Петролът поскъпна за втори ден заради напрежението в Близкия изток, след като Израел отхвърли предложението за прекратяване на огъня в ивицата Газа, а настроението за поемане на риск се повиши, което помогна за повдигането на по-широките финансови пазари.
Глобалният бенчмарк Brent се покачи до 84 долара за барел след ръст от 0,5% в понеделник, докато West Texas Intermediate беше близо до 79 долара. Военният кабинет на Израел единодушно отхвърли предложението за прекратяване на огъня, съгласувано от Хамас. Еврейската държава обеща да продължи военните операции в Рафах.
Напредъкът на суровината дойде, докато цените на азиатските акции се повишиха във вторник поради оптимизма, че Федералният резерв ще започне да намалява лихвените проценти тази година. По-ниските разходи за заеми в САЩ трябва да са плюс за търсенето на енергия в страната.
Петролът си връща позиции, след като отчете най-големия си седмичен спад от февруари. Цените остават по-високи от началото на годината, тъй като съкращенията на производството на ОПЕК+ затегнаха условията на пазара. Въпреки че се очаква картелът да поддържа ограничени доставки, перспективите за търсенето са замъглени, като дизелът показва признаци на слабост.
„Геополитиката отново е водеща за търговците на суров петрол след спада миналата седмица“, каза Чару Чанана, анализатор в Saxo Capital Markets Pte в Сингапур. „Прогнозата за търсенето остава подкрепена от очакванията за намаляване на лихвените проценти от Фед и фокусът днес ще бъде върху прогнозния доклад за EIA.“
Администрацията за енергийна информация трябва да публикува своите краткосрочни енергийни перспективи по-късно във вторник, с което ще предостави насоки за перспективите, включително темпа на нарастване на доставките от САЩ. Допълнителен коментар може да дойде от петролните гиганти BP Plc и Saudi Arabian Oil Co., докато публикуват своите отчети.