Как Кийр Стармър разби очакванията и върна лейбъристите на власт

В навечерието на отварянето на избирателните секции на общите избори в Обединеното кралство Кийр Стармър си позволи за момент да разсъждава колко далеч е стигнал, откакто стана лидер на Лейбъристката партия преди четири години и половина. Тогава партията се разтърсваше от едно от най-тежките поражения в своята 100-годишна история.

„Оптимистите казваха, че ще отнеме 10 години, за да поправим тази партия и да я върнем на позиция“, каза 61-годишният Стармър пред репортери преди последния митинг в Ийст Мидландс. „Песимистите казваха, че никога няма да оправим тази партия, тя никога повече няма да бъде на власт“, добавяйки „Но ето ни тук“.

Сега той изведе Лейбъристката партия до победа, напът за най-голямото мнозинство в парламента поне след победата на Новите лейбъристи на Тони Блеър през 1997 г.

Новият министър-председател на Обединеното кралство далеч надмина очакванията за шансовете си, когато пое управлението от твърдолевия лидер на лейбъристите Джеръми Корбин през 2020 г. Безличен, скучен, „не е Тони Блеър“, както често го описват фокус групите, този относително новодошъл в света на политиката отчасти бе облагодетелстван от обстоятелствата.

Скандалът "партигейт" на Борис Джонсън и „мини-бюджетът“ на Лиз Тръс – които потопиха паунда – дойдоха в края на годините на строги икономии на консерваторите, които оставиха дълбоки съкращения на много обществени услуги. Всички допринесоха за резултата, който видяхме сега на британските общи избори. Но Стармър също трябваше да изиграе своята роля, демонстрирайки тиха безмилостност в промяната на партията си, прочистването на корбинистите, дори изгонването на самия Корбин и поставянето ѝ в позиция да спечели и управлява отново.

„Чувствам се добре, трябва да бъда честен“, каза Стармър пред поддръжниците на лейбъристите в Лондон, след като партията прекрачи решаващия праг от 326 места в Камарата на общините, добавяйки, че знае, че „мандат като този идва с голяма отговорност“.

Сега той ще трябва да покаже дали същите тези умения, които го доведоха до премиерския пост, ще му помогнат да се справи със зашеметяващия списък от предизвикателства. Британците са измъчени от въздействието на Brexit, пандемията и историческия срив върху стандарта на живот. Неговото правителство е изправено пред по-опасен свят и има малко пари, които да харчи за подобряване на ситуацията у дома, без да повишава широкообхватни данъци, нещо, което той каза, че не иска да прави.

Въпреки че е известен като „сър Кийр“ – той беше посветен в рицар заради юридическата си кариера, преди да влезе в политиката – новият министър-председател на Обединеното кралство има скромно начало, нещо, което той се стараеше да напомня на избирателите по време на предизборната кампания. Той е израснал, както често разказва, в малка къща в Окстед, градче на работещи в Лондон в Съри. Той е едно от четирите деца на баща производител на инструменти и майка с инвалидизиращо автоимунно заболяване, което наложило тя да напусне работата си като медицинска сестра, когато Стармър е бил дете.

Бащата на Стармър отглежда четирите си деца и се грижи сам за болната си съпруга, а парите често са ограничени. „Спомням си, когато телефонът ни беше прекъснат, защото не можахме да платим сметката“, спомня си Стармър по време на кампанията. „Колко трудно беше да свързваме двата края.“

Младият Стармър получава шанс в живота, като посещава Reigate Grammar, държавно училище, където получава оценките, за да стане първият в семейството си, който посещава университет. Учи право в Лийдс, завършва с отличие и е приет в Оксфордския университет за BCL – престижен едногодишен курс по право. Като млад мъж в Лондон в края на 80-те години той живее в „парти апартамент“, където понякога има повръщане във ваната, срещи с приятели в ранните часове и писане на радикални трактати за нишови ляво ориентирани публикации. Но през деня той се изкачва в йерархията, за да стане уважаван адвокат по правата на човека.

Стармър, който отрече да е вдъхновение за адвоката по правата на човека Марк Дарси в книгата и филма „Дневникът на Бриджит Джоунс“, става известен с про боно делата си, включително защитата на хора в Карибите срещу смъртното наказание. Той постига национална слава за защитата на двама активисти, Хелън Стийл и Дейвид Морис, градинар и бивш пощальон, които бяха съдени за клевета от McDonald's за разпространение на листовки, критикуващи веригата за бързо хранене, в това, което стана известно като делото „McLibel“ . Той беше назначен за правен съветник на кралицата през 2002 г., няколко месеца преди 40-ия си рожден ден.

