На лодка, плаваща през Оландските острови в края на април, офицерът от бреговата охрана Ким Уестман беше нащрек за нещо необичайно.
И като почти всеки патрул след инвазията на Русия в Украйна преди около две години, Уестман не намери нищо сериозно притеснително за докладване. Но спокойствието прикрива нарастващите опасения относно изключително важен морски портал и корабни маршрути на стойност 160 милиарда долара годишно.
Самоуправляващият се архипелаг, простиращ се в средата на Балтийско море, официално принадлежи на Финландия, жителите му говорят шведски, а Русия е натоварена със задачата да следи за спазването на споразумение, което забранява каквото и да е военно присъствие по бреговете му повече от век.
Тъй като Финландия сега е член на НАТО, а Русия се бори да отстоява правата си в региона, ястребите във финландската политика казват, че необичайната организация се е превърнала в най-голямата уязвимост на скандинавската страна, давайки на Москва отворено поле, ако някога реши да нахлуе.
„Ако държите всички Оландски острови, можете да блокирате морския трафик както към Ботническия, така и към Финландския залив“, каза Пека Товери, бивш генерал-майор от въоръжените сили на Финландия и член на парламента от дясноцентристката Национална коалиционна партия, част от управляващата коалиция. „Тогава сме доста прецакани.“
Около 96% от търговията на Финландия преминава през морските пътища близо до Оландите. Възможността да се изпращат стоки изцяло по суша, над Норвегия или Швеция във Финландия, е ограничена от суровите арктически зими, зле поддържаните пътища и различното междурелсие. Районът също е дом на ключова комуникационна и енергийна инфраструктура, включително подводни електрически и интернет кабели.
Финландия изгради внимателно съжителство с източния си съсед след две войни срещу Съветския съюз през 20-и век. Изместването ѝ на запад завърши с прекъсването на необвързаността, когато Путин изпрати танкове в Украйна. Осем от девет нации на Балтийско море сега са членове на НАТО; само Русия не е.
Следващата стъпка в укрепването на отбраната трябва да бъде затварянето на руското консулство на Оландските острови и позволяването на финландските сили да тренират на тях, според Товери. Той каза, че архипелагът е по-важен за Финландия, отколкото остров Готланд за Швеция - и шведското правителство ремилитаризира този остров, след като Русия анексира Крим през 2014 г., като по-късно въведе отново постоянни войски, добави танкове и реактивира системите за противовъздушна отбрана.
Разрушаването на серия от международни споразумения за демилитаризация обаче би било сложно и засега е малко вероятно. Последните проучвания сочат, че 30 000 жители на Оландите не виждат голяма необходимост от това и финландското правителство наскоро преразгледа статута на островите, без да заключи, че трябва да бъдат направени промени.
Вместо това фокусът е върху бдителността и планирането за непредвидени ситуации. Виле Ридман, министър на икономиката на Финландия, каза, че страната се е подготвила за сценарии, вариращи от опит на Русия да поеме контрола над Балтийско море до по-ограничени операции, за които той отказа да даде подробности. Те вероятно включват актове на саботаж с правдоподобно отричане, целящи да тестват решимостта на НАТО.
Вече има увеличение на заглушаването на сателитни сигнали, използвани от авиокомпании, смартфони и оръжейни системи в Балтийско море, които според официални лица до голяма степен са проследени до райони близо до руския град Санкт Петербург и анклавът Калининград, вклинен между Полша и Литва.
Ян Олав Хансес, главен изпълнителен директор на Viking Line Abp, която е базирана в Оландските острови и е основен превозвач на стоки между Швеция и Финландия, каза, че въвежда резервни системи за възстановяване на критични услуги, в случай че навигационните системи на флота му бъдат атакувани. „Трябва да сме подготвени“, каза Хансес, добавяйки, че продажбите и резервациите на компанията са били прекъснати за 24 часа след кибератака на нейния уебсайт през октомври и че хакерите са се идентифицирали като руснаци.
По-късно този месец корабните компании, ключови за сигурността на доставките на Финландия, пристанищните оператори и Националната агенция за спешни доставки ще практикуват използването на по-малко оптимални маршрути, както и работа с намален екипаж, в случай че моряците бъдат мобилизирани да служат в отбранителните сили, според Тиина Туурнала, главен изпълнителен директор на Финландската асоциация на корабособствениците.
Финландия вече актуализира законодателството за извънредни ситуации, което позволява на държавата да гарантира застраховка за жизненоважни товари, кораби, самолети и други превозни средства, които ги транспортират, заедно с техните екипажи. Застраховката обикновено възлиза на около 1% до 1,5% от застрахователната стойност на плавателен съд – корабите на Viking струват до 200 милиона евро – и този процент може да достигне двуцифрено число за застраховка за война или конфликт, каза Хансес.
Въпреки уверенията и цялото планиране, Хансес, който живее в Оландите повече от 35 години, каза, че предпочитанията му все пак ще бъдат войските да бъдат разположени на островите.
