Съюзниците на Киев до голяма степен се въздържат от преценка за украинската офанзива на руска територия на фона на несигурността относно крайната цел на операция, която има за цел да преначертае картата на войната на Кремъл.
Няколко съюзници от НАТО подкрепиха решението на Украйна да изпрати войски в района на Западен Курск - първата окупация на руска земя след Втората световна война - и нарекоха операцията легитимна форма на самоотбрана срещу агресивната война на Москва.
Но някои изразиха опасения публично и частно, позовавайки се на риска ескалацията на боевете да отклони крайно необходимите войски от крехката фронтова линия и потенциално да посее разделение сред поддръжниците на Киев, според западни служители, които говориха при условие за анонимност.
Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето беше най-високопоставеният служител в Организацията на Северноатлантическия пакт досега, който открито критикува този ход, който той нарече ескалация, която би отдалечила прекратяването на огъня „все повече и повече“.
Но коментарите предизвикаха бърз упрек от шефа му, премиера Джорджа Мелони, чието правителство каза, че стремежът на Италия към примирие не променя пълната подкрепа на Рим за Киев. Сега тя наложи строг контрол на публичните изявления относно конфликта в опит да предотврати излагането на разногласия в нейната управляваща коалиция, според хора, запознати с нейното мислене.
Доминиращ фактор е липсата на яснота относно целите на офанзивата, която изненада съюзниците на Украйна този месец. Един високопоставен служител каза, че ако целта на президента Володимир Зеленски е да си осигури разменна монета, моментът на нападението може да не е в негова полза.
Правителството на германския канцлер Олаф Шолц е резервирано в реакцията си. Заместник-говорителят на правителството, Волфганг Бюхнер, избягва да преценява основанията на атаката, отбелязвайки, че тя е „подготвена очевидно в голяма тайна и без обратна връзка“.
Оценка от Берлин за използването на хардуер за нахлуването - което включва произведени в Германия бойни превозни средства на пехотата Marder - ще бъде част от "интензивен диалог" със съюзниците, каза Бюхнер в понеделник.
„Опитваме се да научим повече“
Досега Украйна рекламира маневрата като тактическа победа. Откакто нейните войски нахлуха през границата на 6 август, украинската армия казва, че е завзела повече от 1000 квадратни километра територия и е приела предаването на най-голямата единична група руски войници от началото на войната през февруари 2022 г.
Първите доклади показват, че някои руски части са били пренасочени от Украйна към района на Курск, за да спрат усилията, според говорителката на Министерството на отбраната на САЩ Сабрина Сингх.
Говорителят на Пентагона каза по-рано, че нахлуването е в съответствие с политиката на Вашингтон относно използването от Украйна на доставени от САЩ оръжия. В четвъртък тя каза, че САЩ "все още се опитват да научат повече" за целите на Украйна.
Съюзниците от НАТО смятат, че е малко вероятно Украйна да успее да задържи руска територия, според западен служител. Освен Курск украинските сили започнаха атаки срещу енергийни съоръжения в руска територия, докато Киев също проведе нападения в руския регион Белгород, близо до Курск, макар и с руски антикремълски доброволци.
Далекобойни оръжия
Част от най-силната подкрепа на Киев дойде от източноевропейските членове на НАТО. Полският министър-председател Доналд Туск каза тази седмица, че нахлуването не е променило „ни на йота“ подкрепата на Варшава.
„Ние подкрепяме Украйна във война, която е отбранителна и тук няма какво да обсъждаме“, каза Туск, отхвърляйки опасенията относно използването на западни оръжия в Русия от страна на Киев. „Наясно съм и всички знаем какви са рисковете.“
Офанзивата отново повдигна въпроса за налагането на ограничения на украинските съюзници върху използването на техните оръжия в Русия. Министърът на отбраната на Литва Лауринас Кашунас нарече операцията в Курск „добър знак“.
„Друг добър знак би било разрешението да използват способности за далечни разстояния и това, което имат за поразяване на цели по-дълбоко в територията на врага – и ние ще лобираме за това“, каза Кашунас.
Докато балтийските държави и Обединеното кралство бяха сред членовете на НАТО, които настояваха да се позволи на Киев да удря цели дълбоко в Русия, други, включително САЩ и Германия, се противопоставиха на подобни искания.
В по-широк план ударът в границите на Русия може да промени възприятията за бойните сили на Украйна. Доналд Дженсън, старши съветник за Русия и Европа в Американския институт за мир, каза, че усещането, че Украйна губи войната, сега се е променило „с един спиращ дъха замах“.
„Виждаме, че украинците са креативни, ефективни, добре управлявани“, каза Йенсен. „Те много умело избраха слабо място в руското разполагане в страната и го използваха.“