Гърция въвежда мерки срещу свръхтуризма и краткосрочното отдаване под наем

• Всички пътници, пристигащи в гръцките пристанища, ще плащат такса, като тя ще бъде по-голяма на популярните за туризма острови Санторини и Миконос
• Правителството ще забрани всякакви нови краткосрочни наеми за поне една година в три основни части на Атина
• Страната ще разшири и така наречената си програма „Златна виза“ за инвеститори

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис обяви мерки, насочени към преодоляване на отрицателното въздействие на свръхтуризма, тъй като посетителите продължават да прииждат с рекордно голям брой в ерата след пандемията.

Правителството е „много загрижено“ за притока на пътници от круизни кораби през определени месеци на годината и ще започне да събира такси, заяви Мицотакис в събота по време на годишната си реч на Международния панаир в Солун. То ще увеличи и данъка върху настаняването, свързан с климатичната криза.

През 2023 г. Гърция е приела рекордните 36,1 млн. посетители, а през първата половина на 2024 г. пристигащите са се увеличили с 16% до 11,6 млн. души, според последните данни на Банката на Гърция. Туристическият сектор допринася с около 20% за икономиката, което го прави жизненоважен за здравето на нацията.

Страната ще разшири и така наречената си програма „Златна виза“ за инвеститори, които са готови да вложат поне 250 000 евро в местни стартиращи предприятия. Досега от чужденците се изискваше да закупят имот, за да получат визата.

Всички пътници, пристигащи в гръцките пристанища, ще плащат такса, като тя ще бъде по-голяма на популярните за туризма острови Санторини и Миконос. Данъкът за настаняване за периода от април до октомври също ще бъде увеличен, като приходите от него ще бъдат в полза на местните общности.

Мицотакис отново изрази загриженост, че някои части на Гърция са изправени пред проблема „свръхтуризъм“. В интервю за агенция Bloomberg през юни той обяви плановете си да ограничи посещенията на круизни кораби на най-популярните острови в страната от 2025 г.

Краткосрочните наеми са обвинявани за подхранването на жилищната криза в страната, която заедно с високите потребителски цени е в центъра на последните политически дебати.

Правителството ще забрани всякакви нови краткосрочни наеми за поне една година в три основни части на Атина, каза Мицотакис. Собствениците на имоти, които променят договорите за наем от краткосрочни на дългосрочни, няма да плащат данък върху наемите в продължение на три години, както и собствениците, които решат да отдават жилищата си под наем, вместо да ги държат извън пазара, каза той.

От 2019 г. до 2023 г. ваканционните наеми са се увеличили средно с 28% годишно, докато наличните краткосрочни наеми са се удвоили през същия период. В същото време хотелското настаняване е нараснало само с 3,5% през този период, според данни, публикувани в доклад на Grant Thornton за Камарата на хотелиерите в страната, публикуван тази седмица.

Правителството ще започне и нова програма на стойност 2 млрд. евро, която ще бъде използвана за намаляване на разходите за лихви по ипотечните кредити.

Още мерки

В събота Мицотакис разкри и редица мерки, насочени към облекчаване на разходите за живот, включително намаляване на социалноосигурителните вноски с 1 процентен пункт през 2025 г. вместо предишния план за намаление с 0,5 пункта.

Премиерът обяви също така:

• Увеличение с 2,2-2,5 % на около 2 милиона пенсии от 1 януари.
• Увеличаване на минималната работна заплата от април
• Увеличение на заплатите в публичния сектор, особено на лекарите, пожарникарите и работещите в армията и силите на реда.
• Различни данъчни облекчения в помощ на самостоятелно заетите лица, земеделските производители и други.
• Промени в обезщетенията за безработица

„Днес нямам чувал с необмислени разходи“, каза той. „Разходите ни за 2025 г. са добре балансирани.“

Гърция вече е поела ангажимент да постигне първичен бюджетен излишък - показател, който показва приходите минус разходите без лихвените плащания - в размер на 2,1 % от БВП за 2024 и 2025 г., което е повече от 1,9 % през 2023 г.

Фискалната дисциплина е един от най-важните критерии за финансовите пазари, а неотдавнашният благоразумен бюджетен път на страната беше един от двигателите на рейтинговите компании да върнат Гърция в зоната на инвестиционния клас през 2023 г. след 13 години със статут на „джънк“.

„Здравите и нарастващи първични излишъци, заедно със стабилния номинален растеж, ще улеснят по-нататъшното значително намаляване на съотношението на публичния дълг към БВП, което се очаква да спадне до под 140% до 2027 г. от 161,9% през 2023 г.“, заявиха от DBRS Morningstar в петък.

Още по темата

Скоро и други може да повторят експеримента с шестдневната работна седмица

Турците бягат от 90-процентната инфлация в гръцки курорти

Гръцките острови не могат да спрат опустошителните туристически тълпи