Наблюдатели от организацията за атомен надзор на ООН казаха, че руската "Росатом" повишава риска от радиологична авария, като продължава да експлоатира атомна електроцентрала на руска земя, която е близо до територия, завзета от Украйна този месец.
„Фактът, че централата работи, прави заплахата още по-сериозна“, каза генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Мариано Гроси във вторник в коментари, излъчени от руската държавна телевизия.
Мониторинговата мисия на МААЕ, ръководена от Гроси, посети Курската атомна електроцентрала, за да оцени риска от ядрена авария. За разлика от окупираната от Русия атомна централа в Запорожие в Украйна, където всичките шест реактора са затворени, Курската АЕЦ продължава да произвежда електричество.
Агенцията предупреди за особено „сериозни последствия“, ако заредената с гориво активна зона на така наречения реактор РБМК бъде ударена по време на работа. Удари от атакуващи дронове са наблюдавани на място, според Гроси, който не уточни коя страна ги е изстреляла.
„Ядрена електроцентрала от този тип толкова близо до военния фронт е изключително сериозен факт“, каза Гроси, описвайки обекта като „изложен и крехък“.
Технологията от съветската епоха, която в момента работи на мястото, е особено уязвима от авария, подобна на Чернобил, ако бъде ударена от артилерийски или ракетен обстрел. Технологията РБМК, работеща в Курск, използва същия остарял съветски дизайн, който избухна в Чернобил. За разлика от съвременните единици, централата няма стоманени и бетонни ограничителни куполи, които поддържат основните системи за безопасност и са проектирани да задържат радиация в случай на авария.
Тази ключова слабост на дизайна за безопасност означава, че никоя страна извън Русия не експлоатира електроцентрали РБМК.
МААЕ посети обекта в опит да успокои ядрените опасения. Дипломати от базираната във Виена агенция издадоха спешни предупреждения за радиологичен инцидент - такъв, който може да навреди на усилията за увеличаване на атомното производство за смекчаване на изменението на климата.
Русия, най-големият износител на ядрено гориво и технологии в света, каза на дипломати този месец, че една атака може да разруши световната индустрия. Очакваше се служителите на "Росатом" да покажат на МААЕ доказателства за това, което според тях са украински дронове и ракетни атаки в близост до централата в Курск.
„Основното безпокойство в момента е случаен военен удар“, каза Робърт Кели, бивш директор на МААЕ и координатор за реагиране при извънредни ситуации в Министерството на енергетиката на САЩ. „Най-лошият сценарий е изпускане на радиация, което е повече от това, което се случи във Фукушима, но значително по-малко, отколкото в Чернобил.“
Разтапянето на реактора в Чернобил през 1986 г. остави забранена зона от 2600 квадратни километра в Украйна, където на радиоактивния материал ще са необходими хиляди години, за да се разпадне. За разлика от авариите през 2011 г. във Фукушима, Япония, където операторите до голяма степен не позволяваха на големи количества радиация да се разпространят в атмосферата, чернобилската катастрофа обхвана широка част от Европа.
Рисковете за ядрената безопасност в АЕЦ "Курск" подчертават новия натиск върху руския президент Владимир Путин, след като изненадващото нахлуване на Украйна започна по-рано този месец. Путин започна войната, когато нареди нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., което трябваше да приключи до дни.
От своя страна правителството на Украйна обвини Русия в планиране на радиологична авария. Дипломати на МААЕ казаха в понеделник, че останки от руски атакуващи дронове са били открити миналата седмица близо до южноукраинската атомна електроцентрала.
Въпреки че МААЕ има присъствие на място в окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала, както и в четири други станции в Украйна, Гроси каза, че неговите инспектори не са открили убедителни доказателства, сочещи кой стои зад атаките с дронове, насочени към най-голямата атомна атомна централа в Европа.
И двата действащи реактора RBMK в Курск са построени преди аварията в Чернобил, според базата данни PRIS на МААЕ. Предвижда се блоковете да продължат да генерират електроенергия още шест години, освен ако Русия не реши да удължи експлоатационния им живот.
"Росатом" изгражда друга двойка модерни реактори ВВЕР на площадката в Курск, които се планира да пуснат в експлоатация през следващата година с общ капацитет от 2 гигавата. И двете единици имат вградени вторични херметизиращи конструкции за защита срещу злополука.
Дори без да ударят един от действащите РБМК на Курск и да провокират радиологична авария, украинските сили могат да нанесат скъп удар на руската ядрена индустрия. „Само изваждането от строя на генераторна зала може да причини щети за милиони долари и голямо забавяне“, каза Кели.