Докато екипажът на Уестман маневрираше със своята 13,5-метрова лодка през вълните, те се консултираха с електронни карти на около 6800 острова, които съставляват архипелага. Балтийско море е плитко — една от причините корабните маршрути да са ограничени — и коварно, с гранитни скали, стърчащи от водата из островите или дебнещи под повърхността.
Уестман каза, че екипът му има висока „ситуационна осведоменост“ за целия морски трафик, включително товари, екипажи, произход и собственост на корабите, заедно с профилите на посетителите, които пристигат на 25 пътнически кораба всеки ден.
Основана през 1930 г., за да преследва контрабандисти по време на финландската забрана, бреговата охрана осигурява сигурност при липса на военно присъствие на Оландите.
Работейки под егидата на Министерството на вътрешните работи на Финландия, нейните членове носят оръжие. Въпреки че не могат да имат армейско оборудване, те тренират с такива оръжия по време на военни учения на континента.
Според Кенет Густавсон, местен военен историк, Оландските острови са били повлияни от всяка война в Балтика от 1741 г. насам, три от които са завършили с големи договори, оформили идентичността на жителите им.
Първият пакт за демилитаризация е подписан през 1856 г. след Кримската война. Шведският става официален език в резултат на протекциите, спечелени от Обществото на нациите след Първата световна война, в споразумение, което също предоставя суверенитет на Финландия. Две десетилетия по-късно съветско-финландското споразумение позволява на тогавашния СССР да открие консулство и да наблюдава островите.
С тези споразумения, които сега са под въпрос, оландците намериха начин да изразят недоволството си от Русия, като същевременно демонстрират своя ангажимент към мира.
Всеки ден от нахлуването на Москва в Украйна малка група протестиращи се събира пред руското консулство в столицата Мариехамн точно в 17:00 часа. Застанали на булеварда срещу сградата - до украинско знаме и знак за мир - те пазят минута мълчание, пеят и викат: "Путин в Хага!", препратка към дома на международния наказателен съд.
След това и двете страни се връщат към обичайната си работа, а консулът е свободен да обикаля островите с лодка и кола със съпругата си, за да провери дали Финландия не се опитва да внесе контрабандно оръжие или войници - въпреки че напоследък не се появява публично и отказа да бъде интервюиран.
По-рано тази пролет, един от редовните участници в протеста, Улф Груснер, пенсиониран бизнесмен на осемдесет години, беше арестуван и глобен с 900 евро за носене на оръжие без разрешително, след като взел пушка от времето на Първата световна война, помолил внучката си художничка да завърже възел в цевта и я оставил пред консулството, където оръжието остана повече от седмица, преди да бъде конфискувано от полицията.
Груснер не иска консулството да бъде затворено, мотивирайки се с това: „По-добре е да гледаш врага си в очите и да говориш с него, отколкото да се чудиш къде е и какво ще прави“. И казва, че се чувства в безопасност, защото в случай на нападение от типа на Украйна, финландските военни ще бъдат законово задължени да защитават островите. Правителството на Финландия може също така да се позове на обещанието за колективна отбрана на НАТО, известно като член 5.
Когато пушката на Груснер - мини реплика на скулптурата на ненасилието пред сградата на ООН в Ню Йорк - бе освободена от полицията, местен музей поиска да я изложи.
„Не бих казала, че се страхуваме, но сме нащрек“, каза лидерът на правителството на Оландските острови Катрин Сьогрен, когато беше попитана за съпротивата срещу ремилитаризирането. Тя добави: „В моменти като тези става по-важно от всякога да се търсят решения, които връщат махалото обратно към мира.“
Построен за търговия след Кримската война, би било трудно да се измисли град, по-подходящ за този идеал от Мариехамн.
Красотата на дълбоководното му пристанище е подсилена от подредени улици и пътеки, които минават между плажове, диви цветя и липи. Велосипедистите карат покрай езера, където гъските се пекат на малки острови, покрити с боядисани в червено къщи.
Местната икономика е риболов и селско стопанство, както и търговия и туризъм. Оландските острови са известни с това, че са освободени от данъци за фериботите, пътуващи до и от Швеция, като пътниците могат да се запасят с по-евтин алкохол и тютюн, без дори да слизат от лодката, въпреки че мнозина избират да го направят.
Освен че искат да поддържат идилично съществуване - и се тревожат за последствията от започването на война с Русия - оландците се опасяват, че краят на споразуменията за демилитаризация ще прекрати и другите споразумения, които гарантират техните езикови и културни права.
В напрегнати ситуации мрежата от договори, която държи всички под контрол, е от решаващо значение, каза Сузан Симолин, директор на Института за мир на оландските острови. „Оландите са едно парче от много по-голям пъзел“, каза тя.
На лодката Уестман подчерта, че ако е необходимо, бреговата охрана може да увеличи числеността си „много гъвкаво и много бързо“ с други членове на граничните сили от около 3100 души, които включват цивилни. Но той спекулира, че може да не е в интерес на Русия да повишава нивото на заплаха твърде високо, защото печели от демилитаризацията.
Причината? „Ако някога поискат да извършат военна акция“, каза той, „тогава със сигурност би било по-лесно, ако мястото вече не беше заето от друг военен персонал.“