Основната инфлация в Турция вероятно отбеляза най-резкия спад от близо две години през юли, забавяне до голяма степен поради базови ефекти, които официалните лица може да пренебрегнат, докато се фокусират върху по-непосредствените рискове за цените.
Годишният ръст на цените падна до 62% от 71,6% през юни, според средната прогноза на икономистите, обхванати от проучване на Bloomberg. Централните банкери се съсредоточават основно върху месечния процент на инфлация - техен предпочитан показател при оформянето на паричната политика - който се прогнозира да се ускори до 3,4% от 1,6% през юни. Данните трябва да бъдат публикувани в 10 ч. местно време в понеделник.
Поредица от увеличения на администрираните разходи за артикули като вода и електричество вероятно ще подпомогнат ценовия натиск, но временно, според Комитета по паричната политика на централната банка. Гуверньорът Фатих Карахан каза пред Bloomberg през юли, че макар да очаква тези по-високи разходи да добавят 1,5 процентни пункта към месечната инфлация, те няма да изкривят цялостната перспектива.
Най-скоро централната банка прогнозира годишна инфлация от 38% в края на годината, като Карахан трябва да представи новите прогнози на 8 август.
Основният лихвен процент беше оставен на 50% за четвърти пореден месец през юли и вътрешното търсене най-накрая започна да се забавя. Все пак централната банка каза, че търсенето не намалява до степента, която беше предвидено по-рано, и ценовият натиск в сектора на услугите остава риск.
Инвеститорите изглеждат убедени, че инфлацията се укротява и страната чертае пътя обратно към икономическата нормалност, което ще енергизира нейните пазари.
Чуждестранната собственост върху турски акции и облигации сега е на най-високото ниво от пет години, като Amundi SA, Abrdn Plc и Vanguard Asset Services Ltd. са сред фирмите, които изграждат позиции. Повече от 30 милиарда долара са потекли в страната от май 2023 г. според данни на централната банка, събрани от Bloomberg, въпреки че това включва някои средства, изпратени от чуждестранни партньори на турските банки.
„Годишната инфлация в Турция се очаква да спадне с около 10 процентни пункта през юли, главно движена от базовите ефекти. Това би отбелязало първото от двете значителни движения надолу, които очакваме, с подобен спад вероятно през август. Пътят след лятото обаче ще бъде по-лепкав, което прави спад в очакванията на централната банка за края на годината малко вероятен", коментира Селва Бахар Базики от Bloomberg Economics.
Остава предизвикателство да се убедят домакинствата и предприятията в достоверността на прогнозирания път на инфлацията, като техните 12-месечни очаквания са значително по-високи от тези, отразени на финансовите пазари. Заместник-гуверньорът Джевдет Акчай предупреди, че ще има отрицателни последици за безработицата и производството, ако те останат „неотзивчиви“ на ограничителната политика.
„За мен необходимото условие за закрепване на очакванията е да се установи доверие в централната банка“, каза Селва Демиралп, бивш икономист от Федералния резерв на САЩ, която сега преподава в базирания в Истанбул университет "Koч".
„Никой не знае дали настоящите централни банкери ще успеят да изпълнят обещанията си или ще бъдат внезапно уволнени в даден момент“, каза Демиралп. „Това е подозрението, което държи очакванията незакрепени въз основа на опита от близкото минало, където петима управители на централни банки бяха сменени за пет години.“
Преди националните избори миналата година президентът Реджеп Тайип Ердоган редовно се намесваше в паричната политика, за да натисне лихвите надолу. Въпреки че в централната банка беше назначено ново ръководство и тези служители са широко уважавани от инвеститорите, остават опасенията, че историята може да се повтори.
Ердоган не е коментирал лихвените проценти след изборите, с изключение на загадъчното съобщение през юни, когато каза, че инфлацията ще се забави допълнително през последното тримесечие на тази година, „със стъпки“, предприети по лихвите.
С отслабването на ценовия натиск и рестриктивна парична политика, която намалява икономическата активност, натискът върху централната банка може да се увеличи да обмисли намаляване на лихвите.
Политиците многократно са се изказвали против облекчаването на разходите за заеми твърде скоро, но Goldman Sachs Group Inc. и JPMorgan Chase & Co. посочиха, че съкращаването може да бъде на дневен ред още през септември или октомври.
„Би било доста неуместно централната банка да обмисли намаляване на лихвите, което би причинило допълнително влошаване на инфлационните очаквания“, каза Демиралп.