Безпрецедентната атака на Иран срещу Израел и перспективата за ескалация на военните действия заплашват да въвлекат Йордания, ключов западен съюзник и страна, считана от държавите от Персийския залив за ключова за собствената им сигурност.
Когато Ислямска република Иран изстреля бараж от ракети и дронове срещу Израел в събота вечерта, Йордания помогна да бъдат свалени някои от тях, които прелетяха над нейната столица Аман, като външният министър Айман Сафади каза, че кралството смята, че снарядите представляват „реална опасност“ за нейната територия.
Траекторията на дроновете и ракетите, изстреляни от Иран и Йемен към Израел по време на атаката през уикенда. Графика: Bloomberg
Въпреки че той бързо каза, че страната ще направи същото, ако Израел използва въздушното пространство на Йордания, за да атакува Иран, този ход доведе до порой от онлайн омраза в Ислямската република. Държавните медии публикуваха съобщения в социалната мрежа X, наричащи йорданския крал Абдула II „предател“, а протехерански акаунти споделиха колажи на краля, облечен в униформа на израелските сили за отбрана (IDF).
Всичко това беше прекалено за йорданските власти, които привикаха иранския посланик, за да поискат край на обидите.
Йордания вече беше свидетел на седмици на протести в Аман в подкрепа на "Хамас", подкрепяната от Иран милиция, срещу която Израел се бие в Газа от октомври, и палестинците. Скандирания и лозунги като „цяла Йордания е Хамас“ и „Йордански ден на гнева“ разтревожиха служителите по сигурността и доведоха до множество арести. Властите също са в повишена готовност, след като подкрепяният от Иран лидер на иракската милиция Абу Али Ал-Аскари обеща да наводни Йордания с достатъчно оръжия, за да могат 12 000 бойци да тръгнат срещу Израел.
Всичко това породи загриженост относно стабилността на Йордания както в Абу Даби, така и в Рияд, а престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и президентът на Обединените арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед предложиха подкрепата си на крал Абдула.
„За Саудитска Арабия Йордания е опора срещу по-нататъшната иранска експанзия“ в Леванта, каза Али Шихаби, саудитски коментатор, близък до кралския двор.
Всичко това създава сериозна главоблъсканица за Йордания, кралство с около 11 милиона души, много от които потомци на палестински бежанци, притиснато между Ирак, Израел, Саудитска Арабия, Сирия и палестинската територия на Западния бряг. Йорданските официални лица се чувстват хванати между израелско правителство, което те открито описват като заплаха за регионалния мир и сигурност, и конфронтационен ирански режим, който желае да използва все по-непопулярната война в Газа, за да разшири своето влияние и обхват.
Йордания не е единствената арабска страна, която се опитва да балансира срещу Иран с нарастващите пропалестински настроения. Саудитска Арабия омаловажи докладите, че също е свалила някои от снарядите, изстреляни от Иран. Страната и ОАЕ заявиха, че и двете са дълбоко загрижени за регионалната политическа ситуация след съботната атака, но нито една от тях не осъди изрично Иран.
Тежки думи
„Нашето послание към Иран е, че вашият проблем е с Израел и всеки опит за обида на Йордания е неприемлив и категорично отхвърлен“, каза Сафади пред държавната телевизия Mamlaka (Kingdom) в неделя.
Но той имаше също толкова тежки думи за израелския премиер Бенямин Нетаняху, когото обвини, че е атакувал консулството на Иран в Сирия на 1 април, за да провокира конфронтация с Техеран, да отвлече вниманието на света и да смекчи натиска върху себе си от Вашингтон, за да сложи край на войната в Газа.
„Основната причина за напрежението в региона е агресията на Израел в Газа и мерките, които предприе, за да убие шансовете за мир“, каза той.
Говорейки с президента на САЩ Джо Байдън в неделя, крал Абдула предупреди, че всяко израелско отмъщение на атаките с ракети и дронове на Иран ще разшири конфликта в региона. „Йордания няма да позволи регионална война да се разгърне на нейна земя“, каза кралят в изявление.
Война в Газа
Балансиращият акт на Аман става все по-несигурен, докато войната в Газа навлезе в седмия си месец. Властите позволиха почти ежедневни протести пред израелското посолство и не позволяват на израелския посланик да се върне от ноември, но се противопоставиха на популярните искания страната да прекъсне напълно връзките си с Израел.
Йордания зависи от милиарди долари помощ от САЩ и Европейския съюз и се радва на дългогодишно и задълбочено военно сътрудничество в областта на сигурността със Запада, което ограничава способността ѝ да се дистанцира от еврейската държава.
Икономиката на Йордания се поддържа от външни донори. В допълнение към почти непрекъснатата помощ от Международния валутен фонд от 1989 г. насам и 1,45 милиарда долара годишно помощ от САЩ, страната е третият по големина получател на подкрепа от богати на петрол държави от Персийския залив, според Bloomberg Economics.
Йордания е изправена пред подобна дилема, когато става въпрос за Иран. Въпреки че кралството беше една от първите арабски страни, които предупредиха за това, което нарече експанзионистичната програма на Иран след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., то се опита да поддържа дипломатически връзки с Ислямската република.
Но нарастващата мощ на подкрепяните от Иран милиции в Ирак и Сирия и тяхното участие в контрабандата на наркотици и оръжия към и през Йордания накараха краля да обяви през юли, че страната му се „сблъсква със системни атаки по границите си“ от тези групи.
И сега няколко настоящи и бивши йордански служители се страхуват, че Иран и неговите съюзници, включително Хамас, използват войната в Газа, за да дестабилизират Йордания и да продължат своите планове за регионално влияние.
„Продължаващата война в Газа е възможност за различни опити за проникване в йорданското пространство“, каза Самих ал Маятех, бивш министър на информацията на Йордания.