В ранните сутрешни часове на 6 май 2023 г. в банка в германския град Бад Хомбург избухва експлозия, която изпраща натрошените стъкла на разстояние от 30 метра. Двама мъже са проникнали в сградата и са напълнили банкомата с експлозиви. След като устройството изпълнило задачата си, те грабнали 165 000 евро в брой, скочили в чакащия автомобил за бягство и потеглили в нощта.
Кражбата е продължила само няколко минути.
Почти всеки ден - или обикновено всяка нощ - някъде в Германия се взривява банкомат. Най-голямата икономика в Европа се е превърнала в главна мишена за сложни операции "разбий и заграби" на организирани престъпни групи. Вече много малко хора обират банки, не си струва. Взривяването на банкомати е по-бързо, по-малко рисковано и печалбите са значително по-високи.
Федералната криминална служба следи този вид престъпления от 2005 г., когато броят им започва да нараства в цяла Европа. Десет години по-късно те рязко нарастват в Германия. През 2016 г. нападенията се удвояват до 318, а пикът е през 2022 г., когато са взривени 496 банкомата.
"Виждаме взривове на банкомати по целия свят, но интензивността, която изпитваме в Германия, е наистина на по-високо ниво", казва Щефан Лесман, ръководител на отдела за сигурност в производителя на банкомати Diebold Nixdorf, лидер на пазара на тези машини в ЕС.
Причините за това са прости: Германия граничи с Нидерландия, където се намират базираните в Амстердам и Утрехт мрежи, които организират повечето атаки. Преди това Нидерландия е била епицентър на тези атентати, но до 2015 г. холандците са намалили броя на банкоматите в страната от 20 000 на 5 000, укрепили са останалите и са насърчили предприятията и жителите да се откажат от парите в брой.
Тъй като в родината им остават малко цели, извършителите се отправят на изток: към Германия.
Това, което откриват, е рай за атентаторите на банкомати. В страната има повече от 50 000 банкомата и, както се изразява националната централна банка в доклад от януари, "парите в брой имат особено социално значение". Според проучване на Bundesbank от 2023 г. огромното мнозинство от 83,3 млн. жители на Германия живеят в радиус от един километър от банкомат. Освен това обширната национална мрежа от магистрали в страната дава на нападателите лесен начин за бягство.
Децентрализацията на Германия също работи в полза на престъпниците: за разлика от Нидерландия, където има само четири банки, в Германия има по-разнообразен сектор, включително стотици независими спестовни и кредитни банки. Освен това всяка от 16-те провинции на страната разполага със собствена полиция, което превръща координацията в предизвикателство.
Ахим Шмиц ръководи централното полицейско звено, което се занимава с бомбените атаки срещу банкомати в Северен Рейн-Вестфалия - първата германска провинция, която е била обект на атаки преди десет години. През годините Шмитц и колегите му са арестували стотици заподозрени и са получили строги присъди, но това не е довело до спиране на нападенията.
"През 2015 г. първоначално смятахме, че има кръг от извършители и след като заловим основните хора, ще се отървем от проблема", казва Шмитц. "Трябваше да се откажем от тази хипотеза много, много отдавна."
Вместо това Шмиц и неговото звено са станали свидетели на сякаш безкраен приток на млади мъже, обучени да работят във високоспециализирани екипи, повечето от които са холандски граждани от марокански произход.
Миналия месец германското правителство обяви, че планира да увеличи наказанията затвор за атентатите до минимум две и максимум 15 години и да разшири правомощията на полицията за наблюдение около нападенията. Докато прокурорите опитват различни начини да обезкуражат бъдещите атентатори - включително да обвинят някои от тях в опит за убийство в допълнение към кражбата при утежняващи обстоятелства - в правоприлагащите органи се появиха недоволства относно това дали банките правят достатъчно, за да предотвратят този вид престъпления.
През 2022 г. Министерството на вътрешните работи на Германия събра представители на федералната и държавната полиция, финансовия сектор, застрахователните компании и централната банка на страната, за да обсъдят какво да се направи във връзка с атаките. Така наречената "кръгла маса" постигна съгласие по препоръчителни стъпки - като например оборудване на банкоматите със защитни технологии и извеждането им от високорискови зони - но не пожела да направи тези мерки задължителни.
