Франция иска от ЕС да удължи крайния срок за представяне на план за дефицита

Френското правителство е поискало от Европейската комисия удължаване на крайния срок за представяне на плана си за намаляване на публичния дефицит, съобщиха от Министерството на финансите в неделя, потвърждавайки доклад в La Tribune Dimanche.

Франция е поискала допълнително време, за да осигури съгласуваност между плана и финансовия си закон за 2025 г., заяви представител на министерството пред Bloomberg, без да посочи какъв ще бъде новият предложен срок. Планът трябваше да бъде представен до 20 септември.

На 5 септември президентът Еманюел Макрон назначи Мишел Барние за нов министър-председател на Франция. Най-спешният приоритет на Барние ще бъде законопроектът за бюджета за 2025 г., който трябва да бъде представен на парламента за обсъждане до 1 октомври. Новият премиер първо ще трябва да намери нов финансов министър на мястото на Бруно Льо Мер, който заяви, че няма да остане на поста.

ЕС беше поискал от Франция и още шест държави по-дългосрочна фискална стратегия, която да бъде изпратена в Брюксел през септември. Правилата на ЕС включват строги мерки за държавите с дълг, надвишаващ 60% от брутния вътрешен продукт, и бюджетен дефицит от над 3%. Миналата година дефицитът на Франция беше 5,5%, а дългът ѝ възлизаше на около 111% от БВП.

Барние не разполага с мнозинство в парламента и се сблъсква с Националното събрание, в което много депутати са настроени враждебно към него или в най-добрия случай изискват политически отстъпки в замяна на това, че няма да свалят правителството с вот на недоверие.

Партийната математика означава, че администрацията на Барние може да преживее такова предложение с подкрепата на центристите и консерваторите и с мълчаливото съгласие на крайнодясното Национално обединение.

Барние вече е подложен на натиск, докато се опитва да сформира правителство. Марин льо Пен, лидер на десния Национален рали, заяви пред La Tribune в неделя, че очаква действия от новия премиер. Франция „повече не може да си позволи“ разходи за финансиране на имигранти за сметка на полицията, а освен това трябва да се справи с измамите, каза тя.

В събота около 110 000 демонстранти излязоха в градове в цяла Франция, за да се противопоставят на избора на десен премиер от страна на Макрон, след като крайнолявата партия „Непреклонна Франция“ и други организации призоваха за протести.

Проучване на Ifop за седмичника JDD показва, че 52% от французите са доволни от избора на Барние за министър-председател, въпреки че 74% смятат, че неговото правителство бързо ще бъде отхвърлено от парламента.

Още по темата

Макрон изигра „последната си карта“, за да спаси центристката си "революция"

Барние ще се окаже с по-голям бюджетен дефицит

Макрон избра Мишел Барние за премиер на Франция