fallback

"Интер" беше играчката на милиардер. След това парите свършиха

Един от най-великите италиански футболни отбори току-що спечели своята 20-та титла в лигата, но в заседателната зала нямат на какво да се радват

21:02 | 1 юни 2024
Автор: Ирен Гарсия Перес, Джулия Морпурго, Дороти Ма

Скоро след като купи "Интер" (Милано) през 2016 г., китайският търговец на дребно и милиардер Джан Джиндун назначи своя 24-годишен син, за да помогне в управлението на един от най-известните футболни отбори в Италия.

Джан Кангян – който също е известен като Стивън – прегърна новата си роля. Бивш анализатор на сливания и придобивания в Morgan Stanley, той скоро беше видян да кара спортна кола Pagani Huayra BC на стойност над 3 милиона долара по улиците на Милано. На спойлера имаше думите Nerazzurra - синьо и черно - отнасящи се до цветовете на "Интер".

Две години по-късно той стана председател на борда. Освен че подкрепяше клуба на футболни мачове в цяла Европа, Джан стана редовен участник в най-популярните социални събития в Италия, вариращи от състезания от Формула 1 до модни ревюта на Gucci.

Преди малко повече от месец трябваше да бъде неговото коронно постижение. На 22 април, в една дъждовна вечер пред 75 000 фенове на стадион "Сан Сиро", "Интер" спечели своята 20-та титла в лигата, като победи омразния градски съперник "Милан". Но Стивън отсъстваше от ложата на директорите, както беше през цялата година, отчасти воден от дело за фалит в Хонконг. Вместо това той се появи във видео в Youtube, поздравявайки и благодарейки на персонала и играчите на клуба. Сутринта след това Стивън се присъедини към предаване на живо в Instagram, организирано от един от звездните играчи на "Интер", турския национал Хакан Чаланоглу, с няколко членове на отбора на нерадзурите. Някои играчи поискаха на шега подарък, други подновяване на договора.

Това беше последният трофей на Стивън с "Интер". Месец по-късно Suning загуби контрола над "Интер", след като просрочи заем, отпуснат от Oaktree Capital Management, като пример за това как някои от най-великите футболни клубове в Европа, в опит да останат конкурентоспособни, се сринаха под непоносим дълг и затруднени собственици.

Домашни неприятности

Бащата на Стивън започва с малък магазин за климатици в Нанкин, Дзянсу, и го превръща в конгломерат за търговия на дребно на фона на икономическия бум на Китай. Suning.com стана един от най-големите търговци на дребно в Китай на уреди, електроника и други потребителски стоки, диверсифицирайки се в редица бизнеси, от футболни клубове до имоти.

През 2016 г. Suning купи около 70% от италианския футболен клуб "Интер" за 270 милиона евро (306 милиона долара). В събитие за отбелязване на поглъщането се проведе и пресконференция в Нанкин. Закупуването на контрола над италианския клуб „помага на Suning да улови тенденцията на интерес към спорта и фитнеса в Китай, да повиши стандартите на местния футбол и също така повишава профила на Suning, тъй като се разширява в световен мащаб“, каза Джан Джиндун в реч.

Сделката не дойде изневиделица. Китайският президент Си Дзинпин е запален поддръжник на футбола и планира да изгради спортна индустрия на стойност 5 трилиона юана (760 милиарда долара) до 2025 г. По това време китайските отбори бяха едни от най-големите харчещи за таланти през 2016 г. и китайска инвеститорска група също преследваше придобиването на "Милан".

През следващите няколко години, поне на терена, управлението на Suning изглеждаше успешно. "Интер" спечели лигата два пъти и стигна до финала на Шампионската лига. Извън терена, клубът беше катастрофа, водена отчасти от проблемите у дома.

Към 2021 г. Suning.com беше във финансова опасност, след като инвестира в China Evergrande Group, най-задлъжнелият строителен предприемач в света. Група инвеститори, водени от държавния комитет за управление на активи в Нанкин и правителството на провинция Дзянсу, взеха дял в затруднената фирма, докато Джан загуби контрола върху собствената си фирма.

