Фючърсите на френските облигации се понижиха, еврото поевтиня, а фючърсите на европейските акции се повишиха, докато търговците анализираха резултатите от парламентарните избори във Франция, които показаха изненадваща победа за левия алианс.
Фючърсите на френските облигации паднаха с 28 точки по време на търговията в Азия, общата валута падна с 0,1% до около $1,0828, докато фючърсите на индекса Euro Stoxx 50 се повишиха с 0,2%. Успехът на левицата хвърли светлината на прожекторите върху нейната кампания за рязко увеличаване на държавните разходи.
"Новият народен фронт", който включва социалистите и крайнолявата "Непокорна Франция", спечели 178 места в Националното събрание, според данни, събрани от Министерството на вътрешните работи. "Национален сбор" на Марин Льо Пен, която до миналата седмица се очакваше да спечели изборите, се нареди на трето място със 143, докато центристкият алианс на президента Еманюел Макрон ще има 156 места.
Въпреки че финансовите мениджъри прекараха последната седмица или повече в безпокойство за правителство, доминирано от Льо Пен, успехът на левицата вероятно все още ще загрижи пазарите, като се има предвид, че представлява нова доза несигурност във втората по големина икономика в еврозоната и защото коалицията се ангажира с широко облекчаване на фискалната политика.
Това би изострило страховете относно вече раздутия баланс на Франция и би поставило нацията в курс на сблъсък с Европейския съюз, който вече предприема действия за ограничаване на бюджетния дефицит.
„Френската политика отново обърква всичко“, каза Джефри Ю, старши стратег в Bank of New York Mellon. „Въз основа на резултатите, рисковете от експанзионистична фискална политика остават и може би в маржовете дори са се увеличили.“
Все пак на левия алианс му липсва абсолютно мнозинство - което ограничава действията му - и някои стратези предполагат, че парламент без голямо мнозинство би бил положителен резултат за инвеститорите.
Френските пазари се сринаха през юни, изтривайки милиарди евро от акции и облигации, тъй като предсрочните избори, свикани от Макрон, предизвикаха опасения, че крайната десница ще вземе властта. Но през изминалата седмица търговците намалиха част от тези загуби, тъй като проучванията на общественото мнение показаха, че "Национален сбор" няма да достигне пълно мнозинство. Френският индекс CAC 40 миналата седмица изтри около половината от загубите, които понесе след изявлението на Макрон.
Резултатът се оказа много различен: центристката партия на Макрон – предпочитана от инвеститорите – се класира на второ място, въпреки лошото представяне на първия кръг от гласуването. Това може да остави президента в позиция да създаде центристка коалиция.
И все пак, неизбежните политически спорове и безпокойството относно влиянието на левицата в рамките на парламента, биха могли да повишат доходността на 10-годишния дълг на нацията - известен като OAT - тласкайки спреда върху по-сигурните германски бундове отново по-широк. Този спред се понижи до 66 базисни пункта в петък, след като скочи до повече от 80 базисни пункта миналия месец – нива, наблюдавани за последно по време на кризата с държавния дълг в еврозоната.
„Шокиращият резултат“ може лесно да върне спреда над 80 базисни пункта, според Джеймс Роситър, ръководител на глобалната макро стратегия в TD Securities. „Пазарите на лихвените проценти влязоха в изборите с ценообразуване на спреда OAT срещу бунд в сценарий за висящ парламент – но висящ парламент, воден от крайнодесните, а не от крайнолевите“, пише той в бележка.
„Френският крайноляв лидер вече казва, че ще изпълни цялата си програма и че не желае да влиза в никакви сделки с Макрон. Този тон на предизвикателство едва ли ще се хареса добре на инвеститорите във френски облигации", коментира Вен Рам от Bloomberg Strategists.
Абсолютно мнозинство за левицата беше идентифицирано от инвеститорите като сценария, за който са най-загрижени в дните преди първия тур на гласуването. Но тази възможност беше отхвърлена, след като "Национален сбор" на Льо Пен спечели убедително първия кръг. Сред ангажиментите си лявата коалиция иска да отмени седем години реформи в полза на бизнеса и да увеличи минималната заплата.
За да приложи политиките си, левият "Нов народен фронт" ще изисква близо 95 милиарда евро допълнителни средства годишно, шест пъти повече от разходите, планирани от Макрон и неговите съюзници, и почти двойно повече от предложеното от "Национален сбор", обяви Institut Montaigne преди гласуването.
Франция вече се бори с бюджетен дефицит, който с 5,5% далеч надхвърля 3% от икономическото производство, позволено от правилата на Европейския съюз. Международният валутен фонд прогнозира, че без допълнителни мерки дългът ще нарасне до 112% от икономическото производство през 2024 г. и ще се увеличава с около 1,5 процентни пункта годишно в средносрочен план.
S&P Global Ratings понижи рейтинга на Франция в края на май, подчертавайки пропуснатите цели на френското правителство в плановете за ограничаване на бюджетния дефицит след огромните разходи по време на пандемията от Covid и енергийната криза.