Върховният съд на Бразилия нареди незабавното спиране на X в страната, след като нейният собственик Илон Мъск отказа да посочи легален представител на социалната мрежа в най-голямата нация в Латинска Америка.
Забраната на платформата, известна преди като Twitter, слага край на продължилата месеци вражда между Мъск и съдията от Върховния съд Александър де Мораес, който оглавява усилията за борба с фалшивите новини и речта на омразата, които според него вредят на бразилската демокрация.
X допринася за „среда на пълна безнаказаност и беззаконие в бразилските социални мрежи, включително по време на местните избори през 2024 г.“, пише Мораес в решението си, заявявайки, че компанията многократно и умишлено не е спазвала съдебни разпореждания.
„Екстремистки групи и цифрови милиции“ използват платформата за „масивно разпространение на нацистки, расистки, фашистки, омразни и антидемократични речи“, пише той, добавяйки, че всеки, който използва VPN за достъп до платформата, ще бъде подложен на ежедневни глоби от 50 000 реала (8 900 долара).
Минути след публикуването на решението Мъск се нахвърли срещу Мораес в своята платформа. „Свободата на словото е основата на демокрацията и неизбран псевдосъдия в Бразилия я унищожава за политически цели“, пише той. „Потисническият режим в Бразилия толкова се страхува хората да научат истината, че ще фалира всеки, който се опита.“
Изпълнителният директор на X Линда Якарино каза в публикация, че днес „е тъжен ден за потребителите на X по света, особено тези в Бразилия, на които е отказан достъп до нашата платформа.“
„Иска ми се да не се стига дотук – това разбива сърцето ми“, написа тя. „Надявам се да дойде ден, когато бразилското правителство ще спази конституцията, която бразилският народ ратифицира. Но докато няма промяна в Бразилия, X ще бъде затворен.“
Когато беше помолена за коментар, X препрати Bloomberg към публикация от четвъртък вечерта на официалната страница на Global Government Affairs, в която се посочва, че компанията планира да „публикува всички незаконни искания на съдия де Мораес и всички свързани съдебни документи в интерес на прозрачността“.
Платформата за социалните медии все още беше достъпна в петък вечерта, тъй като на решението на Мораес трябва известно време, за да влезе в сила. Телекомуникационният надзорен орган на Бразилия разполага с 24 часа, за да приложи забраната, се казва в решението.
По-късно Мораес отмени част от заповедта, като каза, че Apple и Google трябва да блокират X в IOS и Android и да премахнат X и VPN приложенията от своите онлайн магазини до пет дни, докато доставчиците на интернет услуги трябва да забранят X през същия период от време.
Преди решението бразилски знаменитости, интернет личности и политици, включително президентът Луис Инасио Лула да Силва, се подготвяха за забраната, като туитваха акаунтите си в други мрежи на своята публика.
Мъск затвори офиса на X в Бразилия по-рано този месец, за да протестира срещу заповедите за премахване на определени акаунти, за които се твърди, че разпространяват дезинформация. В отговор съдът уведоми компанията в сряда вечерта, отговаряйки на публикация в X, че Мораес ѝ е дал 24 часа да назове законен представител в страната или рискува услугата ѝ да бъде спряна.
Бразилия исторически е била ключов пазар за много от най-големите услуги за социални мрежи, включително X. Изчислено е, че X има десетки милиони активни потребители в страната, според външни оценки, а Бразилия отдавна е един от най-големите центрове на X извън САЩ и Япония.
Бразилия не е първата страна, в която X е спрян. Услугата отдавна е забранена в Китай, Иран и Северна Корея, наред с други. През 2022 г. беше ограничена в Русия, след като президентът Владимир Путин нахлу в съседна Украйна. Бивши ръководители на Twitter спряха рекламите в страната и започнаха да маркират връзки от всички подкрепяни от държавата руски медии, като в крайна сметка създадоха отделна версия на услугата, за да помогнат на хората да имат достъп до нея въпреки правителствените ограничения.
Дезинформация или свобода на словото
Демокрациите по света се борят с ефектите на социалните медии върху техните избори и политика. Но Бразилия предприе едни от най-агресивните действия, за да държи компаниите отговорни за съдържанието след президентския вот през 2022 г.
По време на кампанията бившият президент Жаир Болсонаро използва ефира и онлайн платформите, за да посее недоверие към системата за електронно гласуване в страната. Безпочвените твърдения за хакерство и кражба на гласове подхраниха гнева на привържениците на Болсонаро, които се разбунтуваха в Бразилия поради фалшивото убеждение, че Лула е загубил изборите.
През април Мораес включи Мъск в широко разследване на така наречените дигитални милиции или организирани групи, обвинени в използване на социалните медии за разпространение на невярна информация и наложи на компанията глоби за неспазване на съдебни разпореждания за премахване на съдържание.
Този ход изглежда само ескалира сблъсъка между висшия съд на Бразилия и най-богатия човек в света. Докато X първоначално изпълняваше заповедите за премахване на акаунти, заподозрени в разпространяване на невярно съдържание, Мъск по-късно изглежда предизвика Мораес, обявявайки, че ще премахне ограниченията, дори ако това навреди на крайния резултат на компанията му.
През август X излезе с изявление, в което се казва, че ще затвори операции в Бразилия „незабавно“, след като Mораес заплаши законния ѝ представител с арест за неспазване на съдебни разпореждания. През цялото време Мъск продължи да се противопоставя на съдията в своята платформа, твърдейки, че усилията му да контролира съдържанието се равняват на превишаване на правата и цензура.
Той отговори на заповедта да посочи представител в Бразилия, като публикува снимка на плешив мъж в черни дрехи зад решетките - очевидно генерирано от AI изображение на Мораес. „Един ден, Александър, тази твоя снимка в затвора ще бъде истинска. Помнете думите ми“, написа Мъск.
Самопровъзгласил се за абсолютен привърженик на свободата на словото, Мъск лиши компанията от голяма част от инфраструктурата и персонала за модериране на съдържанието, откакто я купи през 2022 г. Компанията разчита най-вече на потребителите на X, за да контролира съдържанието за дезинформация чрез Бележки на общността, функция, която добавя етикети към публикации, когато потребителите ги намират за подвеждащи.
Мъск често използва платформата си, за да опровергае критиците и да упрекне световните лидери, включително първата дама на Бразилия Розанджела да Силва, за чиято X страница се твърди, че е била хакната миналата година. А сблъсъкът с властите спечели похвала на Мъск в консервативните кръгове на Бразилия, които отдавна обвиняват съдебната система, че атакува тяхната кауза.
Ако се запази, съдебната забрана рискува да лиши X от един от най-големите ѝ пазари извън САЩ. Това лишава хиляди кандидати от популярен инструмент за кампания преди местните избори, които се провеждат през октомври в повече от 5000 бразилски общини.
Проучване през декември установи, че 29% от потребителите на смартфони в Бразилия имат инсталиран X. Към първото тримесечие на 2024 г. платформата има около 20 милиона активни потребители в страната, според Sensor Tower, фирма за данни, което е с около 15% спад от предходната година.
Други социални медийни платформи преди това са се сблъсквали с интернет разпоредбите. Миналата година съдия нареди временно спиране на Telegram, след като услугата за съобщения не сподели потребителски данни от неонацистко съдържание, което според властите е свързано с атаки в бразилски училища.
WhatsApp, услуга за съобщения, собственост на Meta Platforms Inc., също беше забранена за кратко през 2016 г. поради неспазване на съдебни разпореждания за споделяне на потребителски данни.