Масуд Пезешкиан стана вторият президент-реформатор на Иран в историята на Ислямската република, след като неговият консервативен предшественик Ебрахим Раиси беше убит при катастрофа с хеликоптер през май, което предизвика избори за неговото заместване. Докато крайната власт в Иран принадлежи на върховния лидер, аятолах Али Хаменей, президентът може да влияе на политиката, като се опира на база от обществена подкрепа, политически връзки и връзки с мощни институции. Пезешкиан проведе кампания с обещание да облекчи напрежението със Запада, което ескалира наскоро, след като Иран мобилизира регионална мрежа от прокси милиции, за да атакува Израел в отговор на военната му офанзива в Газа.
Кой е Масуд Пезешкиан?
69-годишният депутат е сърдечен хирург и бивш министър на здравеопазването, служил при предишния президент-реформатор Мохамад Хатами. В предизборната кампания той се застъпи за съживяването на сделката от 2015 г. със световните сили, в която Иран се съгласи да ограничи програмата си за ядрено обогатяване в замяна на премахване на свързаните с това икономически санкции. Сделката се провали, след като САЩ, при тогавашния президент Доналд Тръмп, се оттеглиха от нея и възстановиха санкциите през 2018 г.
На балотаж в петък Пезешкиан победи Саид Джалили, ислямистки хардлайнер и бивш главен ядрен преговарящ, който е яростен критик на ядреното споразумение, заема ястребова позиция спрямо САЩ и е силен защитник на религиозните закони, включително задължителните покривала за коса за жените.
Какъв беше фонът на избора на Пезешкиан?
Общественото недоверие в ръководството на Иран е високо от известно време и избирателната активност на изборите беше сред най-ниските, регистрирани някога за президентски вот. Недоволството от религиозната институция, корупцията, суровите и репресивни закони и тежкото състояние на икономиката доведоха до чести протести предимно от средната класа, образованите и живеещи в градовете иранци.
Най-голямото въстание след революцията от 1979 г. дойде през 2022 г. в отговор на смъртта на 22-годишна жена в болница след ареста ѝ от „моралната полиция“ на страната за предполагаемо нарушаване на строгите ислямски правила за облекло в Иран. Правозащитни групи твърдят, че стотици хора са били убити от силите за сигурност при потушаване на недоволството и най-малко седем души са били екзекутирани за участие в демонстрации.
Напрежението със Запада е високо, откакто САЩ се отказаха от ядрената сделка и наложиха по-строги санкции на режима и икономиката на Иран. Иран участва в поредица от военни конфронтации със САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Иран и Израел бяха близо до тотална война през април, като Техеран нанесе директен военен удар срещу Израел за първи път, след като консулството му в Дамаск беше бомбардирано.
Иран се възприема като основен играч в богатия на енергия Персийски залив и използва стратегическото си местоположение, за да разтърси Запада и неговите съюзници, като завзема кораби, свързани с неговите противници. Освен това е обвинен в използване на бунтовниците хуси в Йемен, за да атакуват кораби в Червено море. В миналото страната заплашваше да блокира Ормузкия проток, ключов пункт за петролни танкери и други търговски кораби.
Какви са перспективите за възобновяване на ядрената сделка?
Преговорите за съживяване на ядреното споразумение бяха в застой от лятото на 2022 г., седмици преди въстанието, предизвикано от смъртта на Маса Амини. Тези дискусии бяха водени от иранска страна от Али Багери Кани, който като представител на Раиси зае твърда преговорна позиция.
Багери Кани пое отговорността за външните работи след катастрофата с хеликоптер, при която загинаха Раиси и неговия външен министър. Наскоро той проведе дискусии с някои служители на ЕС относно ядреното споразумение, но не е имало опит за възстановяване на официални преговори на високо ниво.
Пезешкиан покани Мохамад Джавад Зариф, който беше външен министър по време на ядрената сделка, за да го съветва относно кандидатурата му за президент и даде да се разбере, че иска да скъса с твърдата външна политика на администрацията на Раиси. Той обаче ще срещне съпротива от парламент, доминиран от ултраконсерватори, които са много критични към ядрената сделка. И може да има малък апетит за отстъпки от страна на САЩ, като президентът Джо Байдън едва ли ще даде приоритет на разведряването с неприятелска страна, която също е в конфликт с Израел. Тъй като Байдън се подготвя за избори през ноември, всяка отстъпка на Техеран може да бъде използвана срещу него от съперника му за президентския пост Доналд Тръмп.
За върховния лидер Хаменей вдигането на санкциите ще даде тласък на икономиката на Иран и потенциално ще укрепи стабилността на режима. Въпреки това, в последното си изявление в отговор на изборния резултат, той призова новия президент да продължи политиката на Раиси, знак, че Пезешкиан може да срещне известна съпротива, ако се опита да смекчи позицията на Иран спрямо САЩ.
Каква е ролята на президента на Иран?
Президентът действа като заместник на върховния лидер, като го съветва по въпросите на управлението, изпълнява неговите инструкции и в по-широк смисъл служи като агент за неговата политическа програма.
