Абсолютистката версия на свободата на словото на Елон Мъск хвърли най-богатия човек в света и неговата социална медийна платформа X на мушката на правителствата по света.
В Обединеното кралство властите обмислят по-строги правила за сайтове като X, след като вълна от онлайн дезинформация подхрани избухването на бунтове. В Индия тази година на X беше наредено да премахне публикации и да блокира определени акаунти в отговор на фермерските протести. А в Бразилия Мъск води битка с най-висшия съд на страната заради заповедта за отстраняване на потребители, които са разпространявали фалшиви новини.
Взети заедно, тези действия представляват противодействие от страна на някои от най-големите демокрации в света срещу това, което официалните лица смятат за вълна от реч на омразата и дезинформация. И все пак всеки опит за ограничаване на изразяването в социалните медии се сблъсква с подхода на Мъск към публикациите на потребителите - обещание за "свобода на словото", което той пламенно защитава на уебсайта, известен преди като Twitter, който той придоби за 44 млрд. долара в края на 2022 г. и бързо преобрази в X.
Този ангажимент да се позволи на потребителите да казват каквото си искат струва на X приходи от реклама и го поставя в центъра на политически битки по целия свят. "Оказва се, че свободата на словото всъщност е много скъпа", написа той по-рано тази година. Критиците казват, че защитата на "свободата на словото" е защитавала потребителите, които насърчават речта на омразата и лъжите.
Макар че проблемите, пред които е изправен X, са познати на големите компании за социални медии, Мъск добавя допълнителни елементи към тези битки - включително твърденията на опонентите, че разкрива собствените си политически пристрастия.
"Това, което е различно, е как той изкарва толкова много от тях в светлината на прожекторите", казва Кейти Харбат, бивш изпълнителен директор по обществена политика в Meta Platforms Inc. и настоящ отговорник по глобалните въпроси в Duco Experts, консултантска фирма, която работи с компании по въпросите на доверието и безопасността. "Техният метод на отпор е много агресивен."
След арестите на около десетина души във Великобритания за подстрекателско онлайн съдържание, свързано с неотдавнашните размирици, Мъск отговори "вярно" на публикация на лидера на Реформаторската партия в Обединеното кралство Найджъл Фараж, който нарече настоящия министър-председател Киър Стармър "най-голямата заплаха за свободата на словото, която сме виждали в нашата история". В понеделник офисът на Стармър се противопостави на коментарите на Фараж, но се въздържа от разпалване на словесна война с милиардера собственик на X.
Поредното предизвикателство към Мъск се появи, когато олимпийската шампионка по бокс Имане Хелиф подаде жалба за кибертормоз във Франция, в която посочи милиардера, според Variety. Адвокатът ѝ заяви пред списанието, че Мъск и други високопоставени личности са засилили онлайн атаките заради половата идентичност на Хелиф, която беше поставена под въпрос по пътя ѝ към спечелването на златен медал в женския бокс по време на Олимпийските игри в Париж.
Представители на Мъск не са отговорили веднага на молбите за коментар.
Всяка мярка срещу Х повдига въпроса докъде ще стигнат правителствата, за да ограничат съдържанието, което смятат за вредно, особено в демократични държави, които ценят свободата на изразяване. Никоя платформа не е понесла повече тежестта на техните усилия от X, която има дълга история на разпространение на противоречиви материали - дори преди Мъск да я купи.
Това може би беше най-забележително по време на първия мандат на Доналд Тръмп, когато тогавашният президент на САЩ прекрачи границите на приличието в Twitter и принуди компанията да се подчини на правилата за изказвания. След като Тръмп публикува неверни твърдения за гласуването по пощата преди изборите през 2020 г., Twitter започна да обозначава публикациите му с връзки към повече информация, но не ги свали. В крайна сметка той беше забранен след нападението срещу Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г., но след като купи компанията, Мъск възстанови акаунта на Тръмп.
Откакто пое управлението, Мъск до голяма степен изостави предишните усилия на X за ограничаване на дезинформацията, като вместо това разчиташе на общностни бележки, създадени от публиката, и помоли потребителите сами да се пазят. Мъск направи дълбоки съкращения в екипите, които пишеха и прилагаха правилата на компанията, което беше част от усилията за намаляване на разходите, но също така и ход, който съответстваше на убеждението му, че X е твърде строга, когато става въпрос за контрол на речта на потребителите.
