В рамките на четири дни Франция и Обединеното кралство се противопоставиха на теорията, че европейската политика решително се измества към антиимиграционната десница.
Вместо това резултатите от последните избори потвърждават, че по-голямата тенденция е фрагментацията. Разделенията се умножават в европейските общества, което затруднява лидерите да претендират за ясен мандат или, в много страни, изобщо да създадат съгласувано управляващо мнозинство, пише The Wall Street Journal.
Разпокъсаното ново Национално събрание на Франция ще направи формирането на правителство по-трудно от всякога след създаването на Петата република през 1958 г.
Всяко многопартийно правителство вероятно няма да има много много, което да го държи заедно, освен общата опозиция срещу крайнодесния "Национален сбор" на Марин льо Пен, който се представи по-лошо от очакваното на вота в неделя.
Едно неработещо правителство обаче все още може да е от полза на Льо Пен в опита ѝ да спечели френското президентство след три години.
Избирателната система на Обединеното кралство прикри пукнатините. Миналия седмица лейбъристите спечелиха близо две трети от местата в Камарата на общините с около една трета от гласовете. Дълго доминиращите партии във Великобритания, Лейбъристите и Консерваторите, спечелиха малко над 57% от гласовете, най-ниският им общ дял от повече от век.
Много избиратели предпочетоха малки партии, включително центристи, зелени и популистката десница. Избирателната активност също беше втората най-ниска за един век.
Тъй като лоялността на избирателите към традиционните партии намалява, резултатите стават все по-променливи от гласуване на гласуване. Подкрепата за утвърдени партии от дясно- и отляво-центристи намалява, тъй като избирателите се обръщат към новите лица. Новите движения могат да възникнат бързо, но и бързо да изчезнат, както откриха про-бизнес центристите на френския президент Еманюел Макрон.
Търпението с новите правителства е кратко. Да бъдеш действащ президент може да бъде пасив във време на всеобхватно разочарование от политиката.
„Демокрацията е в криза“, каза Матео Ренци, бивш италиански премиер. „Първият проблем е, че когато гласувате, нещата не винаги се променят.“
Избирателната система на САЩ поддържа господството на две партии, избягвайки фрагментацията на европейските парламентарни демокрации. Вместо това, много от същите разделения се проявяват вътре в Републиканската и Демократическата партия, включително състезанието между фракциите на властта и фракциите, които са против властта.
Американските гласоподаватели не са по-щастливи от европейците от предлаганите политически избори. Бившият президент Доналд Тръмп и президентът Байдън са най-малко популярната двойка кандидати за Белия дом от поне три десетилетия, според проучване на Pew Research Center, публикувано през юни.
Голяма част от Европа се бори с хронично нисък икономически растеж и обтегнати публични финанси, оставяйки на правителствата малко пространство за маневриране. Жизненият стандарт на много европейци понесе удар от инфлацията след COVID и скока на цените на енергията, последвал нахлуването на Русия в Украйна.
Имиграцията, екологичните политики, сметките за електричество, ниските заплати и пренапрегнатите здравни услуги са сред източниците на недоволство от работата на политическата система.
Политическата фрагментация прави държави като Франция, Германия, Испания и Нидерландия по-малко управляеми, точно когато геополитическият натиск върху Европа нараства.
Руският експанзионизъм предизвиква международния ред на континента след Студената война. Китайските индустрии заплашват да залеят ключови европейски производствени сектори. Евентуалното завръщане на Тръмп като американски президент може да подкопае мерките за сигурност на Европа, както и търговията със САЩ.
В повечето от големите европейски страни и в САЩ много повече избиратели заявяват, че са недоволни от демокрацията, отколкото са доволни, според проучване на групата за социологическо проучване Ipsos, публикувано през декември. Сред анкетираните нации само шведите казаха, че са доволни от представянето на тяхната демокрация.