На следващата година Стармър поема роля, която ще пренапише неговата теория за промяната: съветник по правата на човека към Полицейския съвет в Северна Ирландия. Неговата работа е да гарантира, че новата полицейска служба, създадена след мирното споразумение от 1998 г., се ползва с доверието на всички общности. Преди тази роля Стармър се възприема като противопоставящ се на системата отвън. Това е първият му опит да влезе в организация, за да донесе промяна. Той открива, че този нов начин е много по-ефективен.

След това той поема важна ръководна роля, като стана директор на прокуратурата от 2008 г. до 2013 г. Ролята му е да води наказателното правосъдие в Обединеното кралство, управлявайки голяма организация от хиляди служители и адвокати по време на период на големи бюджетни съкращения. Той ръководи организацията, докато тя успешно преследва високопоставени медийни фигури за телефонни хакерски атаки и политици за измама с разходите им.

Никой не беше изненадан, когато бившият главен прокурор на страната влезе в света на политиката. След престоя си в прокуратурата, Стармър се кандидатира в сигурния лейбъристки район в Холбърн и Сейнт Панкрас на общите избори през май 2015 г., очаквайки да бъде главен прокурор в кабинета на Ед Милибанд. Вместо това той отиде направо на опозиционните скамейки и се присъедини към Лейбъристката парламентарна партия, която разпадаше след шокиращо поражение.

По време на годините на Джеръми Корбин про-европейският Стармър се издигна през министерските редици в сянка, за да стане министър в сянка за Brexit. Докато колеги като Рейчъл Рийвс отказаха да служат при Корбин или се отказаха от партията заради антисемитизма на лидера, Стармър остана. Но до март 2018 г. Стармър и неговите съюзници – разочаровани от проблема с антисемитизма и от външнополитическите позиции на Корбин – знаеха, че той ще се кандидатира за лидер на партията, когато му дойде времето. В продължение на почти две години те провеждаха тайни срещи всеки понеделник сутрин, за да се уверят, че той е готов за лидерска кампания, когато дойде времето.

Моментът настъпи през 2020 г. Стармър проведе и спечели кампания за лидерство, съсредоточена върху 10 обещания към членовете на Лейбъристката партия, по същество за запазване на радикалния дух на дневния ред на корбинистите с техните обещания като повторно национализиране на железопътен транспорт, поща, енергия и вода. Той незабравимо отдаде почит на „моя приятел Джеръми Корбин“.

Откакто пое ръководството, Стармър изключи Корбин от партията, въведе задължително обучение по антисемитизъм и енергично проверява, а понякога и налага кандидати, които ще бъдат лоялни към неговото ръководство. Насърчаван от своя канцлер в сянка Рейчъл Рийвс и други близки сътрудници от дясното крило на партията, той въведе строга фискална дисциплина, заряза почти всичките си първоначални лидерски обещания и прегърна езика на сигурността, дисциплината и патриотизма.

Не всичко беше лесно. Той загуби междинните избори в Хартълпул - сигурен район на лейбъристите, спечелен от консерваторите на Джонсън - в началото на своето ръководство през 2020 г., след което обмисляше да подаде оставка. Опитът го накара да уволни някои съветници, да назначи нови хора и втвърди решимостта му да промени партията си.

Съвсем наскоро Стармър претърпя продължително и публично разногласие сред висшия си екип относно това дали да се откаже от обещанието на партията си да харчи £28 милиарда годишно за екологична инфраструктура, което завърши с голям обрат в политиката. Той се сблъска с критики и загуби гласове заради интервю за радио LBC през октомври, в което каза, че Израел „има правото“ да откаже ток и вода на Газа, за което той по-късно се извини.

Екипът от съветници около него е наричан „момчешки клуб“, обвиняван в жестокост при прочистването на корбинитското крило в партията и в по-широкото им отношение към избраните представители на партията.

Докато несъгласните с него се изумяват на това колко различен е той от човека, който се издигна като лидер преди четири години и половина, Стармър се гордее с тази разлика. „Промених партията си“, казва той. „Сега искам да променя страната.“

Още по темата

Пазарите в Обединеното кралство излязоха на зелено след победата на лейбъристите

Малките партии и Фараж ще накарат лейбъристите да гравитират около центъра

Лейбъристите ще имат огромно мнозинство, торите записват най-лошия си резултат