Световни големи компании като Shell Plc и TotalEnergies SE инвестираха милиарди долари в нови морски доставки на газ, залагайки на това, че потреблението в най-големия вносител в света ще продължи да се увеличава бързо. Това отдавнашно виждане зависи от това, че Китай ще използва все повече от по-чистото гориво като мост между мръсните въглища и възобновяемата енергия, която ще доведе до нулева нетна консумация до 2060 г.
Но реалностите на място се променят. Изглежда, че Китай изпреварва графика по отношение на емисиите, които може би са достигнали своя връх повече от половин десетилетие преди целта за 2030 г. Освен това субсидира свръхкапацитета на въглищната енергетика като предпазна мярка за непостоянните вятърни и слънчеви електроцентрали - стратегия, която по същество пропуска използването на газ като преходно гориво.
Освен това Пекин разработва и други източници на газ. Той увеличава вътрешното производство и разчита повече на доставки по тръбопроводи, особено от стратегическия си партньор Русия, които са много по-евтини от морските доставки.
"Растежът на търсенето на газ е в низходяща траектория поради липсата на икономическа конкурентоспособност и силния натиск от страна на правителството", казва Даниела Ли, анализатор на BloombergNEF.
Колебливата подкрепа на правителството пролича в последното решение на неговата агенция за икономическо планиране, която постави нови ограничения върху ролята на горивото в електроснабдяването, включително водещата политика за преминаване от въглища към газ в селските райони.
Сибирска енергия Ако се реализира, предложеният от Русия газопровод "Силата на Сибир 2" ще помогне за намаляване на допълнителните нужди на Китай от втечнен природен газ до 2030 г. с близо 20 %, според BNEF. Въпреки че Китай е инвестирал много в терминали за получаване на втечнен природен газ, разчитането на несигурността на международния пазар за доставки вероятно е по-малко привлекателен вариант за правителство, което има енергийна сигурност като един от основните си приоритети.
Китайските купувачи ограничиха апетита си миналия месец, когато международните цени на газа се повишиха. След като през април вносът нарасна с 32 %, през май той се сви до едва 3,4 %. Вносът по тръбопроводи се увеличи с 13 %. Макар и само за един месец, данните илюстрират как разрастващото се меню от алтернативни източници на гориво вероятно ще намали търсенето, когато втечненият природен газ от чужбина стане твърде скъп.
Вносът на втечнен природен газ в Китай може да нарасне с 13% до 14% през тази година, според анализатора на Rystad Energy Xiong Wei. Това е по-малко от ръста от 18 %, отбелязан преди три години, когато Китай изпревари Япония като най-голям купувач в света и преди руската инвазия в Украйна да доведе до скок на цените и спад на вноса.
"Очакваме растежът на Китай да продължи да изпреварва другите страни, но увеличението няма да се върне на нивото от 2021 г.", каза тя.
Ниска база Двуцифреното увеличение може да изглежда много, но газът идва от ниска база. На горивото се падат малко над 4% от инсталираните енергийни мощности в страната, а инвестициите в много по-големи сектори като чиста енергия и въглища вероятно ще възпрепятстват способността му да заеме по-голям дял.
Инвестициите в топлинна енергия в Китай, предимно в нови въглищни централи, нараснаха с 15 % през миналата година, въпреки че потреблението се свива. През май в страната производството на електроенергия от водноелектрически язовири и соларни паркове скочи съответно с 39% и 29%.
Междувременно капацитетът на терминалите за втечнен природен газ се увеличава по-бързо от търсенето и се очаква да се удвои от сегашните нива до 251 млн. тона годишно до края на десетилетието, според BNEF.
Това неминуемо ще доведе до по-ниски нива на използване, които могат да спаднат до едва 38% до 2030 г., по данни на China National Offshore Oil Corp., най-големият вносител на втечнен природен газ в страната.
Купувачите, включително Cnooc и PetroChina Co., подписват договори за внос на втечнен природен газ за десетилетия. Но не е гарантирано, че тези доставки ще се озоват в Китай, тъй като компаниите разширяват търговските бюра, за да могат да препродават горивото в Азия и Европа.