Suning беше основен спонсор на "Интер", с 260 милиона евро приходи, идващи от китайски субекти – което се равнява на една четвърт от общите продажби – между 2017 г. и 2019 г. от регионални споразумения за спонсорство. Но когато Suning изпадна във финансови проблеми, парите също спряха да постъпват към Милано. След пандемията клубът дори не успя да плаща редовни заплати на своите играчи, след като спонсорските плащания пресъхнаха.

Дотогава футболната мечта на Си също беше умряла. Мъжкият футболен отбор на Китай се представи ужасно на големи турнири, местните клубове, свързани с предприемачите на недвижими имоти, бяха въвлечени в по-широка финансова криза, а китайските поддръжници на чуждестранни отбори се продаваха.

Дотогава "Интер" вече беше обявен за продажба, но не се появяваха купувачи. Фирмата за частни капиталови инвестиции BC Partners вече се бе отказала от сделката след съмнения относно дългосрочната стабилност на китайските спонсорски плащания.

Suning.com, публично регистрираната компания, не отговори на запитване за личния бизнес на дуото баща-син Джан. Стивън все още е в борда на директорите на компанията. Съобщенията до личните акаунти на Стивън в Instagram и Weibo останаха без отговор. Oaktree отказа коментар.

Американски интерес

Американските инвеститори отдавна се интересуват от европейския футбол, може би започвайки с придобиването на "Манчестър Юнайтед" през 2005 г. от семейство Глейзър за близо 1 милиард долара, включително дълга. В продължение на повече от десетилетие американската собственост се характеризираше с богати хора с достатъчно пари за губене, докато си играят на собственик на футболен клуб. Милиардерът Ранди Лернър – тогава собственик на "Кливланд Браунс" – купи "Астън Вила" за около 110 милиона долара през 2006 г., като го продаде за 90 милиона долара десетилетие по-късно и похарчи около 400 милиона долара по пътя.

През последните години инвестиционните фондове започнаха не само да купуват дялове в европейски футболни отбори, но и да отпускат големи заеми на собствениците. "Барселона" зае 1,5 милиарда евро от частни дългови инвеститори и банки, за да финансира реконструкцията на собствения си стадион, докато "Челси" набра £500 милиона финансиране от базираната в Лос Анджелис Ares Management Corp. Глобалното кредитно звено на Carlyle Group ръководи частен дългов пакет за италианския футболен клуб "Аталанта".

В исторически план частните кредитори са избягвали футбола поради проблеми с рентабилността. Но тъй като компаниите за частни капиталови инвестиции все повече купуват дялове в клубове или собствениците, кредитните фондове все по-активно търсят да финансират изкупуването. Има и друга атракция - обезпечение по кредита може да са медийни приходи или самият клуб.

Elliott Management Corp., инвестиционният посредник, управляван от милиардера Пол Сингър, пое контрола над "Милан" през 2018 г., след като китайският собственик на клуба не изпълни своите дългови задължения от 303 милиона евро. Четири години по-късно Elliott продаде клуба на американския фонд RedBird Capital Partners за 1,3 милиарда долара.

Oaktree е основана от милиардера Хауърд Маркс през 1995 г. с Брус Карш и петима други партньори от TCW Group Inc. Базирана в Лос Анджелис, компанията нарасна до 192 милиарда долара под управление. Родена с фокус върху проблемните дългове, фирмата има дълга връзка със спортните инвестиции. Фондът е акционер във френския втородивизионен отбор "Каен". Стив Каплан, съосновател на Oaktree, е миноритарен собственик на "Мемфис Гризлис" от NBA и е част от група, която има контролен дял в уелския футболен отбор "Суонзи Сити".

