Увеличаването на инфлацията в еврозоната все повече предизвиква сравнения със САЩ - подхранвайки опасенията, че Европейската централна банка може да се сблъска с подобни пречки пред намаляването на лихвените проценти както Федералния резерв.
Въпреки че има ясни разлики в двигателите на растежа на цените от двете страни на Атлантическия океан – нещо, което служители на ЕЦБ многократно подчертават – някои икономисти виждат важни паралели и предупреждават да не се подценява рискa от по-продължителен натиск.
Широко очакваното намаление на лихвата по депозитите от рекордните 4% в четвъртък не е под въпрос. Опасността е, че упоритата инфлация, подобна на тази в САЩ, прави бързите последващи движения по-малко вероятни. Фед вече трябваше да преосмисли разхлабването на паричната политика, след като ръстът на цените надмина очакванията, дори ако търговците все още се надяват на намаление на лихвените проценти тази година.
„Проблемите на Америка с устойчивата инфлация все още могат да пристигнат на европейските брегове“, казва Карстен Бжески, глобален ръководител на макроизследванията в ING. „ЕЦБ ще постъпи разумно, ако не отхвърля категорично риска от рефлация, наблюдаван в САЩ, и да остане предпазлива.“
Данните на инфлацията през май за 20-те държави в еврозоната беше последния предупредителен знак за ЕЦБ - тя се ускори с повече от очакваното до 2,6% спрямо година по-рано. Още по-тревожно за длъжностните лица беше скокът в цените на услугите и неочакваното засилване на базисната инфлация.
Неуспехът последва рязкото отдръпване на инфлацията и няма да се окаже пълен шок за политиците на ЕЦБ, които са подготвени за неравен път обратно към целта си от 2%. Но моделът, който се очертава, също прилича на този в САЩ, като около една трета от икономистите в скорошно проучване на Bloomberg казват, че ръстът на цените в Америка води пред тези в Европа.
Никой не оспорва, че основните катализатори за първоначалния скок на инфлацията са били различни в двата региона - огромни фискални стимули в САЩ срещу енергийната криза, която удари Европа, след като Русия нахлу в Украйна. Това, което подхранва европейските цени оттук насетне, обаче, може да не е толкова различно от това, което стои зад тяхната издръжливост в САЩ.
Анджей Шчепаняк, икономист в Nomura, цитира по-силно от очакваното разширяване на брутния вътрешен продукт и перспективата за водено от потребителите възстановяване, подкрепено от рекордно ниската безработица, която тласка заплатите значително по-високи. Силното търсене също така позволява на фирмите да прехвърлят по-високи разходи върху потребителите.
Константин Файт, портфолио мениджър в Pimco, описва инфлацията като „силно корелирана“ в световен мащаб. „Така че, ако се окаже, че САЩ имат по-голям проблем, е малко вероятно еврозоната да няма поне малък“.
Той подчертава реч от 2022 г. на члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, в която тя обсъжда „осезаеми доказателства“ за „глобализация“ на инфлацията. Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел каза пред Bloomberg през април, че стабилните потребителски цени в САЩ „ни учат, че трябва да подхождаме към темата за инфлацията със смирение“.
Председателят Кристин Лагард и други омаловажават връзките между икономическите ситуации в САЩ и Европа. „Не мисля, че можем да правим заключения въз основа на предположението, че двете инфлации са еднакви“, каза тя след срещата за политиката през април. „Двете икономики не са еднакви.“
Много анализатори все още са съгласни с тази оценка.
„Причината за инфлацията в САЩ все още не е решена“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank. „Вътрешното крайно търсене продължава да расте силно. В еврозоната обаче шокът от Путин до голяма степен е преодолян. Тук обаче икономиката отслабва. Това е по-ясна причина да намалим ставките възможно най-скоро.“
Катрин Найс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income, вижда картината на инфлацията в Европа като „донякъде по-ясна“, отколкото в САЩ. „По-конкретно, изгладените месечни темпове на основната инфлация в еврозоната наскоро достигнаха целта от 2%, за разлика от САЩ, които продължават да са по-горещи.“
Но фактът, че инфлацията в еврорегиона изглежда следва еквивалента си в САЩ със закъснение от няколко месеца, е твърде ясен сигнал, за да бъде пренебрегнат. Бжески от ING смята, че има голям риск това сходство да продължи.
„Не става въпрос за копиране на САЩ, а по-скоро за разбиране на механизмите за инфлация там, дори тези, които те са развили доста по подобен начин през последните няколко години“, каза той. „Пазарът на труда е най-доброто обяснение за паралелите и, разбира се, цените на енергията. И в двата случая нивото е различно в САЩ и еврозоната, но тенденцията не е.”