След седем месеца на война Израел е натрупал сметка от 60 млрд. шекела (16 млрд. долара), като бюджетният му дефицит е на път да надхвърли тазгодишната цел, ако правителството не предприеме действия за стабилизиране на финансите.
Данните на Министерството на финансите, публикувани в четвъртък, показват, че 12-месечният бюджетен дефицит е нараснал до 7 % от брутния вътрешен продукт към април, което е повече от правителствената прогноза от 6,6 % за цялата календарна година - 2024.
През първите четири месеца на 2024 г. разходите са нараснали с почти 36% спрямо същия период на предходната година, като около две трети от тях са отишли за разходи за отбрана. Приходите се понижиха с 2,2%, главно поради спад в данъчните плащания.
С нарастването на финансовите последици от войната Израел е на път да реализира един от най-големите си бюджетни дефицити през този век. Централната банка вече изчисли, че общите разходи за конфликта ще достигнат 255 млрд. шекела през 2023-2025 г.
Тежестта на разходите е сред факторите, които поддържат израелската валута под натиск. Тази седмица шекелът се понижи с 0,6% до 3,72 за долар, с което спадът му от началото на март достигна около 4,5% - второто най-лошо представяне сред кошница от 31 основни валути, проследявани от Bloomberg.
Министерството на финансите заяви, че забавянето на някои данъчни плащания от април до май поради празника Пасха е допринесло за по-широкия фискален дефицит. Ако те бяха извършени навреме, дефицитът щеше да достигне приблизително 6,7% от БВП.
Израел започна военната си операция в Газа след нападенията на "Хамас" на 7 октомври, при които загинаха 1200 души, а около 250 души бяха взети в плен. По данни на управляваното от Хамас Министерство на здравеопазването ответните бомбардировки и сухопътната офанзива в средиземноморския анклав са отнели живота на почти 35 000 палестинци.
Израелското правителство е подготвило фискални корекции на обща стойност 1,1 % от БВП както в приходната, така и в разходната част, за да подпомогне финансирането на нарастващите разходи, но те все още не са одобрени в пълен размер.
Увеличението с процентни пунктове на данъка върху добавената стойност, което ще влезе в сила през следващата година, е най-важната мярка, предприета досега. То ще генерира годишни приходи, които се оценяват на 0,35 % от БВП.
Засега обаче правителството покрива по-голямата част от нуждите си чрез заеми, като след избухването на войната средномесечните продажби на облигации се утроиха. От октомври миналата година досега правителството е набрало 206,6 млрд. шекела на местните и чуждестранните пазари.
Забавянето на предлагането на дългови книжа през април вероятно е в резултат на почивката по време на празника Пасха и след като през март продажбата на международни облигации на стойност 8 млрд. долара помогна за покриване на нуждите на Израел от заеми в чужбина.
Подобно на миналата година продажбите на облигации понастоящем са разпределени почти поравно между местните и чуждестранните пазари. Очаква се съотношението да се промени повече в полза на вътрешните емисии, които традиционно представляват около 75% от годишните заеми на Израел.
С нарастването на фискалната тежест на войната Израел попадна под вниманието на рейтинговите компании. През февруари Moody's Investors Service за пръв път в историята си понижи суверенния рейтинг на Израел с една степен до А2 - решение, към което миналия месец се присъедини и S&P Global Ratings.
И Moody's, и S&P ще преразгледат оценката на дълга на Израел тази седмица, като и двете агенции ще запазят негативната си перспектива. Fitch Ratings, която подобно на S&P оценява Израел на А+, засега е оставила рейтинга на Израел непроменен.