След като "Интер" се бореше да намери купувач през 2021 г., Oaktree се намеси със заем от 275 милиона евро. Дългът би платил солиден купон от 12%, със собственост върху клуба като обезпечение. Ако "Интер" най-накрая бъдеше продаден, Oaktree щеше да получи част от печалбата, според човек, запознат с въпроса.

Проблемите на Suning обаче продължаваха. Джан и неговият син бяха съдени от China Construction Bank през август 2021 г. за възстановяване на дълг от 255 милиона долара. Джан твърди, че подписите му, които се появяват върху споразумението за дълга и личната му гаранция, са фалшифицирани. Загубиха делото. Апелативният съд в Милано подкрепи решението на съда в Хонконг.

Въпреки успеха на терена, "Интер" продължаваше да губи пари, докато инвестиционните банки, включително Raine Group и Goldman Sachs, се бореха да намерят жизнеспособен купувач.

През фискалната година, приключила на 30 юни 2023 г., "Интер" отчете нетна загуба от 85 милиона евро, в сравнение със загуба от 140 милиона евро през предходната година. Доброто представяне в Шампионската лига, умната трансферна политика и новите спонсорски договори с Paramount+ и eBay помогнаха за намаляване на загубите. Въпреки това загубите на "Интер" под собствеността на Suning достигнаха над 650 милиона евро, според документите на компанията.

Публикациите на Стивън в Instagram, обикновено безмилостен поток от подкрепа за "Интер", изведнъж пресъхнаха. Дни след като отпразнува своята 20-та титла в Серия А, Suning трябваше да плати на Oaktree близо 400 милиона евро. Парите така и не дойдоха и Oaktree пое клуба.

Джан струваше около 6 милиарда долара, когато купи "Интер" през 2016 г. Поглъщането от Oaktree унищожи състоянието на Джан, според индекса на милиардерите на Bloomberg.

„Преди осем години, когато млад мъж, който беше на 24 години, влезе в Сан Сиро, за да гледа футболен мач за първи път, нямах абсолютно никаква представа какво ми предстои“, каза Стивън в публикация в Instagram миналия уикенд, като благодари на персонала и феновете. „След значителни инвестиции и безброй часове работа, "Интер" се превърна в модерен, иновативен и печеливш клуб на върха на европейския футбол.“

Пазарна стойност

Въпреки катастрофалното управление на финансите на Suning, оценката на "Интер" се повиши, воден отчасти от представянето му на терена и глобалния бум на спортните активи.

Корпоративната стойност на "Интер" е между 1,36 и 1,49 милиарда евро, според Андреа Сартори, основател и главен изпълнителен директор на платформата за данни Football Benchmark. Откакто фирмата му започна да проследява оценките на футболни клубове през 2016 г., "Интер" нарасна с над 200%, победен само от "Тотнъм Хотспър" и "Пари Сен Жермен".

„Oaktree получиха добра сделка, защото поеха контрола над клуб, чиято стойност е значително по-висока от пасивите му“, каза Сартори.

Предизвикателствата пред Oaktree ще бъдат да постигне финансова устойчивост, без да губи на терена, и да намери евентуален купувач за клуба.

„Горди сме, че нашето финансиране подпомогна успехите на клуба през последните три години и очакваме с нетърпение да работим в тясно сътрудничество с настоящия мениджърски екип, за да надградим инерцията на историческата втора звезда“, каза Oaktree в изявление на уебсайта на "Интер" в понеделник . „По тази причина ние сме фокусирани върху осигуряването на оперативна и финансова стабилност, за да помогнем за постигането на постоянен успех на клуба на и извън терена.“

Засега Oaktree планират да запазят треньора Симоне Индзаги и голяма част от съществуващото ръководство, според местни източници.

„Бъдещето е доста светло“, каза Сартори. „Oaktree със сигурност ще промени състава на борда, но не мисля, че ще сменят ръководството на клуба на най-високо ниво, защото те действаха изключително добре и са едни от най-опитните в Италия.“

fallback
fallback