Европейската централна банка няма да реагира на отслабването на икономиката на еврозоната чрез по-бързо намаляване на лихвените проценти, според проучване на анализатори.
Анкетираните очакват ЕЦБ да последва първоначалното намаление на лихвата по депозитите през юни с ново намаление през следващата седмица, поддържайки това тримесечно темпо до достигане на 2,5% през следващия септември. Те очакват разходите по заемите да останат на това ниво до 2026 г.
Длъжностните лица във Франкфурт са изправени пред проблематична комбинация от смекчаваща се икономическа експанзия и упорит ценови натиск. Най-големият изоставащ растеж е Германия, най-голямата икономика в региона, където производителите са затруднени повече от година, а потребителите се колебаят да харчат.
Неотдавнашната нестабилност в рамките на блока от 20 държави „засилва аргументите за по-стабилна парична политика“, каза Денис Шен, икономист в Scope Ratings. Но „инфлацията остава всичко друго, но не и победена“, което кара ЕЦБ да бъде предпазлива.
Повечето не очакват президентът Кристин Лагард да предложи ясни сигнали за това накъде се насочват лихвите - в съответствие с акцента на ЕЦБ върху оценката на входящите данни. Предвид различните гледни точки в Управителния съвет относно икономиката, тя може да остави всички възможности отворени.
„Основното предизвикателство пред Лагард е да представи политическа перспектива, която е последователна въпреки различията във възгледите, което може да бъде постигнато чрез продължаване на наблягането на подход, зависим от данни, и липса на предварителен ангажимент към каквато и да е лихва“, каза стратегът на SEB Юси Хилянен.
Докато по-агресивно настроени политици, включително президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, предупредиха за продължаващи рискове от инфлация, други казаха, че ЕЦБ не трябва да ограничава икономиката за по-дълго от необходимото.
Респондентите в проучването очакват централната банка да намали перспективите си за растеж през 2024 г., които бяха 0,9% през юни. Вероятно ще запази останалата част от прогнозата си непроменена.
„Почти сигурно е, че ЕЦБ отново ще понижи лихвените проценти, когато се събере на 12 септември, като доведе лихвения процент по депозитите до 3,5% от 3,75%. Лагард вероятно ще подчертае на пресконференцията, че този ход е подходящ, тъй като прогнозните индикатори за растеж на заплатите сочат забавяне, а общата инфлация се доближава до целта на ЕЦБ от 2%", коментира Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната за Bloomberg Economics.
Хора, запознати с дебата, казаха, че правенето на политики ще стане по-трудно, след като разходите по заемите достигнат 3% - горната граница на диапазона от прогнози, при които лихвените проценти нито ограничават, нито подкрепят икономиката. Шнабел каза миналата седмица, че служителите трябва да бъдат по-предпазливи в близост до този така наречен неутрален процент, за да избегнат възпрепятстването на връщането на инфлацията до 2%.
Повечето икономисти очакват действителният праг да бъде по-нисък от 3%, като мнозинството оценява неутралния процент на 2,25% или 2,5%.
Това не означава, че определянето на политика ще бъде лесно в близко бъдеще, според анализатора на TD Securities Джеймс Роситър.
„С инфлацията на услугите на 10-месечен връх и нивото на безработица с рекордно ниско ниво, има ясен натиск върху цените в процес на производство“, каза той. „В същото време растежът се смекчава, като рисковете ясно са насочени към низходяща страна. Намаляването на лихвите през септември изглежда е свършена сделка, но какво се случва отвъд него ще бъде горещо обсъждано през следващите месеци.“
Някои също подчертават предизвикателството на Лагард да не засилва пазарните очаквания, че намалението през октомври е залог 50/50.
„Доверието на ЕЦБ в перспективите за инфлацията вероятно ще е нараснало, особено като се имат предвид признаците за смекчаване на пазара на труда“, каза Оливър Ракау, икономист в Oxford Economics. „Но съветът на ЕЦБ вероятно ще се опита да добави някои ястребови тонове, за да запази опцията да не намалява през октомври предвид пазарните цени.“