Производственият капацитет на Китай помага на света да се бори с изменението на климата и да ограничава инфлацията, заяви заместник-министърът на финансите Ляо Мин, отвръщайки на последните критики на американския финансов министър Джанет Йелън към индустриалния излишък на страната.
„В продължение на десетилетия Китай е фактор за дезинфлация в света чрез предлагането на промишлени продукти с добро съотношение цена-качество“, заяви Ляо Мин в ексклузивно интервю в Рио де Жанейро, където участва в тазгодишната среща на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20.
„Сега тя предоставя и екологични стоки за света, тъй като страните се опитват да постигнат целите си за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г.“, каза той. Дотогава световното търсене на нови енергийни автомобили ще бъде от 45 до 75 милиона единици, което значително ще надхвърли сегашния капацитет на предлагане в света, добави той, като се позова на оценки на Международната агенция по енергетика.
Ляо говори пред Bloomberg News в петък, ден след като Йелън обеща да „продължи да оказва натиск върху Китай да се справи с макроикономическия си модел“, който според нея насочва „твърде много“ спестявания и субсидии към производството и допринася за свръхкапацитета.
Китай се сблъсква с нарастващи търговски бариери в развитите икономики като САЩ и Европейския съюз, които се оплакват от свръхпроизводството и неговото въздействие върху техните промишлени сектори и компании.
ЕС пристъпва към въвеждане на мита върху китайските електромобили, а Доналд Тръмп заплаши да наложи мита от 50% или повече върху вноса на китайски стоки, ако спечели президентските избори през ноември. Някои развиващи се страни, сред които Бразилия и Турция, също наложиха мита върху китайски продукти, включително стомана и автомобили, макар че не са толкова гласовити в критиките си към индустриалната му политика.
Докато Китай обръща внимание на опасенията на големите икономики относно свръхкапацитета, той също е загрижен от търговски заплахи като митата, каза Ляо.
„Трябва да общуваме по откровен начин, като спазваме правилата на пазарната икономика и истинските факти“, каза той.
Ляо беше ключов член на екипа от китайски преговарящи за търговската война, които се изправиха срещу представители на САЩ по време на президентството на Тръмп. Той пътува до САЩ като помощник на тогавашния вицепремиер Лиу Хе и се среща с Тръмп в Овалния кабинет. Неотдавна Ляо посрещна Йелън при посещението ѝ в страната през април.Различните подходи към Китай от страна на богатите държави в сравнение с държавите от глобалния Юг бяха очевидни на срещите на Г-20.
Йелън разкритикува икономическата стратегия на Китай като „заплаха за жизнеспособността на фирмите и работниците по света“. Президентът на Bundesbank Йоахим Нагел призова Бразилия да поддържа отношенията си със западните държави, вместо да залага изключително на Китай за насърчаване на икономическия растеж.
Главният икономически съветник на индийското правителство Венкатраман Ананта-Нагесваран заяви, че темата за свръхпроизводството в Китай не е била повдигната по време на нито един от двустранните разговори на неговата делегация, макар че призна, че това е „проблем“ за страната му.
Бразилският министър на финансите Фернандо Хадад заяви, че макар реакцията на някои държави спрямо китайския износ да е „разбираема реакция“, тя не е устойчива в дългосрочен план.
Държавните субсидии не са основната причина, поради която китайските индустрии, като например секторът на възобновяемата енергия, са придобили конкурентни предимства пред своите колеги, каза Ляо в интервюто. По-важните фактори са корпоративните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, продължаващи години, предприемачеството и технологичните иновации, каза той.
„Опитът на Китай в областта на реформите и отварянето през последните повече от 40 години ни подсказва, че нито една индустрия не може да се превърне в глобално конкурентоспособен сектор, разчитайки само на държавна подкрепа“, каза той.
Той също така заяви, че някои държави са изостанали по отношение на развитието на електромобилите, защото се ползват с предимства в конвенционалния автомобилен сектор и поради това не са преместили фокуса си върху развиващата се индустрия. За разлика от тях Китай е трябвало да търси растеж в нови сектори като електромобилите поради липсата на предимства на традиционния автомобилен пазар.
Неравновесието между търсенето и предлагането е естествено за всяка пазарна икономика, отчасти защото компаниите вземат собствени инвестиционни решения и го правят в дългосрочен план, очаквайки да задоволят по-високото търсене - каза Ляо. Пазарните сили ще покажат дали те са взели правилни или погрешни решения, каза той.
Големите потоци от капиталови средства в нови отрасли също не са рядкост, каза той, като посочи предишни инвестиционни трески в сектори като информационните технологии, шистовия газ и биофармацевтиката, които доведоха до „периодичен“ излишен капацитет в развитите страни.