
Когато борбата за ликвидност се разгори, ключовият пазар, който трябва да се наблюдава, ще бъде репо-сделките, при които банките могат да залагат свръхсигурни обезпечения в замяна на парични средства от свои колеги. По данни на RepoFunds Rates Benchmark от CME Group еднодневната репо лихва за ликвидност, обезпечена с пул от германски облигации, в момента е малко под 3,75% - там, където в момента е депозитната лихва.