Зеленски иска украинците да се върнат, но не и икономиките, които ги приеха

Лидия Василевска работеше като счетоводител в Киев, когато руските сили нахлуха в Украйна. Тя избяга в Прага, намери друга работа и се настани в малък апартамент в тих район на чешката столица. Но повече от две години след като избяга от бомбите, тя се оказва в различен вид конфликт: икономическо противопоставяне между родната ѝ страна и страната, която я е приютила.

Решението да се премести с двете си дъщери и домашни любимци на повече от 1000 километра я поставя в противоречие с украинския президент Володимир Зеленски. Той иска бежанците да се върнат, за да подпомогнат икономиката на разкъсаната от война страна и да устоят на Русия. В същото време по-голямата част от Централна и Източна Европа се сблъсква с недостиг на работна ръка, а страни като Полша и Чехия не желаят да загубят хора.

Разселен украинец, пътуващ към семейството си в Прага, чака на централната жп гара във Варшава през март 2022 г. Фотограф: Барек Садовски/Bloomberg

Натискът се увеличава откакто Зеленски каза на украинците в новогодишното си обръщение, че трябва да решат дали са бежанци или граждани — или, както той се изрази, жертви или победители — и че е време страната да бъде заедно. Наскоро нахлуването на руска територия постави Москва в трудна ситуация и засили морала в Украйна.

„Когато чуеш това, те карат да се чувстваш, че не само си напуснал, но че си изоставил страната си и си лош човек,“ каза 51-годишната Василевска, която работи като ръководител на проекти за неправителствена организация, помагаща на бежанци. „Не трябва да има значение къде се намираш, всеки от нас може да помогне в тази ситуация от мястото, на което се намира в момента.“

Страните в региона приеха милиони бежанци след нахлуването на президента Владимир Путин през февруари 2022 г. Правителствата им предоставиха специален статус и разпределиха финансова помощ, дори ако, както в Чехия, по-късно намалиха тази щедрост и бяха бавни в създаването на дългосрочни мерки за настаняване или достъп до банкови заеми.

Миналия месец Полша удължи законодателството, което предоставя на бежанците достъп до пазара на труда и социални помощи до септември 2025 г. Това удължаване ще донесе голяма стабилност за украинците, заяви заместник-министърът на вътрешните работи Мачей Душчик. „Нашата икономика има нужда от работници,“ каза той.

Милиони украински бежанци живеят в Европа

В началото на войната, около 17 милиона украинци — повече от една трета от предвоенното население — избягаха от домовете си. Повече от 6 милиона остават бежанци в чужбина, според Агенцията за бежанците на ООН (UNHCR). Това число включва около 1,3 милиона, които са заминали за Русия до края на миналата година.

Украинската централна банка прогнозира, че още 400,000 души ще напуснат страната тази година поради трудности като спирания на тока и заплахи за енергийната инфраструктура. Усилията за „задълбочаване на интеграцията“ на украинците в страните-получатели са се превърнали в стимул, според доклад от 1 август.

Украинците започнаха да навлизат на полския и чешкия пазар на труда години преди войната. Когато Русия нападна, много от тях се върнаха в родината си, за да се бият. Липсата им се почувства в индустрии като строителството и транспорта, според Яцек Пиехота, председател на Полско-украинската търговска камара. В много компании те съставляваха почти една трета от работната сила.

Володимир Зеленски, президент на Украйна, по време на интервю в Киев на 3 юли. Фотограф: Юлия Кочетова/Bloomberg

Зеленски се опитва да убеди своите съюзници да помогнат да се върнат повече мъже в Украйна, като ги моли за помощ по време на двустранни срещи. Мъжете на възраст между 18 и 60 години имат забрана да напускат Украйна поради войната. През май в Украйна беше въведен закон за мобилизация, който цели да попълни военните редици с още стотици хиляди войници.

Политици от Полша до Унгария заявиха, че няма да връщат бежанци, докато войната продължава.

Но има и ключова икономическа причина да ги задържат, особено в страни, чиито ръководства са били против имиграцията през последните години. Например, компаниите са принудени да търсят работници на по-далечни места, за да запълнят работни места в новопостроени фабрики за автомобили или батерии.

35-годишен украинец, който живее в югозападна Полша повече от десетилетие, казва, че вярва, че новата му родина има също толкова нужда от работници като него. Говорейки при условие за анонимност поради чувствителността около мобилизацията, той каза, че се чувства виновен, че е останал в Полша, но не е готов да се откаже от живота, който е изградил там. Той сподели, че посещава психолог, за да му помогне да се справи.

Освен украинците, вече установени в Полша преди войната, страната все още приютява около 950,000 бежанци. Техният принос към брутния вътрешен продукт беше между 0,7% и 1,1% миналата година, според доклад на UNHCR и счетоводната фирма Deloitte.

Докладът установи, че украинските домакинства в Полша се издържат сами, като 80% от доходите им идват от работа, след като новопристигналите навлязоха на пазара на труда по-бързо от очакваното.

Клон на Nova Post, най-голямата частна куриерска компания в Украйна, във Варшава. Украински компании, които обслужват бежанците от войната, процъфтяват. Фотограф: Дамиан Лемански/Bloomberg

В Чехия украинските бежанци са платили почти два пъти повече данъци през първото тримесечие на годината, отколкото са получили като социални помощи, показват данни на Министерството на труда. Страната също има най-ниската безработица в Европейския съюз — 2,7%, което прави трудно намирането на работници.

Повечето от 350,000 украинци в страната са жени с деца, но от тези в трудоспособна възраст, 72% са заети, макар и предимно на по-малко квалифицирани позиции, отколкото са заемали у дома.

„За да бъда откровен, много чешки компании зависят от уменията и усилената работа на украинските бежанци“, каза Томаш Пруза, ръководител на основната лобистка група за чешката търговия и хотелиерство. „Строителната индустрия например би спряла напълно без украинските работници.“

Украинците обаче са интегрирани в работната сила, според Артьом Зозуля, председател на Фондация Украйна, неправителствена организация, базирана в полския град Вроцлав. Въпросът е накъде ще се развие войната от тук нататък, особено по отношение на мобилизацията.

„Важно е да се помни, че сред украинците, живеещи в Полша, има и икономически мигранти, които живеят тук от години и сега се сблъскват с морална дилема,“ каза Зозуля. „Сред украинските мъже, живеещи в Полша, има ниво на безпокойство, тъй като няма точна информация какво ще се случи във връзка с мобилизацията.“

Това също е гореща тема на разговор сред разселените украинци в Прага, според Василевска. Тя не е сигурна за перспективата да се събере отново с по-голямата си дъщеря, която се е върнала в Украйна.

„Все още бих искала да се върна у дома, в моя апартамент и моята дача, при приятелите си и мястото, където са погребани родителите ми“, каза тя. „Но осъзнавам, че почти всеки ден сега има ракети и други неща, които летят наоколо и могат да ударят навсякъде по всяко време.“

Още по темата

Бизнесът в България остава отворен към наемането на украински бежанци

Европейските средства ще са за социализирани бежанци, а не за пари за хотели

Проруската пропаганда, която се вихри в България, пречи на бежанците от Украйна