Официалните данни за 2023 г. все още не са публикувани, но предварителните преброявания показват, че броят им непрекъснато намалява. Министерството ще се върне към усилията през 2025 г., за да оцени успеха им.
От своя страна финансовата индустрия в Германия твърди, че през последните години членовете ѝ са похарчили над 300 млн. евро за мерки за сигурност, като например инсталиране на алармени системи и защитни технологии, заключване на фоайетата на банкоматите през нощта и просто зареждане на машините с по-малко пари. Въпреки това банките остават в капана на своеобразна надпревара във въоръжаването с организираната престъпност.
Когато фоайетата на банкоматите бяха оборудвани със системи за замъгляване - които бързо изпълват помещението с гъст дим в случай на нападение - бандите започнаха да използват вентилатори за листа. Когато банкоматите бяха укрепени, за да бъде по-трудно да бъдат взривени, извършителите удвоиха усилията си и преминаха от газови експлозиви към твърди пиротехнически материали. Като цяло Федералната криминална служба на Германия изчислява, че успеваемостта на тези атаки вече е около 60%.
"Не знаем каква тактика ще измислят тези извършители утре", казва Лесман. "Не можем да разработим машини, които да са 100% безопасни - има ограничения, както физически, така и по отношение на разходите."
Решенията за борба с кражбите също могат да създадат свои собствени проблеми. Технологиите за оцветяване с мастило, които Лесман определи като "най-широко използваният метод в световен мащаб" за предотвратяване на атаки, съдържат химикали, които според Bundesbank е невъзможно да бъдат измити, което прави банкнотите неизползваеми, след като са били оцветени. По-новите системи за лепене на банкноти представляват подобен проблем. Германската централна банка ще възстанови на кредиторите разходите както за оцветените, така и за залепените банкноти, макар че начислява такса, ако те са били унищожени поради фалшиво задействане - какъвто е случаят с огромното мнозинство от подадените заявления за възстановяване на разходи според Bundesbank. През 2023 г. кредиторите са представили около 500 000 банкноти, които са били зацапани поради фалшиви сигнали. Bundesbank отказа да разкрие каква е била стойността им.
В крайна сметка няма идеален начин за защита на банкомат. Кредиторите са укрепили системите си, построили са открити павилиони, в които да се помещават машините им, и са инсталирали така наречените "задни захранващи устройства", които разпределят парите в брой към машините през стена, свързана със задно помещение. Въпреки това нападателите продължават да нанасят удари, което накара някои банки да затворят завинаги определени клонове. Наемодателите не са склонни да отдават под наем на банки с банкомати, особено когато в същата сграда има и апартаменти.
"Премахването на банкоматите може да е крайно средство", казва DGSV, банкова лобистка група, за предотвратяването на подобни атаки. "Това със сигурност не е популярно, но няма алтернатива, ако има риск за живота и здравето".
През деветте години, откакто бомбените атентати станаха сериозен проблем, германските провинции Северен Рейн-Вестфалия, Хесен и Долна Саксония, които първоначално бяха най-силно засегнати, успяха да ограничат нападенията. Всички те отдават успеха си на комбинация от мерки: използването на цифрови инструменти, които им позволяват да проследяват извършителите почти в реално време, по-тясното сътрудничество с холандската полиция, убеждаването на банките да приемат препоръките на кръглата маса и категоризирането на отделните банкомати според нивата на риск.
Тези усилия принудиха атентаторите да се насочат на юг, към германските провинции Бавария и Баден-Вюртемберг, и дори към Австрия и Швейцария. През последните месеци районът около Базел преживя вълна от нападения.
Почти всеки ден някоя организирана престъпна група взривява банкомат някъде в Германия.
От 2015 г. Йенс Бурихтер работи по случаи на взривяване на банкомати в полицията на Долна Саксония. В продължение на две години той работи в Европол, където организира конференции и координира трансграничната комуникация, за да се увери, че полицията в цяла Европа работи заедно за предотвратяване на нападения.
Подобно на много свои колеги, Бурихтер е сигурен, че Германия трябва да се поучи от Нидерландия и драстично да намали броя на банкоматите и цялостното използване на пари в брой. Но той също така знае, че никой няма да спечели избори в Германия, като води кампания за премахване на банкоматите.
"Няма да успеем да променим всичко", казва Бурихтер. "Баща ми е на 70 години, той няма да премине към карта, за да плати за хляб в пекарната."