Руски танкери от Сенчестия флот в опасни маневри около Дания - рискът от разлив расте

• Отказът на танкери от Сенчестия флот да бъдат насочвани от датски специалисти през плитчините е само още един пример за това колко безсилна е Дания - и в по-широк смисъл Европейският съюз - когато става въпрос за справяне с широко призната заплаха за околната среда
• Опасенията от петролен разлив нарастват - Русия отказва назначения на ключови датски навигатори
• Липсата на местни познания, съчетана със стари кораби и зле подготвени екипажи, увеличава риска от инцидент, който може да има опустошителен ефект върху морската екосистема и бреговата линия на този крехък воден път

Танкерите, превозващи руски суров петрол през опасните проливи на Дания, все по-често отказват услугите на лоцмани, когато предприемат подобни операции, което увеличава вероятността от нефтен разлив край бреговете на страната.

През трите месеца до юли 20 % от всички танкери от т.нар. сенчест флот, превозващи руски петрол през датските проливи, са отказали помощта на експерти, които познават местните води, според данни, събрани от Bloomberg и Danwatch, базираната в Копенхаген организация с нестопанска цел за разследваща журналистика. Този дял се е увеличил от 4% година по-рано.

Проливите, които всеки ден се пресичат от фериботи и друг морски трафик, могат да бъдат трудни за навигация. В тях има много пясъчни плитчини, силни течения и различна дълбочина на водата. Използването на лоцмани е препоръчано от Международната морска организация и е обичайно от десетилетия, като през цялото това време е помогнало да се избегнат големи разливи.

Но Москва, лишена от свободен достъп до основните световни танкери поради западните санкции, все повече разчита на флот от кораби, които са по-стари, лошо поддържани, с недекларирани собственици и съмнителни застраховки. Тези плавателни съдове, които сега представляват най-голямата част от руския петролен транспорт, са основните, които отказват лоцмански контрол.

От началото на 2023 г. близо 1200 танкера, превозващи руски суров петрол, са напуснали Балтийско море, като делът на корабите от флота в сянка в тази бройка се увеличава през това време. През трите месеца до края на юли шест от всеки десет превоза са били извършени с танкери от флота в сянка. Това е повече от четири на десет през първото тримесечие на 2023 г.

Един на всеки пет от тези кораби е отказал услугите на датски пилоти от май до юли. Това е повече в сравнение с един на всеки 20 преди година, според данните, получени по искане за свобода на информацията от Danwatch.

Увеличението е само още един пример за това колко безсилна е Дания - и в по-широк смисъл Европейският съюз - когато става въпрос за справяне с широко призната заплаха за околната среда.

Датската морска администрация не е отговорила веднага на запитванията за коментар.

Проливите са предмет на договор за свобода на корабоплаването от 1857 г., който дава право на всички кораби да преминават през тях, а наемането на пилоти е доброволно. Както Морската организация на ООН, така и Международната морска организация и датските власти препоръчват използването им.

Ако Копенхаген се опита да въведе задължително използване на пилоти, това може да доведе до противопоставяне с Кремъл и да наруши ключов източник на световни доставки на петрол.

Bloomberg комбинира информацията, получена от Danwatch, за отказа от използване на лоцмани с проследяването на стотици танкери и други данни, за да разбере въздействието на западните санкции, които се увеличиха срещу Москва след нахлуването ѝ в Украйна.

Не е ясно защо все по-често се отказва пилотаж. Едно единствено плаване коства почти 70 000 датски крони (около 10 000 долара). Пилотите са критични към състоянието на корабите, които са помолени да водят.

През март Danwatch съобщи, че голяма част от корабите, които плават без лоцмани, правят тази дейност опасна, не могат да се свържат с тях или не общуват ясно. Той се позова на почти 100 вътрешни доклада от командването на датските военноморски сили.

Нарастващите рискове, които представляват корабите, бяха подчертани в серия от интервюта, проведени от Bloomberg с лоцмани по-рано този месец. Микаел Педерсен, който помага на плавателните съдове да се движат във водите на Дания в продължение на 22 години, описва танкерите от флота в сянка като „стари купчини боклук“. Екипажите се борят с остарели карти и оборудване, което е толкова старо, че е трудно да се управлява.

Маршрутът от Балтийско до Северно море се извива през датския воден път Great Belt.

Танкерите, натоварени с руски суров петрол, обикновено се намират на дълбочина между 14 и 15 метра във водата, сочат данните от проследяването на плавателните съдове. При остров Агерсьо, на около половината път, корабите трябва да направят два 40-градусови завоя в бърза последователност, за да избегнат плитките води край северния край на остров Лангеланд.

В този момент плавателният канал за тези кораби е широк по-малко от една миля, според навигационните карти, видени от Bloomberg. Това оставя много малко място за грешки.

Липсата на местни познания, съчетана със стари кораби и зле подготвени екипажи, увеличава риска от инцидент, който може да има опустошителен ефект върху морската екосистема и бреговата линия на този крехък воден път.

Още по темата

Тъмният флот и рисковете около претъпкания проток Малака

Руските „Игри на танкери“ затрудняват проследяването на санкционирания флот

След петрола, Русия може би изгражда сенчест флот и за газ