Когато Южна Корея реши да приеме американска противоракетна система, доходоносният поток от туристи от съседен Китай внезапно секна. Когато Австралия обвини Пекин, че се намесва във вътрешната ѝ политика, и поиска отговори за произхода на Covid-19, Китай спря да внася продукти като въглища, вино и говеждо месо оттам.
Вашингтон се намеси едва когато Пекин се опита да санкционира Литва за това, че през 2021 г. е открила представителство за връзка с Тайван.
Ключов резултат от този епизод бе създаването на екип в Държавния департамент на САЩ, който да реагира на китайски отговори на политическите спорове с икономически и търговски оръжия - това, което САЩ и техните съюзници наричат икономически натиск. Според американския служител, отговарящ за програмата, търсенето на тази помощ е значително.
„Идват представители на страни идват и много от тях казват: „Искаме същото отношение както към Литва“, заяви в интервю Хосе Фернандес, заместник-министър по въпросите на икономическия растеж и околната среда, визирайки пакета от търговско финансиране, сделките за обществени поръчки и достъпа до пазара, който Вашингтон предложи на балтийската страна.
Оттогава около дузина други държави в Азия, Африка, Латинска Америка и Европа са потърсили насоки как да се подготвят за икономическия натиск от страна на Китай или да го смекчат, твърдят запознати с програмата, които помолиха за анонимност, тъй като обсъждат лична информация.
Литовският износ за Китай е спаднал през 2022 г. заради напрежението/Износът за САЩ и страните от Азиатско-тихоокеанския регион се увеличи благодарение на усилията за диверсификация/Източник: Международен валутен фонд, данни от Тайван/Бележка: икономиките на АТИС са тези на Австралия, Япония, Индия, Индонезия, Малайзия, Сингапур, Южна Кореа, Тайланд и Виетнам
Пекин „използва икономическото си влияние, за да привлича или изолира държави“, казва Хосе Мануел Ромуалдес, посланик на Филипините в САЩ, който е консултиран от Държавния департамент за потенциални нови експортни пазари и друга подкрепа за селскостопанския си сектор в случай на бойкот от страна на Пекин. Тези мерки биха могли да включват разполагане на хладилни складове във Филипините за селскостопански продукти, които Китай може да бойкотира.
Групата от осем души на Държавния департамент, известна неофициално като „фирмата“ и ръководена от Мелани Харт, координатор на политиката за Китай в кабинета на Фернандес, работи като консултантска фирма. Една от първите „поръчки“ за нейните „клиенти“ е анализ на търговската уязвимост на Китай, извършен от икономистите на департамента. След това се търсят начини за подпомагане на диверсификацията на експортните пазари извън Китай и, ако бъде поискано, се предлага публична демонстрация на подкрепа. Екипът също така провежда „учения на маса“, за да отрепетира различни отговори на Пекин, казват хората.
Според Уенди Кътлър, бивш търговски преговарящ на САЩ, която е съавтор на неотдавнашен доклад за действията на Китай срещу Литва, един от двигателите на тази стратегия е признанието, че САЩ не са подкрепили в достатъчна степен Южна Корея или Австралия, когато Китай се е опитал да ги принуди.
„Решихме, че вече сме гледали този филм и че е време да спрем лентата“, каза Фернандес. Запитан относно мнението, че САЩ не са направили достатъчно в предишни случаи, Фернандес каза: „Мисля, че това е справедлива критика“.
Правителството на САЩ използва икономическата си мощ и във външните работи, като Китай върна обратно към Вашингтон обвинението в „икономическа принуда“. САЩ все повече се стремят да използват икономически и търговски инструменти в съревнованието си с Китай, включително санкции, мита и контрол на износа, насърчаване на пренасочването на веригите за доставки към икономически и политически стабилни страни и засилване на контрола върху инвестициите и потоците от данни.
Те също така посочват, че вътрешните политически разногласия означават, че САЩ в повечето случаи не могат да изготвят нови търговски споразумения – важни сделки, които биха отворили вътрешните пазари за приятелски държави.
„Това е предизвикателство за Съединените щати, защото те нямат настъпателна търговска програма“, казва Дебора Елмс, основател на Азиатския търговски център в Сингапур. „Просто няма много неща, които Вашингтон да предложи на настоящите или потенциалните си партньори от икономическа гледна точка.“
Дори и да има активна търговска политика, „става все по-трудно за страните да повярват, че Съединените щати ще я следват и изпълняват“, каза тя, като отбеляза, че азиатските страни са наблюдавали как САЩ при предишния президент Доналд Тръмп се оттеглят от търговско споразумение за Азиатско-тихоокеанския регион, а след това са наблюдавали как настоящата администрация не успява да финализира търговския „стълб“ на собствената си Индо-тихоокеанска икономическа рамка.
Министерството на външните работи на Китай не отговори на въпрос относно твърденията за икономически натиск, включително срещу Литва.
В случая с Литва Китай засили натиска върху Вилнюс, след като той позволи на новото тайванско търговско представителство в страната да използва думата „Тайван“ в името си, а не одобреното от Пекин „Тайпе“.
В рамките на няколко месеца Пекин блокира търговията, включително като премахна Литва от митническата си система, оказа натиск върху мултинационалните компании в страната да спрат да се снабдяват там, анулира търговските кредити и анулира официалните лични карти на литовските дипломати в Пекин.
Фернандес предложи търговски кредит на стойност 600 млн. долара от Експортно-импортната банка на САЩ, реципрочно споразумение за обществени поръчки с Министерството на отбраната и подобрен достъп до американския пазар за селскостопански продукти като яйца.
Бяха направени и редица дипломатически жестове, включително срещи и изявления на високо равнище, както и усилия да се помогне на литовските фирми да продават повече на съюзниците на САЩ в Азия. САЩ също така подписаха жалбата на Европейския съюз в Световната търговска организация през януари 2022 г.
„Реакцията бе много бърза, наистина много бърза“, заяви в интервю Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, хвалейки подкрепата от страна на САЩ и други държави от Групата на седемте като силен сигнал. „Бих казал, че най-голямата помощ бе политическа, тъй като в повечето случаи ставаше дума за политически въпроси.“
Той също така отправи предупреждение към другите държави.
„Сигурен съм на 100%, че ние не сме последният случай“, каза той. „Ако сте зависими, знайте, че това може да се превърне в оръжие и най-вероятно ще се превърне в оръжие един ден.“