Германия казва "да" на плана със замразените активи на Русия да се финансира Украйна
Не се очаква окончателно споразумение преди срещата на Г-7 на 13-15 юни, а прилагането вероятно ще е догодина
Обновен: 10:34 | 21 май 2024
Според запознати с обсъжданията германски официални лица са готови да подкрепят плана на САЩ за използване на бъдещите приходи от замразените руски активи - предимно блокирани в Европа - за подпомагане на Украйна с 50 млрд. долара.
Съгласието на Германия би могло да бъде решаваща стъпка, която ще приближи Вашингтон и неговите съюзници към осигуряването на значителен нов пакет от помощи за Киев и ще гарантира ангажираността на САЩ независимо от резултата от изборите през ноември.
Представители на САЩ и ЕС твърдят, че предложението на САЩ набира скорост, като се очаква то да доминира в разговорите между финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Групата на седемте, които се събират в Стреза, Италия, за годишната си среща, започваща в четвъртък.
Но германските официални лица не очакват окончателно споразумение преди срещата на лидерите на Г-7 на 13-15 юни, нито пък прилагането му да се осъществи преди следващата година, казаха хората, които говориха при условие за анонимност.
Залогът е дали правителството на Украйна може да остане финансово жизнеспособно - да финансира отбраната си и да обслужва дълга си - до 2025 г. Тъй като войната не показва признаци на отслабване, а руската военна офанзива набира сила, най-верните поддръжници на Украйна се стремят да осигурят средносрочно финансиране за изпадналата в беда страна и да изпратят сигнал на Москва, че подкрепата за Киев сред съюзниците от Г-7 не е отслабнала.
Оползотворяването на замразените активи стана още по-наложително предвид несигурността около изборите в САЩ. Политическите разногласия във Вашингтон вече затрудниха президента Джо Байдън да предостави повече помощ на Украйна, а неговият претендент, бившият президент Доналд Тръмп, изрази скептицизъм по отношение на подкрепата за изпадналата в тежка криза държава.
Страните от Г-7 обездвижиха около 280 млрд. долара от активите на руската централна банка в отговор на нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. По-голямата част от тези активи се държат в Европа в базираната в Белгия клирингова къща Euroclear.
В продължение на месеци САЩ водеха кампания за използване на тези активи в помощ на Украйна. Възможностите варират от пълно конфискуване и предоставяне на парите на Украйна до секюритизирането им с цел издаване на облигации или използването им за обезпечаване на някакъв вид заем.
Предложенията бяха посрещнати скептично от няколко европейски държави. Правителствата, водени от Франция и Германия, изразиха загриженост относно въздействието, което подобни стъпки биха имали върху финансовата стабилност и привлекателността на еврото като резервна валута, както и относно тяхната законосъобразност.
Според официални представители последното предложение на САЩ е било прието по-положително в европейските столици, включително Берлин, тъй като то ще включва само използването на лихвите, генерирани от активите, без да се конфискува главницата.
Страните от ЕС вече се съгласиха да използват този поток от доходи, като го облагат с почти 100% данък, и да превеждат тези приходи на Украйна два пъти годишно. Споразумението на Г-7 би заменило тази договореност.
Очаква се активите да генерират около 5 млрд. евро годишно. Съгласно обсъжданото предложение Г-7 ще прецени колко ще бъдат тези приходи за определен брой години и ще предостави тази сума на Украйна предварително.
Пречките остават
Окончателният размер на пакета от помощи ще зависи от продължителността на сроковете за изплащане и от това колко дълго активите ще бъдат обездвижени, но според официални представители той може да достигне 50 млрд. долара. Сред детайлите, които все още се обсъждат, са как и от кого ще бъде управлявана тази сума, казаха служители.
САЩ се надяват, че всички правителства от Г-7 - или поне подгрупа от групата - ще участват в предоставянето на първоначалния заем, но официални лица заявиха, че Вашингтон е готов сам да поеме целия заем, стига да има достатъчен ангажимент от страна на ЕС, че активите ще останат обездвижени и заемът ще бъде изплатен.
Все още има дългосрочни неясноти.
Ако войната приключи и Русия се съгласи да плати за възстановяването на Украйна, това ще повдигне въпроси дали активите ще останат замразени и какви гаранции ще бъдат предоставени за изплащането на заема.
Европейската централна банка и държавите - членки на ЕС, също така са загрижени за защитата на Euroclear от всякакви финансови рискове, например от руски съдебни искове или възможни ответни мерки от страна на Москва.
Освен това, ако се наложи ЕС да приложи споразумението като санкция, може да се наложи да подновява решението си за замразяване на активи на всеки шест месеца - процедура, която изисква единодушие. Макар и малко вероятно, това повишава риска една единствена държава от ЕС да постави под съмнение изплащането на заеми, като блокира продължаването на замразяването.