Швейцарски град забрани билбордовете. Цюрих и Берн скоро може да го последват

Противниците на забраната на външната реклама във Верние, градче с население 38 000 души, не успяха да съберат достатъчно подписи за всенародно гласуване по въпроса и последният им опит да спрат местната власт да премахва билбордове се провали. Това бе потвърдено този месец във Върховния съд на Швейцария. Съдиите отхвърлиха жалбата за отмяна на плана, като постановиха, че политиката на Верние няма за цел да повлияе на свободната конкуренция, а вместо това цели „борба с визуалното замърсяване“ и дава на гражданите „възможност да се откажат от нежелана реклама“.

„Не разпознахме никакъв обществен интерес от наличието на билбордове“, заяви в интервю Матиас Бушбек, общински съветник от Верние. Поддръжниците твърдяха, че рекламите само насърчават ненужните разходи и потребителския дълг. „С тази мярка искаме да се борим с ненужното потребление“, заяви членът на Зелената партия Бушбек и добави, че билбордовете обикновено са били поръчвани от „големи корпорации, а не от местни фирми“.

Решението на Върховния съд затвърждава правото на града да премахне повече от три четвърти от някогашните 172 билборда, като запази останалата част от тях за реклами в областта на културата и спорта. Забраната важи за всички реклами, които се виждат от обществена територия, включително тези, монтирани върху частна собственост.

Емблематичното решение разчиства пътя и за редица по-големи швейцарски градове, които имат подобни предложения в процес на разработване. Столицата Берн и финансовият център Цюрих са приели подобни планове в местните парламенти и сега очакват администрациите им да предложат как да се прилагат забраните. Докато Берн иска да забрани повечето търговски реклами, Цюрих е фокусиран само върху енергоемките цифрови екрани.

Тенденцията за градове без реклами представлява риск за индустрията за външна реклама, която се оценява на 400 млн. швейцарски франка (450 млн. долара) и допринася почти два пъти повече годишно за БВП на страната, възлизащ на 885 млрд. долара. Маркус Ерле, председател на браншовата асоциация, заяви, че вместо това парите ще „потекат към големите интернет компании като Google или Meta“, като добави, че „онлайн рекламите са много по-енергоемки от билбордовете“.

Местните политици вече излязоха извън рамките на някогашната логика за подредени градски пейзажи, която доведе до забрани в градове като Сао Пауло или Гренобъл, Франция. Вместо това идеята се превърна в поредното средство в битката срещу изменението на климата.

В своето парламентарно предложение група леви политици от град Берн пише, че „рекламата има за цел да създаде потребности, които хората не са знаели, че имат преди“, а „целта и предназначението на рекламата са диаметрално противоположни на целта на Берн да стане неутрален по отношение на климата“. В Цюрих политик от Зелената партия нарече цифровите билбордове „безсмислено разхищение на енергия“.

Успехът на Vernier не е гарантиран и на други места. През пролетта на 2023 г. в големия брат на Vernier - Женева, вече приетата от парламента забрана беше блокирана от местните граждани на 11-часов референдум. В национално проучване през 2022 г. 63% от анкетираните се противопоставят на идеята за забрана на билбордовете.

Още по темата

Политическите турбуленции парализират плановете за развитие на регионите

Как градовете се съживяват през 2021 г. на фона на пандемията

Става ли градът без коли новата утопия