Членовете на еврозоната трябва незабавно да започнат да намаляват дълга, защото са изправени пред огромни дългосрочни фискални рискове от застаряването на населението, разходите за отбрана и изменението на климата, предупреди Европейската централна банка.
„Тези развития ще бъдат достатъчно предизвикателни в изолация и страните ще се изправят пред всички тях едновременно“, се казва в доклад в сряда. „Следователно трябва да се предприемат действия още днес – особено в страни с висок дълг“, борещи се с повишени лихвени проценти.
Според ЕЦБ бюджетните усилия, необходими в отговор на тези специфични предизвикателства, биха могли да достигнат най-малко 5% от брутния вътрешен продукт. „Необходимата фискална корекция е голяма по исторически стандарти, но не без прецедент“, се казва в доклада.
Предупреждението идва в момент на повишена загриженост относно устойчивостта на публичните финанси в 20-членния блок - не на последно място във Франция, където шокиращото обявяване на предсрочни избори повдигна съмнения относно фискалната консолидация, предизвиквайки сътресения на пазара.
В сряда Европейската комисия упрекна Франция, Италия и няколко други държави от Европейския съюз за бюджетен дефицит над лимита от 3% на блока.
„Предизвикателствата пред фискалната устойчивост са ниски във всички държави-членки на ЕС в краткосрочен план, като същевременно са повишени в средносрочен и дългосрочен план в няколко страни, поради прогнозираните високи и/или нарастващи коефициенти на дълг в някои държави-членки“, каза комисията.
Въпреки че всички страни трябва да действат, докладът открива „значителна хетерогенност между страните в необходимите фискални усилия“ — с оценки за пропуски, вариращи от 0,5% до почти 10% от БВП.
„Икономическите политики трябва да се стремят към постепенно намаляване на високите нива на публичния дълг и подготовка за бъдещето, което също ще помогне да се осигури стабилна среда за провеждане на единната парична политика на еврозоната“, казва ЕЦБ.
От ЕЦБ казват, че в допълнение към съществуващите бюджетни проблеми, които често се отразяват във високи коефициенти на дълга, се задават допълнителни предизвикателства, които „ще доведат до значителни фискални тежести през следващите десетилетия“. Сред тях е цифровизацията.
Правителствата ще трябва „незабавно и постоянно“ да увеличат първичните салда средно с 2% от БВП, за да постигнат съотношение на държавния дълг към БВП от 60% до 2070 г. от днешните нива на дълга, каза ЕЦБ.
На всичкото отгоре застаряването, разходите за отбрана и изменението на климата могат да увеличат средния дефицит с около още 3% от БВП, се казва в доклада. Дигитализацията е изключена от изчислението поради „особената несигурност“, която заобикаля нейните последици.