Навлизаме ли в нова епоха на политическо насилие?

Наред с шока и възмущението, изразени от покушението срещу Доналд Тръмп, в многото изявления на световните лидери се появи друго послание: че нещо трябва да се промени.

От Ейбрахам Линкълн до Шиндзо Абе, политическите убийства не са нещо ново: през 60-те години на миналия век само в САЩ станаха свидетели на убийствата на двама Кенеди, бореца за граждански права Мартин Лутър Кинг и чернокожия активист Малкълм X. Но също така не може да се отрече, че нарастващата поляризация, наблюдавана в световен мащаб днес стига до крайния си край под формата на актове на насилие.

Няколко лидери предупредиха, че стрелбата в събота в Пенсилвания представлява по-широк проблем, пред който са изправени демокрациите по света. Екстремната реторика, подсилена от социалните медии, все повече води до атаки в реалния свят.

„Това е феномен, който не е уникален за Съединените щати“, каза австралийският премиер Антъни Албанезе пред репортери в неделя. „Трябва да намалим температурата на дебата. Няма какво да се обслужва от част от ескалацията на реториката, която виждаме в някои от нашите политически дебати, политически дискурс в демократичния свят.“

Проблемите на демокрацията в западен стил, като САЩ са ярък пример, е точка, която често се изтъква от комунистическите власти в Китай.

По-специално Азия стана свидетел на множество насилие срещу политически лидери през последните години, най-очевидно в убийството на Абе, бивш министър-председател на Япония, през юли 2022 г. Въпреки че Япония има строги закони за контрол върху оръжията, нападателят използва самоделно оръжие, за да стреля два пъти по Абе по време на предизборно събитие. Покушението срещу Абе бе поради връзките му с църква, която според заподозрения е довела семейството му до фалит, като е искала прекомерни дарения.

Няколко месеца по-късно бившият лидер на Пакистан Имран Хан беше прострелян в крака на публично събитие, атака, за която той обвини политическите си опоненти. След това през януари тази година южнокорейският опозиционен лидер Лий Дже-мюн беше намушкан във врата при публична изява. Извършителят беше осъден на 15 години затвор за нападението срещу Лий, който се смята за водещ кандидат преди следващите президентски избори през 2027 г.

В Латинска Америка кандидатът за президент на Еквадор Фернандо Вилависенсио беше застрелян, докато напускаше предизборен митинг през август миналата година. Неговият вицепрезидент Андреа Гонзалес сега се кандидатира на изборите през февруари на негово място.

„Ние сме поколение, което цени свободата, свободата да излезеш на улицата, без да бъдеш застрелян“, каза тя в скорошно интервю.

Междувременно Бразилия стана свидетел на своя собствена версия на бунта на Капитолия на 6 януари през януари 2023 г., когато привърженици на победения президент Жаир Болсонаро вилняха из столицата Бразилия, разграбвайки президентския дворец и други национални институции в знак на протест срещу изборната победа на Луис Инасио Лула да Силва.

В Европа също петното от насилие се просмука във все по-нападателната политика, докато националистическата десница си проправя път от Франция до Финландия.

В Словакия премиерът Роберт Фицо, самият той поляризираща политическа фигура, беше застрелян при опит за убийство през май. В отговор на покушението срещу Тръмп президентът на страната Питър Пелегрини предупреди за ескалацията на политическото насилие по света, като каза, че политиката трябва да се решава „в избирателните секции, а не чрез стрелба по улиците“.

Насилието трябва да бъде осъдено най-категорично и справедливостта да бъде раздадена, каза Пелегрини, „така че хората да не загубят доверие в демокрацията и демократичните държавни институции и да не започнат да вземат „правосъдието“ в свои ръце“.

Трудно е да се разбере дали някой се вслушва в подобни молби. Шокът на момента със сигурност е суров, но политическата амбиция има своя импулс.

