Заплахата от война с Израел предефинира "нормалния“ живот в Бейрут

Стъклените панели потрепериха, когато две експлозии разтърсиха търговския център. Няколко души се втурнаха към изхода, но повечето останаха на местата си. Бяха само израелски самолети, които преминаха звуковата бариера, си казваха те. Почти никой не реагира, когато се чу трета експлозия.

„Помислихме, че това е краят, че войната е започнала,“ спомня си Лейла, която притежава козметичен салон до търговския център в покрайнините на Бейрут, докато пили ноктите на клиентка. Но според нея спадът в бизнеса би бил краткотраен. „Ще видите, ливанците скоро ще се върнат навън и всичко ще се върне към нормалното.“

Бейрут е свикнал да живее с заплахата от война, а това се случи преди няколко седмици. Тази заплаха сега става все по-остра, след като Израел започна превантивна атака в южен Ливан. Но за мнозина в града, последните събития са просто поредната версия на нормалността.

Ливан очаква война от октомври, когато подкрепяната от Иран военна групировка Хизбула започна да обстрелва Израел заради войната в Газа, която сама по себе си е реакция на нападението на Хамас срещу еврейската държава. Двете страни разменят огън по границата, а тези сблъсъци могат да прераснат в по-голям, по-широк конфликт, включващ както глобални, така и регионални сили.

Тази перспектива стана по-реална миналата неделя, когато Израел изпрати 100 военни самолета да унищожат ракетни установки на Хизбула и, според официални лица, да предотвратят планирана атака от групировката в отговор на по-ранно нападение.

Израел удари южните предградия на Бейрут в края на юли и уби военния шеф на Хизбула, определена като терористична организация от САЩ и Великобритания. Няколко часа по-късно, Иран обвини Израел за убийството на политическия лидер на Хамас Исмаил Хания в Техеран.

Оттогава светът се подготвя за последствията. Полетите към и от Ливан бяха спрени, а страни като САЩ, Великобритания, Франция и държави от Персийския залив призоваха гражданите си да напуснат.

Но за Лейла и други в Бейрут това беше поредното нещо, което трябваше да добавят към списъка си с тревоги. Икономиката им все още се възстановява от финансовия срив през 2019 г. и след това от огромната експлозия в пристанището на Бейрут година по-късно. Валутата е нестабилна, безработицата достигна почти 50%, а инфраструктурата се разпада.

На 17 август, държавната енергийна компания Électricité du Liban съобщи, че горивото е изчерпано. Последвалото затъмнение засегна летището в Бейрут, пристанищата и затворите.

Ливанците се шегуват със себе си и тяхната дефиниция на „нормалното“ в социалните медии. Един мем, който циркулира онлайн, обобщава техния начин на живот, показвайки бутилка от марката Absolut Vodka с надпис „Абсолютно отричане“ вместо логото.

Трябва да си в 40-те си години, за да имаш ясни спомени от гражданската война, която превърна Бейрут в синоним на конфликта в Близкия изток, но страната остана като буре с барут. Имаше напрежение със Сирия и редовни сблъсъци с Израел, както и спорадични сектантски конфликти, които характеризират страната от десетилетия.

Джордж Бешара, строителен предприемач, който живее в квартала Матн, напуснал училище по време на гражданската война и също си спомня как е избягвал части от града през 2006 г., когато Израел удари летището и пристанището в отговор на атака на Хизбула над границата.

Бейрут е свикнал да живее със заплахата от война.

„Ливан винаги е бил такъв,“ каза Бешара. „Ако Израел започне война, тя ще продължи няколко дни и след това ще приключи.“

Това спокойно отношение, обаче, контрастира с хората, които имат повече възможности. Няколко дни след израелския удар, почти нищо не се промени, докато ливанската диаспора, една от най-големите в света, се стече за летния сезон.

Пристиганията на туристи през юни бяха с над 100% повече в сравнение със същия месец миналата година. Светлините от Sky Bar, един от най-популярните нощни клубове в Близкия изток, осветиха нощта на Бейрут. Много други клубове трябваше да връщат хората. Автомобили се редяха на опашки, за да влязат в клубове на няколко километра по крайбрежието от Бейрут. Заплануваните концерти се проведоха.

След това заплахата от пълна война и предупрежденията за пътуване унищожиха всяка надежда, че приходите от туризма ще надминат регистрираните миналата година 5 милиарда до 7 милиарда долара, според министъра, отговорен за икономиката.

„Добре дошли на ливанските емигранти, гръбнакът на икономиката,“ гласеше надпис на плакати, залепени на няколко сгради по магистрала, водеща към центъра на Бейрут. Посетителите ги виждаха, докато се нареждаха на дълги опашки на летището, с истории за рязко покачване на цените на билетите за Европа и САЩ.

Али, 50-годишен твърд поддръжник на Амал, основният съюзник на Хизбула, шофира таксито си през южните предградия на Бейрут, един от традиционните бастиони на Хизбула.

Когато минавал през района след израелските ракети, Али забелязал, че за първи път от години почти нямало движение. „Хората се уплашиха и се преместиха,“ каза той. Снимка на брат му, облечен в военна униформа, е прикрепена на вентилационните лопатки на автомобила. Брат му загинал при въздушен удар в южен Ливан по-рано тази година.

Израелските атаки в този регион близо до границата и на други места досега са убили най-малко 500 души, предимно бойци на Хизбула, според местни оценки. Около 30 войници и 18 цивилни са били убити при атаки на Хизбула, според Израелските сили за отбрана.

На входа на Бейрут, билборд показва образ на дете с разкъсани дрехи, което гледа разрушена сграда, и гласи „Достатъчно, изтощени сме,“ с хаштаг „Ливан не иска война.“

Башир, 43-годишен баща на две деца, принадлежи към значителна част от обществото, която вярва, че проблемът е в Хизбула, която има голямо влияние върху политическия живот в Ливан и е по-добре въоръжена от ливанската армия.

Лидерът Хасан Насрала каза, че неговата групировка, чиято крайна цел е унищожението на Израел, е ограничила конфликта на границата заради ливанците въпреки призивите на палестинците за по-голяма ескалация.

„Кой е той, за да взема решение за война от мое име?“ каза Башир, който, подобно на Лейла, отказа да бъде идентифициран с пълното си име. „Аз не съм го искал.“

Башир все още пътува 120 километра (75 мили) от Бейрут до южен Ливан всяка седмица, за да провери къщата си близо до границата. Много хора в този район са свикнали със звуците на ударите. Те вече са нормални, каза той.

Още по темата

Петролът поскъпва след израелските удари по Ливан

Израел е унищожил хиляди ракетни установки в Ливан

Израел твърди, че обстрелва Ливан, за да предотврати нападение на „Хизбула"

Ливан призова за деескалация