НАТО засилва присъствието си в западната част на Тихия океан, като изпраща военни кораби на повече места, ход, който рискува да разпали напрежението с Китай, който се тревожи от нарастващото влияние на алианса в региона.
Последният участник е италианският самолетоносач Cavour - първият път, когато Рим разполага своя единствен самолетоносач в Тихия океан. Cavour и италианска фрегата наскоро проведоха учения с американския самолетоносач USS Abraham Lincoln близо до остров Гуам. Ден по-късно стелт самолетите F-35 и AV-8B Harriers, изстреляни от Cavour, тренираха да свалят въздушни цели.
„Това е демонстрация преди всичко на нашата способност да проектираме мощ навсякъде“, каза контраадмирал Джанкарло Чапина, командир на ударната група на самолетоносача Cavour.
Малцина анализатори по сигурността очакват европейските флоти да играят водеща роля в конфликт в Тихия океан. Но нарастващата честота на тяхното присъствие усложнява изчисленията на Китай, който повишава темпото на военната си дейност, включително полети на изтребители и бомбардировачи близо до Тайван и конфронтации с Филипините в Южнокитайско море.
По време на криза европейските военноморски сили могат да подпомагат американската армия, като например предоставят допълнителни платформи за американски самолети, добавят възможности за лов на подводници или допринасят за мисии за доставки. Членовете на НАТО имат договор за взаимна отбрана, който се прилага само за атаки в Европа и Северна Америка, така че те не биха били законово принудени да се защитават взаимно в Индо-тихоокеанския регион.
Британският самолетоносач HMS Prince of Wales и неговата ударна група трябва да пристигнат в Тихия океан през следващата година, а Франция каза, че ще изпрати ударната група Charles de Gaulle. Ударната група е мини-армада, изградена около самолетоносач, която обикновено включва разрушители, крайцери и други плавателни съдове, както и изтребители и други самолети.
Германия и Нидерландия са сред другите членове на Северноатлантическия пакт, които планират да изпратят военни кораби в региона.
Войските на НАТО използват стандартизирано оборудване и тактики, което им позволява да работят в тясно сътрудничество – известно на военен жаргон като „оперативна съвместимост“. В Тихия океан висши служители казват, че целта е да се стигне по-далеч и кораби и части да бъдат в състояние да влизат и излизат от американски и други съюзнически военноморски бойни групи.
„Мисля, че в бъдеще трябва да стигнем все повече и повече до точката, в която вече не говорим за оперативна съвместимост, а за взаимозаменяемост“, каза началникът на отбраната на Германия генерал Карстен Бройер в скорошно интервю.
НАТО е предпазлива за конфронтация с Китай, но напрежението ескалира тази година, когато организацията нарече Пекин фактор, способстващ за нахлуването на Русия в Украйна - обвинение, което Китай отхвърли. През 2022 г. НАТО включи Китай за първи път в своя ръководен стратегически документ, описвайки страната като предизвикателство за „интересите, сигурността и ценностите“ на организацията.
Китай на свой ред твърди, че нестабилността е резултат от военни действия от други региони, които действат близо до неговите брегове. През юли говорителят на китайското външно министерство Лин Джиан каза, че НАТО „не трябва да създава хаос в Азиатско-Тихоокеанския регион, след като създаде смут в Европа“.
Докато риториката на Китай за НАТО се съгласува с Русия, Пекин също така засили военните учения с Москва, включително полети на бомбардировачи и съвместни военноморски патрули.
Междувременно военните разполагания в Индо-тихоокеанския регион от страна на НАТО се случват, след като няколко европейски страни приеха национални стратегии, които подчертават интересите им в региона, включително продължаващите свободни търговски потоци.
Италия се опита да балансира с Китай при премиера Джорджа Мелони. Рим се оттегли от инвестиционната инициатива на Китай "Един пояс, един път" миналата година, но Мелони наскоро посети Пекин и проведе разговори с президента Си Дзинпин.
След като напусна Италия през юни, самолетоносачът Cavour участва в многонационални военни учения в Австралия. Той трябва да тренира с японския флот този месец, преди да се върне у дома през Сингапур и Индия.
Италия осъзна, че „ангажимент без някаква степен на военна мощ, която да го гарантира, просто не е достатъчен, за да сигнализира, че някой е сериозен в изграждането на връзки в епохата на нарастващо съперничество“, каза Алесио Паталано, професор по война и стратегия в Източна Азия в King's College в Лондон.
Нарастващата роля на европейските военноморски сили в Индийския и Тихия океан идва с нарастващите изисквания към американската армия на други места. На USS Abraham Lincoln беше наредено да ускори планираното разполагане в Близкия изток от Пентагона след неотдавнашното обучение с Cavour.
Някои анализатори по сигурността казват, че европейските военноморски сили не могат да заменят силното военноморско присъствие на САЩ в региона, който Пентагонът определи като свой приоритетен театър. Разполагане като мисията в Близкия изток за Lincoln може да разтегне флота на американските самолетоносачи.
„Това постоянно търсене на самолетоносачи означава, че се нуждаем от 15 от тях, но имаме само 11, което поставя повече стрес върху корабите и екипажите. Това не е устойчиво и флотът трябва да расте, за да посрещне нарастващите опасности“, каза Брент Садлър, старши научен сътрудник в Heritage Foundation, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
Китай има само два действащи самолетоносача, но около 234 военни кораба, повече от общо 219 на ВМС на САЩ, според Центъра за стратегически и международни изследвания, американски мозъчен тръст. Китай притежава около половината от световния корабостроителен капацитет, което му дава потенциал да увеличи флота си по-бързо от САЩ.
Индо-тихоокеанските нации помагат да се компенсира недостигът, особено Япония, която има над 100 военни кораба и рутинно патрулира с американския флот. Япония, заедно с Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия изградиха по-тесни връзки с НАТО и лидерите на така наречената Тихоокеанска четворка присъстваха на тазгодишната среща на върха на НАТО във Вашингтон.
„Сигурността на Индо-Тихия океан и сигурността на Евро-Атлантическия регион са двете страни на една и съща монета“, каза посланикът на САЩ в Япония Рам Емануел. „Засиленото сътрудничество между страните-членки на НАТО и нашите четири индо-тихоокеански партньори засилва нашето колективно възпиране и повишава стабилността в двата региона и извън тях.“