Президентът на Полша Анджей Дуда, съюзник на Тръмп, описа опита за убийство като "шокиращ момент" за света, докато неговият политически враг, премиерът Доналд Туск, каза, че насилието "никога не е отговор" на политическите различия. „Сигурен съм, че това е едно нещо, с което всички можем да се съгласим“, добави Туск.

Също така вероятно е твърде рано да се каже какво означава това за усилията на Тръмп да си върне Белия дом, въпреки че някои вече смятат, че стрелбата увеличава шансовете му, като залозите за победа на Тръмп през ноември нарастват.

Ясно е, че образът на непоколебим кандидат, окървавен, но непокорен, е мощен контраст с колебливия и на моменти очевидно объркан Джо Байдън, чиято възраст се превърна в определящ фактор за кампанията му за втори мандат.

В реакциите си някои лидери повториха силата на лагера на Тръмп след стрелбата, оприличавайки инцидента в САЩ с тяхната вътрешнополитическа ситуация. Герт Вилдерс, антиимиграционният лидер на най-голямата управляваща партия в Нидерландия, беше сред най-изтъкнатите.

„Това, което се случи в САЩ, може да се случи и в Нидерландия“, публикува той в X. „Не го подценявайте.“ Въпреки че Вилдерс не спомена конкретни инциденти, той може да е имал предвид Пим Фортуйн, либертарианецът, антиислямски политик, който беше убит от ляв радикал през 2002 г.

„Омразата“, насочена към десните политици, е „безпрецедентна“, каза Вилдерс. „Реториката на омразата от много леви политици и медии, които определят десните политици като расисти и нацисти, не е без последствия. Те си играят с огъня.”

Италианката Джорджя Мелони, която навремето ухажваше Тръмп, знае някои неща за политическото насилие в собствената си страна, която през 70-те години беше свидетел на осакатяваща вълна от крайноляв и крайнодесен тероризъм. Убийството на антимафиотския съдия Паоло Борселино преди три десетилетия се смяташе за повратна точка в италианската политика - с изключение на това, че доведе до възхода на Силвио Берлускони, който се смята за ранен план за Тръмп.

„В политическия дебат по целия свят има граници, които никога не трябва да се прекрачват“, каза тя в X. „Това е предупреждение към всеки, независимо от политическата му принадлежност, да възстанови достойнството и честта на политиката срещу всички форми на омраза и насилие и за доброто на нашите демокрации."

Сред най-поляризиращите политически събития напоследък бе събитие, случило се по време на дебата във Великобритания за ЕС. Шокиращото решение за напускане на ЕС на референдума за Брекзит през юни 2016 г. противоречеше на преобладаващата икономическа и политическа логика и беше определящ момент на неподчинение на гласоподавателите, който предвещава победата на Тръмп по-късно същата година.

Седмица преди референдума проевропейският член на парламента от Лейбъристката партия Джо Кокс беше простреляна и намушкана до смърт в своя район от крайнодесен нападател. Сестрата на Кокс, Ким Ледбитър, сега също депутат от Лейбъристката партия, направи един от най-личните приноси в дебата за пътя напред, като каза пред BBC в неделя, че не е направено достатъчно за противодействие на политическото насилие.

Насилието, заплахите, малтретирането и сплашването имат „дълбоко тревожно въздействие върху нашата демокрация“, каза тя. „Трябва да проведем този разговор за това как изглежда една цивилизована демокрация. Водя го, откакто Джо беше убита. За съжаление чувствам, че не постигаме голям напредък.“

Още по темата

Опитът за покушение срещу Тръмп е кошмарът на Сикрет Сървис

ФБР идентифицира стрелеца по Тръмп като 20-годишен от Пенсилвания

Дезинформация се вихри в социалните мрежи след стрелбата по Тръмп

Убежища, злато, затвори: накъде ще се насочат инвеститорите след стрелбата по Тръмп

Тръмп е ранен при опит за покушение по време на митинг