Опасенията от свръхпроизводството на китайските заводи се засилват, но няма признаци, че Пекин е готов за мерки, които могат да се отразят негативно на уязвимата му икономика.
Тази седмица лидерите на Европейския съюз, които заплашват с мита за електрическите автомобили, бяха поредните, които се заканиха на Китай за свръхкапацитета. Преди да се срещне със Си Дзинпин, ръководителят на блока Урсула фон дер Лайен заяви, че се надява на действия в "краткосрочен план".
Вероятно ще бъде разочарована. В сряда Китай обяви предложения за забавяне на разрастването на производството на батерии, но те не са задължителни. Междувременно миналата седмица държавната агенция за планиране публикува опровержение в четири части на твърденията, че страната разполага с твърде голям капацитет за производство на продукти за чиста енергия. Тя заяви, че китайската индустрия е конкурентоспособна благодарение на иновациите, а не на субсидиите.
Това се превърна в стандартна позиция на Пекин по отношение на високотехнологични индустрии като електромобилите и слънчевите панели. Те са от решаващо значение за плана на Си за съживяване на икономиката - ето защо Китай вероятно няма да спре да ги подкрепя, колкото и да го призовават. Те са стратегически важни и за други държави, поради което търговските бариери се увеличават.
Но търговските партньори на Китай, включително приятелски настроени страни като Бразилия, също повдигат възражения срещу всички видове продукти, които се намират по-ниско във веригата на стойността - от стомана и нефтохимически продукти до багери. В много от тези области излишъците се появиха като нежелан страничен ефект от спада на пазара на недвижими имоти, който натежа в китайската икономика. Пекин все още не е измислил как да спре този спад, освен като се обърне към високите технологии като компенсация, така че и двата вида свръхпроизводство ще се запазят.
"Няма едно-единствено бързо решение на проблема със свръхкапацитета в Китай", казва Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC Holdings Plc. Според него в областта на чистата енергия основната причина са "стабилните инвестиции" в Китай, докато в по-традиционните отрасли проблемът е в слабото търсене, "особено в резултат на затихващото жилищно строителство". Това, което в крайна сметка е необходимо, според Нойман, е "двустранен подход" за балансиране на търсенето и предлагането, който включва стабилизиране на жилищния пазар в Китай и подпомагане на потребителите да харчат повече. Но това е трудна задача – както признават дори някои от най-силните критици на капацитета на Китай.
Скорошното посещението на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън бе фокусирано върху този въпрос. Нейният екип многократно упрекна Пекин, че насочва държавни средства към ключови отрасли, подпомага губещи компании и залива световните пазари с износ, който застрашава препитанието на местните фирми.
Мнението на САЩ е, че Китай трябва да разчита повече на търсенето от собствените си потребители и по-малко на останалия свят. Йелън призна мащаба на това предизвикателство. "Това е сложен въпрос, който засяга цялата им макроикономическа и индустриална стратегия", каза тя пред репортери в Гуанджоу. "Той няма да бъде решен за един следобед или за един месец".
В момента китайските домакинства и местните власти далеч не са готови да поемат по-голяма част от тежестта за стимулиране на растежа, а затягат коланите си след жилищния срив.
При слабото вътрешно търсене степента на използване на промишления капацитет спадна през последното тримесечие до най-ниското ниво от началото на 2020 г., когато настъпи пандемията. Фабриките се ориентират към чуждестранните пазари, износът рязко нарасна, а цените се понижиха.
Производството на соларни панели е един от случаите, в които има пренасищане, след като масовата експанзия доведе до ценова война и срив в рентабилността.
При автомобилите ситуацията е по-сложна. Използването на капацитета рязко спадна през първото тримесечие на тази година, но основните износители на електромобили - като BYD Co. и Tesla Inc. - са работили на по-високи нива от индустрията като цяло, според оценките на JSC Automotive. Това показва, че расте броят на неизползваните заводи, които са произвеждали бензинови автомобили и са били изненадани от бързото преминаване на Китай към електромобили. Едно от решенията на проблема с електромобилите може да бъде китайските фирми да започнат да произвеждат в други държави.
Икономическото противопоставяне на Япония със САЩ през 80-те години на миналия век намаля, след като японските производители на автомобили инвестираха в американски заводи. Китайските фирми започват да следват този път в Европа, Южна Америка и Азия с подкрепата на Пекин. Основният орган за вземане на решения на Комунистическата партия заяви миналата седмица, че ще "подкрепи частните предприятия в разширяването на чуждестранните пазари".
Европейският маршрут на Си включваше посещения в Унгария, където BYD планира да изгради завод, и във Франция, където министър-председателят Бруно Льо Мер заяви, че страната му също би приветствала такъв завод. Но това е по-дългосрочна стратегия. BYD твърди, че ще са необходими три години, за да започне производство в Унгария. Тя може и да не проработи в САЩ, където се наблюдава нарастваща враждебност към всякакви китайски инвестиции.
В по-старите отрасли има прецедент отпреди почти десетилетие, когато Китай се опита да се справи с огромния свръхкапацитет в стоманата и алуминия. Той принуди индустрията да се рационализира и закри по-малко ефективните производители.
Йелън и колегите ѝ от Министерството на финансите казват, че Пекин трябва да предприеме подобен подход към индустриите, ориентиран към печалбата, и сега.
"Делът на губещите фирми в Китай е толкова висок, колкото не е бил от десетилетия насам", заяви миналия месец Джей Шамбо, заместник-министър по международните въпроси. "Имате фирми, които всъщност не реагират на това, което пазарът ще понесе."
Но затварянето на фирми и съкращаването на работни места в условията на слаба икономика е високорисков ход. Нещо повече, политиките на Китай от 2010 г. не доведоха до значителен спад в производството. А напоследък проблемът отново се появи, като износът на стомана се покачи до осемгодишен връх и предизвика недоволство в целия свят.
Основният проблем е, разширяването на производството в Китай не е съпроводено с ръст на потреблението в страната, казва Камил Буленуа, анализатор в Rhodium Group. "Има само няколко начина, по които компаниите могат да се справят с това: те могат да използват недостатъчно производствения си капацитет, да държат стоки на склад, да изнасят повече или да внасят по-малко", казва тя. "В момента наблюдаваме всички тези ефекти в Китай."