Новият палестински премиер е бивш изпълнителен директор на Световната банка, който обещава да се бори с корупцията и прахосничеството. Финансовият министър е работил в PwC. Външното министерство се ръководи от жена с докторска степен в САЩ и богат опит в областта на човешките права.
По много показатели новата Палестинска власт (PA) на Западния бряг е точно това, което САЩ и други искат за бъдеща палестинска държава, която може да разшири управлението си до следвоенна Газа: модерна, технократична група, фокусирана върху решаването на проблеми.
Но както показва серия от интервюта в административната столица Рамала и на други места, шансовете за успех са ниски и причините са много. Администрацията е раздута и неефективна. Икономиката се срива, след като Израел забрани на 150 000 жители на Западния бряг да влизат на негова територия за работа и удържа данъчни постъпления, необходими за заплащане на палестински държавни служители. А насилието от страна на израелските заселници нараства.
„Нуждаем се от някой, който да каже на Израел: „Това е ужасна ситуация“, каза Варсин Агабекян, министър на външните работи. „В края на деня хората трябва да намерят хляб и масло на масата.“ Тя добави за новата група лидери: „Всички ние идваме от видни позиции и оставихме всичко, за да влезем и вложихме цялата си енергия и усилия, за да накараме това да работи.“
Израел води опустошителна офанзива в ивицата Газа, за да обезвреди палестинската въоръжена групировка "Хамас". Премиерът Бенямин Нетаняху, който ръководи най-дясното правителство в историята на Израел, се противопостави на призивите на САЩ да позволят на Палестинската власт да разшири мандата си над Газа и отхвърля целта за независима палестинска държава.
Официалната позиция на Израел - дори тази на Нетаняху - някога беше в полза на две държави. Но движението на нацията надясно, заедно с травмата от атаките на "Хамас" на 7 октомври, втвърдиха позицията ѝ да се съсредоточи върху сигурността. По същия начин палестинците след атаката прегърнаха "Хамас", която се счита за терористична организация от САЩ и Европейския съюз и се стреми към унищожаването на Израел.
Проучване сред 830 души на Западния бряг, направено от 5 до 10 март и публикувано в средата на април, показва мрачно задоволство от 88-годишния палестински президент Махмуд Абас и неговото движение "Фатах" (съответно 8% и 24%). Одобрението за "Хамас" беше 75%.
„Доверието в палестинската власт е на едно от най-ниските нива, които някога сме регистрирали“, каза Халил Шикаки, ръководител на Палестинския център за политика и проучвания, който проведе проучването.
Само на Западния бряг брутният вътрешен продукт е намалял с 22% през последните три месеца на 2023 г., докато безработицата се оценява на повече от два пъти до 30% спрямо 14% преди войната.
Властите прогнозират, че палестинската икономика като цяло, включително Западния бряг и Газа, ще продължи да спада през 2024 г. с близо 5%, след като се срина с 33% през четвъртото тримесечие. Това е изключително оптимистично, според базирания в Рамала икономист Раджа Халид, който очаква свиване от 25% до 30% тази година.
„Сега сме в свободно падане“, каза Халид.
Палестинската власт вече не получава частта от данъчните постъпления от Израел, необходима за изплащане на заплати и пенсии на служители в Газа, и казва, че ѝ се дължат 1,3 милиарда долара. Тя е изправена пред „спирална фискална криза“, каза Световната банка в доклад от февруари. Трябваше да намали заплатите до 60% от предвоенните нива.
„Предотвратяването на драматична рецесия, голям скок в бедността и продължаващ несравним шок за икономиката“ ще изисква прекратяване на военните действия в Газа, спешна международна помощ и пълно прехвърляне на данъчните приходи към Палестинската власт, каза Световната банка.
Ахмад Судани, собственик на магазин за мъжко облекло в Рамала, който беше празен при скорошно посещение, отбеляза спад на бизнеса си с 95% от 7 октомври.
„Последното нещо, за което някой би се сетил, е да си купи дрехи сега“, каза Судани, който е съкратил 10 от 14-те си служители.
Дори и в най-добрите моменти PA щеше да e изправена пред трудна и дълга борба. Тя наследи раздута администрация с 25 министерства, дузина публични агенции и 147 000 държавни служители, които едва предоставят основни услуги, каза Халид.
А общественото недоволство нарасна, след като Израел въведе ограничения за движение вътре в Западния бряг, както и затвори границите след 7 октомври.
Оттогава нараства насилието от израелски заселници, както и от силите за сигурност, които свободно влизат във всички райони на Западния бряг - включително часта от 20%, които номинално са под пълен палестински контрол. Зачестяват и атаките на палестинци.
От 7 октомври 474 палестинци са били убити на Западния бряг, включително най-малко 10 от израелски заселници, според Организацията на обединените нации, която през 2023 г. регистрира най-големия брой палестинци, убити от израелските сили за сигурност, откакто започна да събира тези данни в 2005 г.
Заграбването на земя и разширяването на селищата на Западния бряг, където близо 500 000 заселници живеят заедно с 2,8 милиона палестинци, са друг ключов източник на търкания.
Около 4000 палестинци са били разселени през 2023 г. поради действията на силите за сигурност и заселниците, твърди ООН. Тази година вече постави нов рекорд за заграбване на земя, с около 1100 хектара земя на Западния бряг, завладяна от Израел досега през 2024 г., повече от два пъти повече от предишния годишен връх от 520 хектара, взети през 1999 г., според израелските застъпническа група Peace Now.
„Палестинската власт не изглежда в състояние да помогне нито на Газа, нито на Западния бряг“, каза Шикаки. „Способността на един човек, на едно правителство да направи нещо предвид всички тези предизвикателства, мисля, че почти не съществува.“