Китайски космически кораб кацна на обратната страна на Луната, засилвайки усилията на нацията да се конкурира със САЩ в надпреварата за изпращане на хора обратно на лунната повърхност за първи път от повече от половин век.
Китайската национална космическа администрация обяви, че Chang'e-6 "успешно се приземи в определената зона за кацане", съобщи агенция Синхуа в неделя.
Chang’e-6 ще се опита да бъде първият апарат, който ще събере проби от обратната страна на Луната и ще ги транспортира обратно на Земята. Мисията е втората в Китай след кацането на космическия кораб Chang’e-4 през 2019 г.
Никоя друга държава не е кацала на тази половина от Луната, по-трудна зона за комуникация, тъй като никога не е обърната към Земята.
В рамките на 48 часа след кацането е планирано Chang’e-6 да започне да сондира под повърхността, като същевременно разгърне роботизирана ръка за събиране на материал.
Мястото за кацане, ударен кратер в басейна на Южния полюс-Ейткен, може да съдържа воден лед, ресурс, който потенциално може да се използва за производство на кислород и ракетно гориво за дългосрочно човешко обитаване на Луната.
Мястото, известно като басейна Аполо, беше избрано поради потенциалната му стойност за научни изследвания, както и заради условията на зоната за кацане, включително комуникационни и телеметрични условия и равнинността на терена, цитира Синхуа Хуанг Хао, служител на Китайската аерокосмическа корпорация за наука и технологии.
Мисията, която стартира на 6 май, се очаква да продължи около 53 дни, съобщи Китайската национална космическа администрация.
„Преките проби от далечната страна на Луната от първа ръка са от съществено значение, за да ни дадат по-задълбочено разбиране на характеристиките и разликите между двете страни на Луната и за разкриване на тайните на Луната“, каза Жен Сингуо, учен от Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките, по време на старта на Chang'e-6 стартира на 3 май.
Chang’e-6 е част от серия от мисии, предназначени да завършат с пътуването на първите китайски астронавти до Луната преди края на десетилетието.
Дотогава САЩ искат да се върнат на Луната за първи път от края на програмата Аполо през 1972 г., като програмата на НАСА Артемис има за цел да приземи астронавти близо до южния полюс през 2026 г.
Кацането на Chang’e-6 дойде само дни след като Държавната дума на Русия, долната камара на парламента, ратифицира споразумение с Пекин за сътрудничество в съвместен проект за създаване на постоянна база, Международната лунна изследователска станция, близо до южния полюс на Луната.
Ново забавяне на мисията на Boeing
Boeing Co. и НАСА отложиха първия полет с екипаж на вече дълго отлаганото космическо такси на компанията в събота, спирайки обратното броене по-малко от четири минути преди излитане поради проблем с компютърната система на стартовата площадка.
Полетът на CST-100 Starliner от Флорида до Международната космическа станция е критичен тест за доказване, че корабът може безопасно да превозва хора до и от орбиталната изследователска лаборатория на НАСА.
Секвенсър на стартовата площадка, който контролира жизненоважни системи по време на последното обратно броене, задейства прекъсването, поредният неуспех за опит за стартиране след години работа. НАСА каза, че се отказва от евентуално изстрелване в неделя, за да даде време на агенцията, United Launch Alliance и Boeing да определят какво се е объркало.
Следващите възможности за изстрелване са 5 юни и 6 юни, каза НАСА в публикация в блог. ULA изгражда ракетата Atlas V, която ще издигне капсулата Starliner в космоса.
По-рано в неделя главният изпълнителен директор на ULA Тори Бруно каза, че решението може да бъде лесна хардуерна корекция, толкова проста, колкото смяната на част - или може да е по-сложно.
Старт секвенсерът се състои от три резервни компютъра; два от компютрите отчитаха нормални условия, докато третият се движеше по-бавно от очакваното. Това автоматично задейства прекъсването. ULA все още не знае какво е накарало третия компютър да се държи по този начин.
През 2014 г. НАСА възложи на договори на Boeing за 4,2 милиарда долара и на SpaceX на Илон Мъск за 2,6 милиарда долара за създаване на превозни средства за транспортиране на астронавтите на агенцията в космоса, централните елементи на нейната програма за търговски екипажи.
Докато Starliner закъснява със седем години поради дълга поредица от технически проблеми и повреди, съперникът SpaceX изстреля девет отделни екипажа към космическата станция за НАСА от 2020 г. насам.
Повтарящите се забавяния добавиха нарастващ натиск за Boeing, който натрупа приблизително 1,5 милиарда долара преразходи по програмата. Подразделението за отбрана и космос на компанията се очаква да загуби пари през второто тримесечие, каза главният финансов директор Брайън Уест на конференция през май, цитирайки „разходния натиск“ върху договорите с фиксирана цена.
Boeing е изправен пред въпроси относно дългосрочната визия за своя космически бизнес. Не е ясно дали Starliner ще бъде използван след още половин дузина мисии до МКС за НАСА. В края на миналата година Уест каза на малка група инвеститори, че компанията трябва да вземе решение за бъдещи инвестиции в програмата, съобщи Bloomberg.
Опитът за изстрелване в събота, предназначен да превози ветераните астронавти на НАСА Сунита „Суни“ Уилямс и Бари „Бъч“ Уилмор, дойде след седмици на несигурност относно това кога мисията ще започне.
НАСА и Boeing се опитаха да изстрелят Starliner на 6 май, но контролерите на мисията спряха обратното броене, след като забелязаха някакво странно поведение с клапан вътре в ракетата, което принуди Уилямс и Уилмор да излязат от космическия кораб и да изчакат друг ден за изстрелване.
Инженерите смениха клапана, но изстрелването отново беше отложено, след като Boeing откри теч на хелий в един от многото двигатели на Starliner. След седмици анализи и срещи Boeing и НАСА в крайна сметка решиха да продължат с изстрелването, без да коригират изтичането, като казаха, че не представлява проблем за безопасността и че инженерите ще го наблюдават по време на полета.