Фирмите в еврозоната забавиха наемането през второто тримесечие на фона на нарастващите признаци на икономическа слабост.
Заетостта е нараснала с 0,2% през второто тримесечие след 0,3% през предходните три месеца. Общото производство в икономиката на 20-те държави се е увеличило с 0,3% през същия период – въпреки разочароващото представяне на индустрията през юни.
Икономиката на еврозоната напоследък изпрати сигнали на неспокойство, като потребителите не желаят да харчат въпреки прекомерните увеличения на заплатите, дейността в частния сектор е спряла, а доверието в най-големия член - Германия - пада.
Подобна мрачна прогноза, съчетан с неотдавнашното разпродажба на пазара, накара търговците да залагат на по-бързо облекчаване на паричната политика от Европейската централна банка. Пазарите напълно ценообразуват още две намаления на лихвените проценти тази година и виждат 80% шанс за трето, значителна промяна от само преди няколко седмици, когато политиците се чудеха дали има място само за една допълнителна стъпка от четвърт пункт.
Евростат потвърди първоначалната си оценка за икономическия растеж през трите месеца до юни. Подробна разбивка ще бъде налична на 6 септември.
Отделен доклад показа, че спадът от 0,1% в промишленото производство през юни спрямо предходния месец се дължи изключително на спад в нетрайните потребителски стоки. Показанията за април и май бяха ревизирани надолу.
Производството се увеличи в четирите най-големи икономики в региона, но се срина в страни, включително Балтийските страни, Белгия и Ирландия.
Спадът в производството не е повод за паника, каза Маева Кузин от Bloomberg Economics. „Видяхме, че идва и знаем, че се дължи най-вече на рязък спад в нестабилните ирландски числа.“
С изключение на Ирландия производството е нараснало с 0,7% спрямо месеца, каза тя.
„Въпреки това индустрията остава слаба и не показва никакви признаци за възстановяване“, каза Кузин. „Вероятно отново леко натежа върху растежа през второто тримесечие и може да го направи и през третото тримесечие.“