„Хората имат основателна причина да вярват, че техните политически системи не дават резултати. Това не означава, че знаят какво искат“, каза Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални стратегии в София.
"Гласоподавателите се чувстват изгубени в лабиринт и бягат в различни посоки, надявайки се изходът да е там”, каза Кръстев. Често следва бързо разочарование и следващите избори могат да донесат големи промени. „Политическият цикъл се скъсява“, каза той.
Британските гласоподаватели се обърнаха преобладаващо срещу действащите консерватори, но победата на лейбъристите не беше придружена от голям прилив на надежда или оптимизъм. Много наблюдатели казват, че липсата на икономически растеж или фискална свобода на Обединеното кралство може бързо да доведе до разочарование от новия премиер Киър Стармър.
„Никой наистина не вярва, че някой може да поправи нещо“, каза Ананд Менон, директор на базирания в Лондон мозъчен тръст UK in a Changing Europe. „Това не е необичайно за западните страни напоследък. Общото между последните избори е антиполитическото настроение“, каза той.
Германия показва колко трудно може да бъде управлението, когато гласоподавателите са разделени между установени и нововъзникнали, умерени и радикални партии.
Канцлерът Олаф Шолц ръководи спореща помежду си коалиция от лявоцентристки социалдемократи, про-бизнес свободни демократи и зелени, чиито противоречия я вкараха в постоянна битка за приоритети.
Резултатът е, че най-важното правителство в Европа се бори да постигне дори основни задачи като приемането на бюджет, камо ли да отговори на нарастващите международни очаквания, че Германия трябва да играе по-голяма роля в европейската сигурност.
Рейтингите на одобрение на правителството на Шолц се сринаха. Социалдемократите спечелиха само 14% от гласовете на изборите за Европейски парламент през юни, най-лошият им резултат в национално гласуване от 19 век насам.
Междувременно крайнодясната "Алтернатива за Германия" или AfD се утвърди като част от политическия пейзаж на страната, въпреки опитите на някои от нейните служители да реабилитират имиджа на Третия райх. AfD остава неприятна като коалиционен партньор за повечето, но нейният размер, особено в Източна Германия, затруднява другите да достигнат до управляващо мнозинство.
Утвърдените дясноцентристки партии се борят да намерят стратегия, която да спре дългосрочния растеж на крайнодесните съперници.
Консерваторите в Обединеното кралство установиха, че дори напускането на Европейския съюз и репресиите срещу търсещите убежище не са спрели популисткото предизвикателство от страна на Найджъл Фараж, дългогодишен защитник на Brexit и поддръжник на Тръмп, чиято партия Reform UK спечели 14% от гласовете миналата седмица, разделяйки британското дясно.
Резултатите във Франция в неделя показват, че повечето гласоподаватели все още виждат "Национален сбор" като опасно радикална сила, включително заради отношението ѝ към мюсюлманските малцинства и ЕС. Много хора гласуваха тактически за партии, вариращи от центъра до крайната левица, за да попречат на "Национален сбор" да спечели властта.
Ренци, бившият италиански премиер, каза, че сега Франция може да трябва да намери еквивалент на Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка, който ръководи разнородното многопартийно правителство на Италия след пандемията. Във Франция обаче няма очевиден кандидат, който да се радва на подобно уважение.
Когато коалицията на Драги се разпадна, победата на изборите през 2022 г. отиде за антиимиграционната десница на Италия, водена от сегашния премиер Джорджа Мелони.
Много френски наблюдатели казват, че едно колебливо многопартийно правителство може по подобен начин да даде тласък на Льо Пен на следващите президентски избори в страната през 2027 г.
„Зависи от това кои кандидати ще се появят в центъра или сред консерваторите“, каза Ренци. „Никой не би заложил, че Макрон ще стане президент година преди да бъде избран.“
Това, което е ясно, са високите залози за континента, каза Ренци. „Следващите френски президентски избори могат да променят всичко в Европа.