Самият ЕС е под риск без повече средства и общ дълг, предупреди Марио Драги

Бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги призова ЕС да инвестира до 800 милиарда евро допълнително годишно и да се ангажира с редовното издаване на общи облигации, за да направи блока по-конкурентоспособен спрямо Китай и САЩ.

В дългоочаквания си доклад за конкурентоспособността на Европейския съюз Драги призова блока да развие своите модерни технологии, да създаде план за постигане на своите климатични цели и да повиши защитата и сигурността на критичните суровини, определяйки задачата като „екзистенциално предизвикателство“.

Драги каза, че Европа ще трябва да увеличи инвестициите с около 5 процентни пункта от БВП на блока - ниво, невиждано от повече от 50 години - за да трансформира икономиката си, така че да може да остане конкурентоспособна. Той предупреди, че икономическият растеж на ЕС е „постоянно по-бавен“ от този в САЩ, което поставя под въпрос способността на блока да дигитализира и декарбонизира икономиката достатъчно бързо, за да може да се съревновава със своите конкуренти на изток и запад.

„За първи път от Студената война трябва искрено да се страхуваме за нашето самосъхранение“, каза Драги пред репортери в Брюксел в понеделник. „И причината за единен отговор никога не е била толкова убедителна и аз съм уверен, че в нашето единство ще намерим силата да се реформираме.“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която възложи на Драги да представи доклада, ще трябва да реши каква част от препоръките му да бъдат изпълнени.

Докладът идва в момент, когато европейските лидери осъзнават все повече загубата на конкурентоспособност срещу основните съперници на блока, отчасти поради енергийната зависимост на Европа и липсата на суровини. Междувременно ЕС продължава да бъде възпрепятстван от неспособността на своите телекомуникационни и отбранителни индустрии да използват икономии от мащаба и да бъдат по-добре подготвени за по-гъвкава позиция в областта на сигурността.

Освен това ЕС досега не успя да прокара пътна карта за намаляване на бариерите на своите капиталови пазари, за да мобилизира милиарди евро през границите си, необходими за ускоряване на развитието на чисти технологии, за да постигне своите амбициозни екологични цели или да създаде следващото поколение технологични шампиони.

Драги предложи пренаписване на правилата за политиката на конкуренцията на блока, така че да могат да се наливат повече пари в ключовите индустриални сектори на Европа, и притисна регулаторите да възприемат по-креативен подход към проверката на сливанията – което може да доведе до одобрението на по-значими сделки. Той призова наблюдателите на сливанията в ЕС да вземат под внимание проиновативните ефекти на определени сделки, които биха могли да компенсират всички отрицателни рискове за конкуренцията.

Драги бе благоприятно настроен и към телекомуникационния сектор, като настояваше за по-голяма консолидация в цяла Европа, за да се запълнят празнините в единния пазар на блока.

Докладът на Драги отбелязва, че икономическият растеж в ЕС е постоянно по-бавен, отколкото в САЩ през последните две десетилетия, движен от по-малкия напредък в производителността. Германия се очерта като особено слабо място, тъй като нейният индустриален сектор продължава да се бори с високите разходи за енергия и загубата на конкурентоспособност спрямо Китай. Брутният вътрешен продукт в най-голямата икономика в еврозоната е едва малко по-висок, отколкото преди пандемията.

Неразположението на европейската производителност се засилва от слабостта на националните правителства в най-големите икономики на ЕС, засегнати от политическа фрагментация и възхода на популистките сили срещу някои от амбициозните общи решения, за които Драги призовава, включително съвместен дълг. Това вероятно ще затрудни ЕС да приложи някое от предложенията на Драги, които са политически предизвикателни.

Последствията от бавния отговор на предизвикателствата, породени от американските финансови стимули за зеления преход и агресивните индустриални планове на Китай, с милиарди долари, инвестирани в субсидии, вече се усещат в някои от ключовите индустрии.

