Европейските членове на НАТО отдавна смятат, че биха предпочели един болен Джо Байдън пред един непредвидим Доналд Тръмп. Но сега те се примиряват с факта, че – който и да спечели изборите – приоритетите на САЩ все повече ще се изместват другаде.
В същото време, когато срещата на върха във Вашингтон беше засенчена от спекулации за това какво означава здравето на президента за перспективите на неговата партия да победи Тръмп през ноември, имаше шумове извън сцената, засилващи фокуса на посетителите върху това, което следва.
На митинг тази седмица Тръмп задълбочи критиките към Организацията на Северноатлантическия пакт, като посочи, че е готов да игнорира нейния централен стълб: клаузата за колективна отбрана. Но европейски служители казват, че очакват и той, и неговият демократичен колега да се концентрират повече върху Китай за сметка на Европа.
„Европа не трябва да бъде безпомощна“, каза полският външен министър Радослав Сикорски в интервю в петък. „Трябва да се заемем сериозно със защитата на ЕС, защото САЩ официално вече нямат капацитета да водят две войни едновременно“, каза той, посочвайки нарастващото напрежение между САЩ и Китай.
Подтикната от френския президент Еманюел Макрон, който нарече НАТО „мозъчно мъртъв“ преди пет години, Европа се втурна да укрепи собствения си отбранителен капацитет. Липсата на готовност на континента беше разкрита както от нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., така и от времето на Тръмп в Белия дом, когато той разкритикува разчитането на членовете на НАТО на САЩ.
Въпреки това „не толкова президентството на Тръмп, колкото международната среда променя нещата за Европа“, според Камил Гранд, анализатор в Европейския съвет за международни отношения и бивш високопоставен служител на НАТО.
Разликата може да е в начина, по който се осъществява всяко отстъпление: „С Байдън ще бъде много по-стъпка по стъпка, с Тръмп ще бъде по-разрушително“, каза Гранд.
На митинга си Тръмп повтори заплахата да не се притече на помощ на съюзници, които не изпълняват ангажиментите си за разходи. Действието в съответствие с това поведение би пренебрегнало начина, по който алиансът работи и би създало огромна криза, според високопоставен европейски дипломат, който не е бил упълномощен да дава откровени мнения, така че говори при условие на анонимност.
Междувременно фокусът на Вашингтон върху Пекин накара Китай да заеме по-видно място в дискусиите на европейски служители с американски политици от двете основни партии.
В интервю в кулоарите на срещата на върха на НАТО президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс призова следващата администрация на САЩ да запази войските си в Европа и да продължи да подкрепя Украйна. Той каза, че отхвърлянето на тези ангажименти само би попречило на стратегията на САЩ за Китай, като породи съмнения сред съюзниците в региона.
„Ако няма ефективен отговор от страна на НАТО, където Съединените щати са член“, каза Ринкевич, „Защо, за бога, някой в Азия би се доверил на Съединените щати?“
НАТО колективно започна да се съсредоточава повече върху Китай, отчасти заради целите на САЩ. В сряда нейните лидери излязоха с най-острия си език досега към Пекин. Те го обвиниха, че е „решаващ фактор“ за конфликта в Украйна, след като американски служители информираха съюзниците си за степента на помощта на Китай за войната на Русия.
Насочването на САЩ към противодействие на Китай вече се проявява в бюджетните приоритети. Администрацията на Байдън поиска 9,1 милиарда долара за своята Тихоокеанска инициатива за възпиране за тази година, в сравнение с 3,6 милиарда долара за европейската инициатива.
С изместването на фокуса на САЩ към Азия, европейските нации продължават да подчертават, че върху тях пада все по-голяма тежест – отчасти от надежда, че Вашингтон ще продължи да се ангажира.
За Германия, икономическият двигател на Европейския съюз, срещата на върха беше повратна точка и подтикна осъзнаването, че ще трябва да повиши своите отбранителни способности, независимо от Белия дом на Тръмп или Байдън, според служители, запознати с мисленето на правителството. За тях това се дължи главно на политическата нестабилност в САЩ.
„Трябва да разберем, че дори Байдън да спечели още един мандат, вниманието на САЩ все повече ще се насочва към Индо-Тихия океан“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус пред радио Deutschlandfunk в четвъртък. „Това означава, че докато правят повече там, ще правят по-малко в Европа.“
Около 23 от 32 съюзници в НАТО ще постигнат целта да изразходват най-малко 2% от продукцията си за отбрана тази година - спрямо едва 10 страни миналата година. Но тъй като Европа се бори както да въоръжи Украйна, така и да възстанови запасите си, тя все още трябва да извърви дълъг път, за да може да защити региона без американска помощ.
Франция, Германия, Италия и Полша направиха крачка към запълване на критичен военен капацитет, за който блокът досега разчиташе на САЩ, когато в четвъртък страните се споразумяха да проектират и изградят свои собствени ракети с голям обсег.
Но не е ясно дали тези усилия ще бъдат достатъчни, за да успокоят следващия Белия дом, особено ако Тръмп е този, който спечели втори мандат.
„Разходите за отбрана сами по себе си не са нещо, от което Тръмп наистина се интересува“, каза Сумантра Майтра, старши сътрудник в Центъра за обновяване на Америка, който е основан от Ръс Воут, бивш служител в кабинета на Тръмп. „По същество той наистина не обича да бъде в ситуация, в която си мисли, че някой се възползва от него.“
Има постоянно искане от Източна Европа САЩ да харчат повече пари в Украйна, каза Майтра, добавяйки, че не говори от името на кампанията на Тръмп: „Това по същество не са опасения на Америка.“