Френският президент Еманюел Макрон избра Мишел Барние за министър-председател, поверявайки на бившия преговарящ на ЕС за Брекзит деликатната задача да организира критично важните публични финанси.
Назначението е първа стъпка към прекратяването на продължилата месеци политическа нестабилност във Франция след предсрочните избори, които оставиха Национално събрание, в което нито една група не разполага с необходимото мнозинство, за да управлява самостоятелно.
Френският бенчмарк индекс CAC 40 намали загубите си след новината, но все пак се сви с 0,4% за деня. Акциите на компаниите в банковия сектор се представиха най-добре, като Societe Generale SA се повиши с 3,6%, а BNP Paribas SA - с 2,7%. След новината премията за доходност на 10-годишния френски дълг спрямо еквивалентния германски дълг намаля.
В лицето на 73-годишния Барние френският президент избра лице, което в голяма степен избягваше споровете в политиката през последните месеци, което му дава шанс да не бъде твърде неприемлив за никоя партия. Левият съюз "Нов народен фронт" претендираше да оглави новото правителство, след като спечели най-много места в Парламента, но Макрон заяви, че кандидатът на левите Люси Кастец е щяла да бъде моментално отстранена при вот на недоверие от депутати от опозицията.
В последните дни "Народният сбор" на Марин льо Пен се превърна в основен фактор в преговорите, като предупреди, че ще даде отпор на много от другите политически лица, чиито имена се спрягат за министър-председател. Въпреки това длъжностни лица от крайнодясната партия са по-нееднозначни по отношение на Барние, като заявиха, че ще изчакат да видят какви политики ще предложи.
„Назначението идва след безпрецедентен цикъл от консултации, по време на които, в съответствие с конституционните си задължения, Президентът гарантира, че министър-председателят и бъдещото правителство ще отговарят на условията да бъдат възможно най-стабилни.“
Барние е пред предизвикателството да сформира кабинет, който да е мост между идеологическите различия между левия, десния и центристкия блок в парламента. Постигането на баланс ще е от ключово значение за възможността Барние да устои на вот на недоверие и безпроблемно да приеме бюджет за 2025 г. в следващите седмици. Традиция във Франция е опозиционните партии да гласуват срещу фискалните законопроекти, каквито и да са обстоятелствата.
За да предотврати мнозинстовото от депутатите да се обединят срещу него, Барние трябва да се съобрази с исканията на остналите парламентарни групи в други ключови области на политиката, включително пенсиите и минималната работна заплата. Широк кръг от партии проведоха кампанията си за парламентарните избори с обещанието поне частично да отменят закона на Макрон от 2023 г. за повишаване на пенсионната възраст.
Центристката група на Макрон се обяви против опитите да се отменят реформите в подкрепа на бизнеса, проведени през последните седем години.
„Както казахме на президента, ние настояваме новият министър-председател да уважава 11-те милиона французи, които гласуваха за "Национален сбор", и да уважава тях и техните идеи“, написа Марин льо Пен в Х. „Ще наблюдаваме внимателно политиките му и ще следим дали исканията на нашите гласоподаватели, които представляват една трета от френския народ, са чути и уважени.“
Финансовите пазари следят отблизо политическите маневри в Париж. Още преди изборите през юни бюджетът на Франция беше в светлините на прожекторите, след като дефицитът набъбна до 5,5% от брутния вътрешен продукт за 2023. Това накара S&P Global Ratings да понижи рейтинга на страната, а Европейския съюз предприе процедура за налагане на по-голяма фискална дисциплина.
„Пазарите вероятно ще си отдъхнат от изгледите, че Франция все пак ще има ново правителство“, каза Кристоф Ригер, ръководител на отдел „Лихвени стратегии“ в Commerzbank AG. „Но тъй като не сме видели или чули много за Барние след Брекзит, ще изчакаме да видим за какво се застъпва той и дали ще може да оцелее при вота на недоверие без големи отстъпки в ляво.“
Макрон разпусна Националното събрание през юни, след като беше победен от крайната десница на европейските избори. Инвеститорите се отказаха от френските активи, тъй като видяха риск от победа на опозиционните партии и изпълнение на скъпоструващи обещания в програмите им, които рискуват допълнително да увеличат дълга на страната. Премията, която Франция плаща по 10-годишния си дълг в сравнение с тази на Германия, нарасна и остава доста над предизборните нива, а френските акции все още не са възстановили загубите си в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.
Барние ще наследи план за бюджет за 2025 г., изготвен от отиващото си служебно правителство, с непроменени ограничения на разходите, които да помогнат на Франция да постигне целта да намали дефицита си под 3% от БВП до 2027. Новият екип на министър-председателя ще може да прави промени, преди да представи законопроекта до началото на октомври. Франция трябва да изпрати средносрочни фискални планове в Брюксел по-късно този месец съгласно обновените фискални правила на ЕС.
Новият народен фронт, който в предизборната си кампания се обявави за голямо увеличение на разходите, вероятно ще бъде най-голямата пречка пред Барние за постигане на съгласие по отношение на публичните финанси. Някои от лидерите на левия блок определиха решението на Макрон да не назначи Кастец като „отказ от демокрация“, а други заявиха, че незабавно ще предложат вот на недоверие, за да свалят правителство, което не е от техните редици.
Новият министър-председател на Франция ще трябва да се съобразява и с крайната десница в парламента, след като партията на Льо Пен увеличи местата си и се съюзи с една дясноцентристка група. Тя заяви, че нейната група ще се опита да свали всяко правителство на Новия народен фронт, но не се противопоставя така остро на останалите партии.
Традиционните консерватори ще си сътрудничат повече с Барние, лице от останките на тяхната партия, който е служил в правителствата на Никола Саркози и Жак Ширак. Центристките законодатели на Макрон вероятно също ще бъде благосклонни, след като веднъж сключиха сделка с някои от десните, за да осигурят преизбирането на Яел Браун-Пиве за председател на Народното събрание.