ЕС ще порицае Франция за бюджетния дефицит, увеличавайки проблемите на Макрон

Европейският съюз се готви да предупреди Франция за нарушаване на правилата на блока за дефицита и дълга, задействайки процес, който може да доведе до тежки глоби и усложняване на приоритетите на кампанията по-малко от две седмици преди предсрочните избори, предизвикани от президента Еманюел Макрон.

Правилата на ЕС включват строги мерки за нации с дълг над 60% от брутния вътрешен продукт и бюджетен дефицит над 3%. Дефицитът на Франция беше 5,5% миналата година, а дългът беше около 111% от БВП.

Задлъжнялостта ще ограничи способността на следващото правителство да изпълни набор от обещания, които може да включват намаляване на данъчните приходи или отмяна на благоприятни за пазара пенсионни реформи. Еманюел Макрон – заедно с Марин льо Пен от крайнодения "Национален сбор" – също ще внимава да не направи нещо, което допълнително да подплаши пазарите, които са в смут, откакто президентът свика предсрочни избори преди седмица.

„Финансовите пазари биха били границите на това, което "Националният сбор" планира да направи“, каза във вторник Фамке Крумбмюлер, ръководител на геостратегията за EMEIA в EY. „Който и да е на власт, ще бъде ограничен от това как финансовите пазари реагират на тяхната програма.“

Франция не е сама в така наречения списък с процедури за прекомерен дефицит, който трябва да бъде обявен в сряда. Лице, запознато с въпроса, каза на Bloomberg във вторник, че списъкът ще включва също Италия и още пет държави. Все пак Испания и три други страни, които нарушиха лимита от 3%, успяха да избегнат включване.

Порицанието на ЕС трябва да се случи точно когато кампанията във Франция навлезе в ключов момент, като "Национален сбор" е напът да вземе 32,7% от гласовете, според проучване на Bloomberg преди изборите на 30 юни и 7 юли. Лявата коалиция "Нов народен фронт", което включва социалисти, комунисти, зелени и крайнолявата La France Insoumise, се очаква да получи 26,3%. Това поставя партията "Ренесанс" на Макрон и нейните съюзници на трето място.

Двете групи, които са в най-добра позиция да сформират правителство след предсрочните избори – "Новият народен фронт" и "Национален сбор" – сигнализираха за по-конфронтационен подход както към разходите, така и срещу Брюксел, отколкото Макрон.

Един тотален спор би имал обезпокоителни паралели с дълговата криза в еврозоната, когато валутата беше доведена до ръба, тъй като инвеститорите се паникьосаха от противопоставянето между институциите на ЕС и силно задлъжнелите правителства.

Оттогава ЕС подсили своя инструментариум за борба с кризи, като спасителният фонд на Европейския механизъм за стабилност и Европейската централна банка формализираха условията, при които може да се намесят, за да успокоят пазарите чрез изкупуване на облигации. Все пак централната банка ще активира такива покупки на активи само за страни със „стабилни и устойчиви фискални и макроикономически политики“.

Говорейки в навечерието на решението на ЕС, управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилероа дьо Гало повтори призива си за избягване на задълбочаване на бюджетния дефицит.

Да уважаваме нашите съграждани „означава да признаем изискванията на реалността и да не увеличаваме още повече тежки дефицити, които не можем да финансираме добре“, каза той.

Льо Пен, която навремето води кампания за изваждане на Франция от еврозоната, все още не е показала подробно програмата си. Лидерът на партията Жордан Бардела рекламира мерки, които ще натоварят допълнително дефицита, с малко подробности за приходите, които "Национален сбор" очаква от харченето на по-малко за имиграционни политики, борба с данъчните измами и намаляване на трансферите към ЕС.

Междувременно партиите в "Новия народен фронт" се обединиха около предизборен манифест, който включва замразяване на цените на основните потребителски стоки, повишаване на минималната заплата и отхвърляне на ограниченията за икономии на фискалните правила на ЕС.

Дори и така, след като са на власт, партиите вероятно ще трябва да смекчат реториката си и да избягват политики, които биха влошили отношенията с ЕС, по начин, подобен на антимиграционния премиер на Италия Джорджа Мелони, каза Крумбмюлер.

Франция вече беше изправена пред трудности при контролирането на бюджетния си дефицит, след като данъчните постъпления бяха разочароващи. Преди Макрон да свика изборите, неговото правителство работеше върху спешни съкращения на разходите от около 20 милиарда евро тази година и повече от това през 2025 г.

Той успя за кратко да намали бюджетния дефицит под границата на ЕС малко след като беше избран за първи път през 2017 г., но огромните разходи по време на пандемията от Covid и енергийната криза го разшириха значително. Неговото правителство все още обещава да се върне под прага от 3% до 2027 г. след прогноза от 5,1% тази година.

Дългът на страната, също според дългосрочните планове на правителството, ще достигне връх от 113,1% от БВП през следващата година, преди да спадне до 112% през 2027 г.

Няма лесни политически решения за възстановяване на дефицита. Макрон беше ограничил възможностите си, като настояваше за мантрата да не се увеличават данъците, за да се запазят инвестициите и създаването на работни места, но икономическият растеж беше бавен след скока на инфлацията. Съкращенията на разходите също се оказаха трънлив въпрос, като както "Национален сбор", така и левицата водеха обратната реакция срещу плановете за премахване на скъпите енергийни субсидии, въведени по време на кризата.

Миналия месец S&P Global Ratings понижи рейтинга на Франция, подчертавайки пропуснатите цели в плановете на правителството за намаляване на дефицита. След като Макрон свика предсрочни избори, Moody's заяви, че потенциалната политическа нестабилност е кредитен риск и може да повлияе на усилията за намаляване на дефицита.

Правителството на Макрон се вкопчи в икономическите притеснения като тема на кампанията, предупреждавайки за последствията, ако опонентите му дойдат на власт. Френският министър на финансите Брюно Льо Мер предупреди миналата седмица, че победа на левия алианс ще доведе до икономически колапс и излизане на страната от ЕС.

„Тяхната програма е пълна лудост“, каза Льо Мер по радио Franceinfo. „Това ще гарантира понижение на рейтинга, масова безработица и излизане от Европейския съюз.“

Още по темата

Партията на Льо Пен поиска абсолютно мнозинство от френските гласоподаватели

Икономистите се тревожат от ръст на разходите на Франция при неуспех на Макрон

BofA: Франция се превръща в най-недолюбваният фондов пазар в Европа

Защитните мерки на Франция срещу крайната десница започват да се разпадат

Еврото е в капан между непредвидимия Фед и бушуващата политическа буря