Турция е готова да продава повече природен газ на Европейския съюз, но иска дългосрочни ангажименти, за да оправдае необходимите инфраструктурни инвестиции. Страната също така иска да избегне всякакви сложни суапове, за които блокът настоява, за да избегне руския газ.
Европа се опитва да осигури алтернативни доставки на газ, за да замени руските потоци, които преминават през Украйна. Някои варианти биха могли да включват продажбите на газ от Азербайджан в Турция да бъдат отклонени към Европа и заменени с допълнителни продажби на руски газ на турския пазар. Турция има по-голямо желание да разшири износа през България.
„Имам нужда от тази гаранция от вас – 10 години, 15 години, каквото и да е, трябва да дадете нещо“, каза министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар пред Bloomberg в интервю в Анкара, описвайки като „заплетено“ предложението за обмен на европейски газ.
„Тези дискусии се водят без да се познават капацитетът и пазарът“, каза той. „Това, от което се нуждаем, е увеличаване на капацитета на междусистемната връзка Турция-България“, която в момента може да получи само половината от 7 милиарда кубични метра годишно, които Турция технически може да достави.
Анкара може да работи с азербайджанската национална енергийна компания Socar, за да увеличи това до 10 милиарда кубични метра, но иска гаранции за търсенето на Европа, каза той.
Коментарите подчертават дипломатическите спорове, необходими, за да се заменят руските потоци към Европа - като дневният ред на купувачите и продавачите не винаги съвпада.
„Смятаме, че политическите и физическите бариери са твърде високи, за да се замени руският газ, преминаващ през Украйна, с азербайджански газ“, казаха консултантите Energy Aspects Ltd. в скорошна бележка. „Азербайджан ще има проблеми да увеличи вътрешното си производство, за да достави значими допълнителни доставки за Европа през следващата година.“
Байрактар посочи сделки като пакта на Турция от миналата година с България за внос на 1,5 милиарда кубични метра LNG и реекспорта му на запад като по-„гъвкаво“ решение. Това може да повдигне вежди в Брюксел, където антитръстовият надзорен орган на ЕС проучва споразумението поради опасения, че то е антиконкурентно.
Междувременно България, която съгласно споразумението трябва да плаща близо 500 000 долара на ден за достъп до турската газова мрежа, се стреми да предоговори сделката, за да позволи на трета страна да използва правата, поради високите разходи.
Турция има за цел да се превърне в регионален газов център и вече е инвестирала сериозно в нови съоръжения за съхранение и втечнен природен газ, както и в проучване и производство в Черно море. Въпреки че все още почти изцяло зависи от вноса, за да отговори на вътрешното търсене, миналата година подписа множество договори за износ с Румъния, Молдова и Унгария за малки количества газ.
Анкара също така проучва вноса на газ от Туркменистан, в момента чрез обмен на газ през съседен Иран, каза Байрактар, добавяйки, че се надява да постигне споразумение по време на посещение там по-късно този месец.
Входящите доставки също ще получат тласък от дългосрочен договор за внос на втечнен природен газ с американската Exxon Mobil Corp, за който беше подписано предварително споразумение през май. Байрактар каза, че се надява да обяви окончателния договор, както и други с неразкрити допълнителни компании през следващите дни.
Руска отстъпка
Докато Европа се опитва да се откаже от руското гориво след нахлуването в Украйна, Москва остава най-големият доставчик на газ за Турция, членка на НАТО, докато Анкара се опитва да балансира връзките си с двете страни в конфликта.
Турция и Русия договориха „специални цени“ за горивото миналото лято и зимата, независимо от обичайната ценова формула, посочена в договора между руския "Газпром" и турската Botas, каза министърът, без да разкрива условията.
„В зависимост от пазарните условия, количеството потребление, количеството внос, понякога продавачът, понякога купувачът може да направи различни предложения“, каза той.