Турция ще отмени забраната си за Instagram, като заяви, че сайтът на социалната медия е обещал да изпълни изискванията на правителството за цензура и съдържание.
Турският интернет регулатор спря достъпа до Instagram на 2 август, без да обясни защо. Това стана, след като високопоставен съветник на президента Реджеп Тайип Ердоган разкритикува платформата за това, което той определи като "цензура" на публикации, свързани със смъртта на Исмаил Хания, политически ръководител на палестинската войнствена групировка "Хамас".
"Инстаграм обеща да действа в сътрудничество по публикации, свързани с престъпления и цензура", заяви министърът на транспорта Абдулкадир Уралоглу в събота в публикация в платформата за социални медии X. Забраната трябваше да бъде отменена късно в събота.
Instagram и компанията майка Meta Platforms Inc. не отговориха веднага на молбите за коментар извън редовното работно време.
Естеството на споразумението за публикуване и съдържание не беше изяснено веднага.
Турция е яростен критик на войната на Израел в Газа и не смята "Хамас" за терористична организация. Ръководителят на комуникациите на президентството Фахреттин Алтун обвини Instagram, че "активно пречи на хората да публикуват съболезнователни съобщения за кончината на лидера на "Хамас" Хания, без да се позовава на никакви нарушения на политиката".
Блокирането предизвика критики от страна на опозиционните партии, като основният опозиционен лидер в страната Озгур Озел го определи като "глобална, както и национална глупост". Решението на Турция засегна и бизнеса, включително жените предприемачи, които разчитат на платформата, за да продават продуктите си.
В миналото турското правителство е ограничавало достъпа до популярни социални медийни платформи по време на терористични инциденти и големи природни бедствия, като се е позовавало най-вече на съображения за сигурност.
Интернет регулаторът има право да намалява честотната лента при няколко условия, а платформите за социални медии са задължени да имат местни представители. По-строгият контрол на правителството върху платформите притеснява правозащитни организации, опозиционни политици и други критици, според които това намалява свободата на изразяване.