Volkswagen AG обяви, че обмисля затваряне на заводи в Германия за първи път в своята 87-годишна история.

„Европейците трябва да разберат, че защитата не е отговор, това е само временен отговор“, каза Алисия Гарсия Ереро, икономист в Natixis, пред Bloomberg. „Трябва да атакуваме – със сигурност не каквото и да е, а да се конкурираме при по-добри условия, което означава повече иновации. Единният пазар трябва да бъде укрепен."

Драги разкри предизвикателствата, пред които е изправена индустрията на ЕС, докато се заема с мисията си да достигне нетно нулеви емисии до средата на века. Цените на енергията в региона са твърде високи и възпират инвестициите, докато целите на блока в областта на климата поставят тежка краткосрочна тежест върху секторите с най-високи емисии. Китай и САЩ не са изправени пред подобни пречки, докато нивото на финансиране, което предоставят на сектора, е много по-голямо от това на ЕС.

Енергийни планове

За да превърне енергийния преход във възможност, Европа трябва да синхронизира всички свои политики с климатичните цели и да излезе със съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност, който да обхване производителите на енергия, чистите технологии и автомобилния сектор, както и енергоемките компании, където е трудно да се намалят емисиите.

Четирите най-големи индустрии с интензивни емисии в ЕС, като химикали и метали, ще изискват 500 милиарда евро през следващите 15 години, за да се декарбонизират, се казва в доклада на Драги. Освен това нуждите от инвестиции в транспорта ще възлизат на 100 милиарда евро всяка година между 2031 г. и 2050 г.

Драги обърна особено внимание на автомобилния сектор, наричайки го „ключов пример за липса на планиране в ЕС“. Блокът е изправен пред реален риск производителите на автомобили в ЕС да продължат да губят пазарен дял от Китай, който изпреварва 27-членния блок в „почти всички области“, като същевременно произвежда на по-ниска цена.

За да се справи с нарастващото разделение в цифровите иновации между ЕС и САЩ и Китай, докладът предлага формиране на агенция, която да бъде моделирана по Агенцията за перспективни изследователски проекти за отбраната на САЩ (DARPA), която да финансира революционни технологии и да се управлява от иноватори, а не от държавни служители.

Европейската инвестиционна банка също трябва да има право да инвестира съвместно в обещаващи технологични компании, за да насърчи повече рисков капитал да тече към бизнеса.

Финансиране на отбраната

Докладът предлага общо финансиране за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната в редица сектори като дронове, хиперзвукови ракети, оръжия с насочена енергия, отбранителен изкуствен интелект и война на морското дъно и в космоса, но също и космическия сектор. Той също така препоръчва засилване на съвместните поръчки за отбранително оборудване, както и облагодетелстване на европейски компании, при условие че са конкурентоспособни.

Бившият италиански премиер предложи, че ЕС може да следва модела на Next Generation EU, фондът за възстановяване, финансиран от 800 милиарда евро съвместен дълг за преодоляване на последствията от пандемията от Covid.

Съгласно настоящите правила обаче ЕС ще спре допълнителните нетни заеми от 2026 г., когато изтече програмата му за облекчаване от пандемията. Въпреки че има дискусии за допълнителни емисии за финансиране на елементи като отбраната и климата, призивите за постоянни съвместни заеми са твърдо противопоставени от икономическата сила на блока, Германия.

„Ако Европа не може да стане по-продуктивна, ще бъдем принудени да избираме. Няма да можем веднага да станем лидер в новите технологии, фар за климатичната отговорност и независим играч на световната сцена“, пише Драги в доклада. „Ще трябва да намалим някои, ако не всички, наши амбиции.“

Още по темата

Драги ще представи план за преодоляване на проблемите на единния пазар на ЕС

Макрон търси подкрепа за плана си да назначи Драги на най-високия пост в ЕС

Драги настоява ЕС да се подготви за огромни разходи с оглед на промените в световния ред

След като Драги си отиде, Путин може да опита да поднови романса си с Италия