Официално президентът е ръководител на изпълнителната власт, която включва министри и около 12 вицепрезиденти и набор от отдели и агенции, които управляват страната. Той е отговорен пред парламента, което означава, че може да бъде принуден да се яви пред събранието, за да отговаря на въпроси.
Президентът избира своя кабинет, но всяко назначение подлежи на одобрение от парламента, а кандидатите за министри понякога се отхвърлят от законодателите, особено когато в камарата доминира противоположна политическа фракция.
Какви са шансовете на Пезешкиан да промени нещата?
В зависимост от размера на своята база за подкрепа, неговите фракционни и институционални връзки, икономическата ситуация в страната и нивото на личната му амбиция, президентът в миналото е успявал да повлияе на посоката на правителствената политика и да оформи нейните детайли.
Пезешкиан беше единственият реформатор на изборите, доминирани от хардлайнери, и ще бъде заобиколен от твърдолинейни институции. Това предполага, че той ще има проблеми да преследва реформистка програма - въпреки че годините му на опит в битка с консервативни колеги в парламента може да му помогнат да посредничи при сделки и съюзи.
Той е първият недуховник, избран за президент след Махмуд Ахмадинеджад през 2005 г. и за разлика от повечето предишни президенти, той няма брада - символ на религиозно благочестие.
Въпреки че неговата политика се различава значително от тази на популиста Ахмадинеджад, той има способността на своя предшественик да се свързва с много иранци от средната класа. Той говори по директен, непретенциозен начин и е впечатлил по-консервативните избиратели с безупречните си рецитации на Корана по време на телевизионни дебати. Пезешкиан е етнически азери, най-голямото малцинство в Иран и група, чиито призиви за автономия предизвикват опасения сред апарата за сигурност на страната.
Както при предшествениците му, правомощията му ще имат строги ограничения. Президентът е просто избран граждански представител на народа. Върховният лидер - назначен от камара от юристи и духовници - е този, който взема големите решения и издава важните укази.
Как иранските президенти се разбират с Хаменей?
Раиси и неговият заместник Мохамад Мохбер бяха много близки с Хаменей.
Освен тези двамата, Хаменей в крайна сметка се скара и остави настрана всички онези, които са работили под негово ръководство, откакто той стана върховен лидер през 1989 г. Това, което не винаги е било ясно в непрозрачната политика на Иран, е дали те са губещият в битката с техния могъщ шеф или стават полезни мишени, които може да бъдат обвинени за провалени политики, които върховният лидер също е прегърнал.
Какви са техните наследства?
Аятолах Акбар Хашеми Рафсанджани, президент от 1989 до 1997 г., настояваше за по-либерални икономически политики, които дадоха тласък на възстановяването на Иран след войната с Ирак от 1980-1988 г. Той започна като близък съюзник на Хаменей, но беше изтласкан в периферията на политиката, след като изрази загриженост относно атаките на силите за сигурност срещу протестиращи студенти след оспорваните президентски избори през 2009 г.
Предишният реформатор, Хатами, ръководи период на здравословен икономически растеж и по-топли отношения със Запада, включително рядко ниво на ангажираност със САЩ, когато те помогнаха на страната да се бори с талибаните в Афганистан в началото на века. Той беше маргинализиран от официалния живот, след като изкара два мандата, приключващи през 2005 г., и беше обект на медийна забрана от 2015 г.
Ахмадинеджад, първият неклерикален президент на Иран, беше ястребов към Запада. Отношенията се влошиха поради опасения относно ядрената програма на Иран и Европейският съюз и САЩ в крайна сметка санкционираха иранския енергиен износ и банки по въпроса. Това предизвика първата голяма валутна криза в страната след войната с Ирак, а Иран по-късно стана много по-зависим от Китай за търговия. След като напусна поста си, Ахмадинеджад беше до голяма степен отбягван от мейнстрийм политиката заради сблъсъци с религиозната върхушка на Иран по различни въпроси, включително отношенията с Израел и законовото изискване жените да носят хиджаб.
Хасан Рухани, умерен духовник, за когото се смята, че има близки връзки с елитната военна сила на страната, Корпуса на гвардейците на ислямската революция, спечели президентството през 2013 г. чрез кампания за подобряване на връзките със Запада с цел прекратяване на санкциите срещу Иран. Това му осигури подкрепата на избирателите от градската средна класа, които обикновено подкрепяха по-явно реформаторски кандидати. Рухани използва мандата си, за да продължи преговорите с Вашингтон, а ядрената сделка беше сключена през 2015 г.
Рухани обаче беше под постоянен натиск от хардлайнери и неговите министри често бяха изправени пред импийчмънт от парламент, доминиран от консерватори. Той не успя да направи никакви промени в рестриктивните социални закони на Иран или да прекрати домашния арест на опозиционни лидери, както беше обещал. След като САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение, отбелязвайки край на периода на разведряване, Хаменей се дистанцира от Рохани. По-рано тази година на бившия президент беше забранено да се кандидатира на избори, за да запази мястото си в Събранието на експертите - важен консултативен орган, който има за задача да назначава върховния лидер.