Китайските частни петролни рафинерии може да започнат да закупуват повече товари, чийто произход е неизвестен, докато се подготвят за новите санкции на САЩ върху иранския износ, гарантирайки, че суровият петрол продължава да тече към най-големия вносител в света.
Камарата на представителите на САЩ прие по-строги мерки срещу Иран през уикенда в отговор на атака срещу Израел, обещавайки да разшири обхвата на ограниченията с поредица от мерки, насочени към износа на страната, които могат да станат закон още тази седмица. Сенатът гласува във вторник да изпрати законодателния пакет за одобрение от президента Джо Байдън.
Китай отдавна се страхува да не бъде хванат в мрежата на санкциите на САЩ и последните стъпки обхващат чужди пристанища, плавателни съдове и рафинерии, които съзнателно участват в търговията с ирански петрол. И все пак не се очаква износът на Иран за Китай да спадне.
Така наречените "рафинерии-чайници" - частни предприятия, групирани в провинция Шандон и водещи бенефициенти на санкциите на САЩ върху иранския износ - вече се подготвят за засиления контрол. Според ръководители на рафинерии и търговци, които ги доставят, това вероятно ще включва закупуване на петрол, който е бил манипулиран по пътя, обикновено чрез трансфери от кораб на кораб около Малайзия и Сингапур или близо до Фуджейра в Оманския залив.
Някои може временно да се оттеглят като предпазна мярка, но натискът върху печалбите вече е голям с маржове, които едва достигат нивата на рентабилност, казват търговците. Вместо това купувачите могат да потърсят по-добри условия, тъй като пречките за иранските износители се натрупват, дори заобикаляйки посредниците, за да намалят цените.
През последните години частните китайски рафинерии разчитат почти единствено на по-евтин суров петрол от санкционирани режими, като се очертават като най-важните купувачи на ирански петрол. Това стана възможно благодарение на мерките за избягване, включително използването на транзакции в юани, вътрешна система за клиринг и сетълмент – известна като CIPS – и местни финансови институции, изолирани от големи търговски играчи, като Bank of Kunlun.
Все пак американски служители могат да проследят поне някои физически доставки на ирански петрол с помощта на проследяване на кораби и сателитни данни и да идентифицират лицата, подпомагащи тези потоци. По-големият въпрос е дали Вашингтон желае да наложи санкциите и да живее с последствията, включително по-високите цени на бензина и дизела в година на избори.
Добавен риск
Допълнителните мерки със сигурност добавят „нов елемент на риск“ в момент, когато суровият петрол е по-скъп, а цените на бензина са нараснали с почти 30% до момента, пише фирмата за анализ на петрол Rapidan Energy Group. Други, включително консултантът Energy Aspects Ltd., се съмняват дали Вашингтон наистина ще се задейства и ще затегне хватката си, рискувайки инфлация на горивото и недоволни избиратели.
Според официални данни на китайските митници Китай не е внасял ирански петрол от средата на 2022 г.
В действителност Китай е вземал средно по 1,2 милиона барела на ден суров петрол от Иран от началото на 2023 г., според данни, събрани от Kpler. Голяма част от тези потоци се предават като товари с друг произход, като Малайзия, където тези пратки обикновено се прехвърлят от един танкер на друг, което позволява на корабите да се връщат обратно в Иран за повече суров петрол.
Всякакви нови ограничения, ако бъдат въведени, ще засегнат износа в размер между 200 000 и 500 000 барела на ден, каза Амрита Сен, съосновател и директор на изследванията в Energy Aspects, пред Bloomberg по-рано тази седмица. Иранският износ на суров петрол и кондензат възлиза на 1,5 милиона барела на ден през март, въз основа на данни от проследяване на кораби на Bloomberg.
Не се очаква голямо прекъсване на доставките след американския законопроект, се казва в бележка на Goldman Sachs Group Inc., добавяйки, че „Иран вече е изправен пред най-строгите санкции в своята история и ефектът от по-широките санкции ще зависи най-вече от тяхното изпълнение“.