Решенията в Европейската централна банка ще станат много по-оспорвани, след като лихвените проценти спаднат до около 3% и се появят сблъсъци относно това какво все още е необходимо, за да се поддържа инфлацията под контрол, твърдят запознати.
Макар че следващите две или три намаления на депозитната лихва от сегашното ѝ ниво от 3,75% едва ли ще предизвикат големи търкания, тогава дебатът ще се сблъска с различни виждания както за перспективите пред цените, така и за точката, в която паричната политика спира да ограничава икономическия растеж, казаха хората, като помолиха да не бъдат назовавани, тъй като дискусиите са поверителни.
Оценките за последния варират от 2% до 3%. Но с намаляването на инфлацията пазарите и анализаторите смятат, че разходите по заемите ще се приближат до горната граница на този диапазон, а може би дори ще я достигнат до края на годината. Според тях в крайна сметка те ще се установят на ниво от около 2,5%.
Има ранни индикации за предстоящото напрежение.
„Колкото повече лихвените проценти се доближават до горния диапазон на оценките за неутралния лихвен процент - т.е. колкото по-малко сме сигурни колко рестриктивна е нашата политика - толкова по-предпазливи трябва да бъдем, за да избегнем самата политика да се превърне във фактор, забавящ дезинфлацията“, заяви в петък членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел.
Представителите на ЕЦБ до голяма степен са съгласни, че има възможност за по-нататъшно намаляване на лихвите, тъй като ръстът на потребителските цени все още съответства на прогнозите им за връщане към целта от 2% в края на следващата година.
След първоначалния ход през юни се очакват още през септември и декември - в унисон с публикуването на тримесечните икономически прогнози. Инвеститорите не изключват и още едно през октомври.
По-малко съгласие обаче има по въпроса колко голяма заплаха все още представлява инфлацията, която през август възлиза на 2,2%. По-благосклонният лагер се опасява от изоставане от целта, особено след като икономиката на 20-те държави от еврозоната губи инерция. Ястребите пък се опасяват, че твърде бързото разхлабване на политиката би довело до риск от повторно разпалване на цените.
Такива аргументи вече се изказват в рамките на 26-членния Управителен съвет.
От една страна, гръцкият Янис Стурнарас призова длъжностните лица да бъдат „еднакво загрижени за превишаването и недостигането на инфлационната цел“, а португалският Марио Сентену заяви, че ЕЦБ трябва „да понижи инфлацията с възможно най-малки жертви“ - препратка към потенциалната икономическа болка, ако политиката е твърде строга за твърде дълго време.
За него опасността е връщане към средата на ниска инфлация и нисък растеж, която предшестваше пандемията.
За разлика от него хърватинът Борис Вуйчич изтъква лепкавия растеж на цените в сектора на услугите, който през август се повиши до 4,2%, докато президентът на Bundesbank Йоахим Нагел заяви миналата седмица, че ЕЦБ не бива да понижава лихвените проценти твърде бързо, тъй като „едно малко по-силно икономическо възстановяване може допълнително да забави връщането към целевата позиция“.
Определянето на точността на момента, в който политиката започва да стимулира икономическия растеж, а не да го задържа, е още по-размирно - най-вече защото т.нар. неутрален лихвен процент не може да се наблюдава и съществуват множество оценки за това къде се намира той.
В статия от януари икономисти от ЕЦБ заявиха, че моделите дават реален лихвен процент между -0,75% и 1% - което означава номинален лихвен процент от 1,25% до 3%. Франсоа Вилерой дьо Гало обаче заяви през април, че оценката на ЕЦБ и Банката на Франция предполага номинален лихвен процент от 2% до 2,5%.
„Това не е непременно целта за настоящата фаза на намаляване на лихвените проценти“, каза той тогава. „Тя просто показва, че разполагаме със значителна свобода на действие за понижаване на нашите лихвени проценти, преди да излезем от територията на рестрикциите“.
Такива оптимистични оценки на неутралния лихвен процент се основават на все още слабите фундаментални показатели на икономиката на еврозоната - като ниската раждаемост и намаляващата производителност. По-ястребово настроените официални лица не са съгласни с това, като посочват диапазона от 2,5% до 3% - обусловен от структурни фактори като скъпоструващия екологичен преход и трайно свитите пазари на труда.
„Продължаващият стагфлационен риск в еврозоната ще направи намаляването на лихвите след следващата седмица по-спорно, защото Управителният съвет отново е отчетливо по-разделен на „гълъби“ и „ястреби““, заяви Карстен Бржески, ръководител на макроотдела в ING. „За да могат ястребите да се съгласят на поредица от намаления на лихвите, растежът в еврозоната трябва да отслабне още повече.“