ЕС преминава в търговска офанзива срещу Китай, след като беше изиграван с години

ЕС вече пресече наддаването от Пекин за железопътен търг в България, както и за соларни паркове в Румъния; миналата седмица бе обявено разследване на китайско участие във вятърни паркове в Испания, Гърция, Франция, Румъния и България

06:52 | 16 април 2024

Автор: Джон Айнгер и Алберто Нардели

Снимка: Bloomberg

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отприщва порой от търговски ограничения срещу Китай, докато се стреми да изпълни обещанието да направи ЕС по-релевантен политически играч на глобалната сцена.

В допълнение към разследването на китайските субсидии за електрически превозни средства, Европейският съюз също разследва дали Пекин е предоставил незаконна подкрепа за вятърни паркове на континента, проверява субсидии в соларни и железопътни фирми и скоро ще започне разследване на доставките от Китай на медицински устройства.

Потопът от разследвания е отражение на все по-настоятелния подход на ЕС към Китай, заплашващ с ограничителни търговски мерки, които могат да доведат до мита, отрязване на Китай от европейските пазари и потенциално водещо до търговска война. Но за някои случващото се е въпрос на това ЕС най-накрая да предприеме стъпки, за да направи международната търговия отново справедлива.

„Разпознаваме това, което виждаме като китайския начин на действие“, каза Маргрете Вестагер, ръководител на конкуренцията на ЕС, пред Bloomberg миналата седмица. „Да знаеш, че си бил изигран, те учи, че трябва да внимаваш, да си много по-наблюдателен и да предприемаш по-добри действия.“

Европейски служители, включително бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги, твърдят, че търговските злоупотреби на Китай са в основата на най-големите социални и политически проблеми, които измъчват Европа и САЩ през последните 20 години. Липсата на международни правила и уреждане на спорове създаде нечестна конкуренция, която накара гласоподавателите да се обърнат срещу демократичните ценности, защото, каза Драги в реч през февруари, те „основателно чувстваха, че са изоставени“.

Подходът на ЕС е в съответствие с някои западни съюзници, които заемат по-твърда позиция спрямо Пекин. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън посети Китай по-рано този месец, заявявайки, че огромното производство на неговите фабрики се е превърнало в глобален проблем. САЩ няма да изключат нищо, включително възможността за допълнителни тарифи, за да спрат наводнението от китайски стоки, каза тя пред CNN през уикенда.

Германският канцлер Олаф Шолц, който е на посещение в Китай тази седмица, предупреди властите в Пекин да се справят със свръхкапацитета и да се отнасят по-добре с чуждестранните компании, като каза, че „конкуренцията трябва да бъде справедлива“.

Тази седмица лидерите на ЕС ще увеличат усилията си за защита на блока срещу нелоялни търговски практики като част от усилията му да излезе с ново споразумение за конкурентоспособност, според проектозаключения за срещата на върха, видяни от Bloomberg. Документът подчертава, че блокът е изправен пред все по-агресивни политически мерки от съперници, най-вече що се отнася до субсидиите.

Именно в областта на чистите технологии ЕС се бори най-пламенно да намали конкуренцията от евтиния китайски внос на всичко - от електромобили до слънчеви панели. Негативната реакция на индустрията породи опасения, че нейните местни зелени технологии могат да бъдат изкупени от Китай по време на прехода към нетна нула до средата на века.

През последното десетилетие Китай доминира на пазара за чисти технологии, като местните индустрии се подкрепят от масивна подкрепа от държавата. Вземете вятърния сектор като пример. Компаниите са в състояние да продават продукти средно с 20% по-ниски от европейските и американските конкуренти, подкрепени от системи за отложено плащане. ЕС има дефицит в търговския баланс от 462 милиона евро миналата година, според ЕК.

ЕС заяви миналия месец, че е открил „достатъчно доказателства“, че вносът на нови акумулаторни електрически превозни средства от Китай е получил субсидии, включително директен трансфер на средства, данъчни облекчения или публично предоставяне на стоки или услуги под пазарните цени. Това означава, че блокът може да въведе временни мита върху китайския внос до юли, като окончателните мита ще влязат в сила до ноември.

ЕС също използва нов инструмент – своя регламент за чуждестранни субсидии – за да пресече наддаването от Пекин за железопътен търг в България, както и за соларни паркове в Румъния. Вестагер обяви миналата седмица разследване на ранен етап на китайско участие във вятърни паркове в Испания, Гърция, Франция, Румъния и България.

„Използваме изцяло нашите търговски инструменти и нашите инструменти, които идват с регламента за чуждестранните субсидии, за да възстановим честната конкуренция“, каза Вестагер.

Блокът също така започна да проучва индустрията си относно използването на китайски чипове, което може да доведе до предприемане на действия в бъдеще срещу по-стари - но широко използвани - полупроводници.

Разследванията са част от съгласуван стремеж на ЕС да запази глобалните пазари отворени и основани на правила, да защити линиите за доставки и да доближи производството до дома. Тези ходове поставиха на изпитание отношенията с Пекин, който започна собствени разследвания на търговските практики на ЕС.

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер също отправи предупреждение в понеделник за лоялна конкуренция. „Европа трябва да отстоява икономическите си интереси между все по-протекционистичните САЩ и индустриалния свръхкапацитет на Китай, който рискува да прелее на европейския пазар“, каза той пред репортери.

ЕС също така е готов да започне разследване на доставките на медицински изделия от Китай в опит да отговори на опасенията, че Пекин несправедливо облагодетелства местните доставчици, съобщи Bloomberg в понеделник.

Тези търговски мерки не са просто „символични“, каза Максимо Мичинили, ръководител на отдел „Енергетика и климат“ в консултантската фирма FleishmanHillard EU. „ЕС работи наистина усилено за всеки отделен случай и ще продължи да го прави, при условие че няма обратен завой при търговията след изборите, което не очаквам“, добави той, имайки предвид изборите за Европейски парламент след два месеца.

Когато миналата година ЕС представи Закона за промишленост с нулеви емисии (Net Zero Industry Act) – план, който гарантира, че 40% от нуждите на ЕС от чисти технологии се произвеждат вътрешно – фокусът очевидно беше върху опитите да се конкурира с огромния пакет от подкрепа на САЩ съгласно Закона за намаляване на инфлацията. Оттогава фокусът се премести директно към Китай, включително чрез вмъкването на разпоредби в NZIA, за да се гарантира, че китайските фирми ще бъдат затруднени да наддават за договори за възобновяема енергия.

Но премахването на евтини китайски чисти технологии може да попречи на способността на ЕС да намали емисиите с 55% през това десетилетие, като блокът вече се забавя в постигането на тази цел. Вестагер предупреди, че други сектори, като електромобили или чипове, могат да споделят подобна съдба на слънчевите панели, в които ЕС загуби, след като инвестира сериозно в технологията преди повече от десетилетие. Сега повече от девет от 10 слънчеви панели се произвеждат в Китай.

„ЕС трябва да гарантира, че всички правила, прилагани към местните играчи, се прилагат и към чуждестранните играчи, действащи на неговия пазар“, каза Симоне Талиапиетра, старши изследовател в мозъчния тръст Bruegel. „Става въпрос за равни условия, а не за търговски войни.“