По-рано тази седмица Мъск извади предупредително писмо от Тиери Бретон, ръководител на вътрешния пазар на Европейския съюз, който призова X да спазва правилата на региона срещу вредното съдържание, особено в светлината на неотдавнашното насилие във Великобритания. Писмото на Бретон - публикувано в X - напомни на Мъск, че блокът вече предприема официални стъпки срещу платформата заради предполагаеми нарушения на Закона за цифровите услуги.
Мъск отговори на Бретон с подигравателен, изпълнен с експлицитни изрази пост до своите близо 200 милиона последователи в X.
Длъжностните лица на ЕС превърнаха борбата с фалшивите новини в свой основен приоритет, като наскоро изостриха правомощията си за справяне с незаконно и вредно съдържание. ЕС вече може да налага глоби в размер до 6 % от годишните продажби на големи платформи за социални медии, за които е установено, че са нарушили новите правила за модериране на съдържанието.
В САЩ ограничаването на съдържанието в X представлява политическо предизвикателство преди оспорваните избори. Мъск, който все по-често се свързва с консервативни фигури, миналия месец подкрепи Тръмп за президент и поддържа super-PAC, подкрепящ републиканския кандидат. В понеделник Мъск проведе разговор с Тръмп в X, който продължи повече от два часа, като похвали своя гост и предложи да играе роля в бъдещата администрация, ако бившият президент спечели през ноември.
Демократите се възползваха от подкрепата на Мъск за Тръмп с оплаквания, че X ограничава или спира публикации, които съдържат либерални възгледи или са в полза на кандидата на демократите Камала Харис. Представителят Джеролд Надлър, водещият демократ в съдебната комисия на Камарата на представителите, призова ръководената от републиканците комисия да разследва дали чатботът с изкуствен интелект на X, Grok, е разпространявал невярна информация, включително че Харис е пропуснала сроковете за гласуване в девет щата.
Съгласно американското законодателство регулаторните органи имат малко възможности да забранят вредното онлайн съдържание благодарение на разпоредба в Закона за благоприличие на комуникациите от 1996 г., известна като раздел 230, която защитава уебсайтовете от отговорност за съдържание на трети страни в техните платформи. Макар че законодателите и от двете партии са съгласни с необходимостта от актуализиране на тази почти три десетилетна мярка, републиканците и демократите не са съгласни с това какви промени да се направят.
Авторитарните правителства не проявяват толкова сдържаност по отношение на X. След оспорвани избори, които според опоненти и международни наблюдатели той загуби, на 8 август венецуелският президент Николас Мадуро заяви, че спира достъпа до X в страната за 10 дни. Той обвини Мъск, че подклажда безредици, като поставя под съмнение преброяването на гласовете в X и публикува постове "Срам за диктатора Мадуро".
В други части на Латинска Америка бразилските власти водят продължителен спор с X във връзка с публикации в сайта от недоволни поддръжници на бившия президент Жаир Болсонаро, които твърдят без доказателства, че загубата му на изборите в страната през 2022 г. се дължи на измама. След като привържениците на Болсонаро щурмуваха сгради в столицата Бразилия през януари 2023 г., съдията от Върховния съд Александре де Мораес започна разследване дали Мъск се е опитал да използва X за провеждане на "кампания за дезинформация" и разпореди спирането на някои акаунти в Бразилия.
Първоначално Мъск отговори, че няма да се подчини на съдебното разпореждане, обвини Мораес в нарушаване на правото на свобода на словото и призова за неговия импийчмънт. По-късно компанията отстъпи, заявявайки, че все пак ще се съобрази.
Във вторник Мъск възобнови враждата, като публикува някои поверителни заповеди, за които се твърди, че са издадени от Мораес. Мъск използва документите, за да твърди, че от X "се иска да цензурира съдържание в Бразилия, където исканията за цензура изискват от нас да нарушаваме бразилското законодателство! Това не е правилно."