Украинският президент Володимир Зеленски не успя да спечели редица ключови нации от Глобалния юг на двудневна среща на върха в Швейцария, хвърляйки сянка върху опитите му да разшири подкрепата си във войната срещу инвазията на Русия.
Индия, Индонезия, Южна Африка и Саудитска Арабия бяха сред нациите, които не се присъединиха към окончателното изявление, изготвено на срещата на 15-16 юни. От повече от 100 страни и организации, участвали в срещата, само 83 са подписали финалното комюнике, според швейцарските домакини. Предишен списък съдържаше 84 подписали.
Китай избегна срещата, а Бразилия, която изпрати само наблюдател, също не подписа - нации от БРИКС, които украинските официални лица определиха като важни за набиране като съюзници в опита си да изолират Русия, която беше изключена от събирането.
Отказът сред глобалните лидери разкри предизвикателството пред Украйна да осигури подкрепа от нации извън Запада, които или искат да поддържат връзки с Москва, или гледат на войната по различен начин. Конференцията показа, че докато Киев се бори да задържи напредъка на Русия на бойното поле, неговият дипломатически натиск също се проваля на глобалната сцена.
Зеленски каза, че очаква някои неподписали страни да подпишат след консултации с правителствата си - и представи броя на делегатите, които подписаха "незабавно" като пробив.
„Това е много сериозен резултат — вярвам, че това е голям успех“, каза Зеленски пред репортери след срещата.
Неявили се и закъснели
Но срещата на върха показа, че напредъкът, ако има такъв, ще бъде бавен и труден. Комюникето вече беше орязано, за да се съсредоточи върху три въпроса: ангажименти за ядрена безопасност и безопасност на храните и връщане на отвлечени деца и затворници. Но пропусна израза, който се очакваше много, относно провеждането на последваща среща.
И макар да имаше консенсус сред делегатите, че Русия в крайна сметка трябва да седне на масата за преговори, директното позоваване на придвижване напред със стъпки за изграждане на доверие за взаимодействие с Москва също беше премахнато.
Зеленски направи особен натиск миналата седмица да ангажира Саудитска Арабия, което завърши с присъствието на външния министър Фейсал бин Фархан Ал Сауд. Но длъжностното лице предупреди в събота, че Киев трябва да бъде подготвен за „труден компромис“, за да сложи край на конфликта, възглед, широко разпространен сред потенциалните съюзници от Глобалния юг.
Само варианти, които са „приемливи и за двете страни“, могат да доведат до мир, каза Шин Паван Капур, държавен секретар във външното министерство на Индия, за да обясни решението на страната си да не подпише окончателната декларация.
Все пак това беше едно от най-големите събрания на световни лидери - 57 държавни и правителствени ръководители - за обсъждане на прякото разрешаване на войната. Президентът Нана Акуфо-Адо от Гана, която подписа комюникето, каза, че войната на Русия е имала изтощителни ефекти в Африка, включително предизвикване на инфлация и стремглаво растящи цени на храните.
„Имаме голям интерес да участваме в усилията за намиране на средства за разрешаване на този конфликт“, каза той пред репортери след срещата на върха.
Но дори западните лидери повдигнаха въпроси относно спешността на швейцарската инициатива. Президентът Джо Байдън я пропусна, като вместо него присъства вицепрезидентът Камала Харис, която напусна след първия ден. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, и двамата изправени пред политически катаклизми у дома, също напуснаха рано.
Италианският премиер Джорджа Мелони отсъстваше за първата пленарна сесия, пристигайки едва рано в неделя.
Зеленски внимаваше да не критикува нациите, към които прави увертюри, но даде сигнал, че смята, че Пекин и Бразилия не се съобразяват с мнозинството международни партньори.
„Веднага щом Бразилия и Китай се присъединят към принципите, които обединиха всички нас, цивилизованите страни днес, ще се радваме да чуем техните мисли – дори понякога да не съвпадат с мнозинството от света“, каза Зеленски.