Докато Израел се подготвя за отмъщение за въздушния удар от 1 април срещу дипломатическите сгради на Иран в сирийската столица Дамаск, представители на разузнаването поставиха две възможности: Иран може да атакува Израел директно или може да нападне чрез мрежата от съюзнически чуждестранни милиции, които е подкрепял и подхранвал за десетилетия. И в двата случая милициите, които засилиха действията си срещу Израел от началото на войната му с подкрепяната от Иран палестинска групировка "Хамас" през октомври, вероятно ще ескалират своята агресия, ако напрежението между Израел и Иран провокира по-широк регионален конфликт.
Иран финансира и въоръжава въоръжени групировки в чужбина скоро след Ислямската революция от 1979 г., когато новите фундаменталистки шиитски мюсюлмански лидери на нацията решиха да разпространят мисията си в останалата част от региона. Те се подхранват от иранските сили Кудс, крило на елитния Корпус на гвардейците на ислямската революция в страната, възникнал от войната на Иран с Ирак през 1980-1988 г. Въпреки че Иран воюва срещу по-добре въоръжените, подкрепяни от Запада сили на Ирак до примирие, икономическата и човешка цена беше опустошителна. Оттогава лидерите на Иран избягват открита война, предпочитайки да стоят настрани и да не дават много жертви, което предлага използването на тайни операции и прокси сили.
"Хизбула"
Първоначалният фокус на стратегията на иранските милиции беше в Ливан, където подкрепяше шиитската групировка "Хизбула". "Хизбула" е създадена през 1982 г. в отговор на израелската окупация на юга на страната и е вдъхновена от революцията в Иран. Въпреки че Израел се оттегли от Ливан през 2000 г., "Хизбула" продължава да го атакува, заявявайки, че Израел все още окупира част от ливанска територия. Израел и "Хизбула" са водили многократни битки, включително война през 2006 г. След атаката на "Хамас" на 7 октомври, която постави началото на последната война на тази групировка с Израел, "Хизбула" започна да нанася ракетни и минометни удари по Северен Израел в знак на солидарност с палестинската групировка.
Подобно на "Хамас", "Хизбула" е определена от САЩ за терористична организация. Смята се, че групата стои зад редица големи атаки срещу американски цели през 80-те години. Властите в Аржентина обвиниха "Хизбула" за два бомбени атентата в Буенос Айрес, единият в израелското посолство, който уби 29 души през 1992 г., а другият в еврейски обществен център, който уби 85 души две години по-късно. САЩ и Израел твърдят, че Иран стои зад атентатите.
Хутите
Върховният лидер на Иран Али Хаменей каза през 1990 г., че силите Кудс са предназначени да "създадат популярни клетки на "Хизбула" по целия свят". Най-скорошният израз на тази политика е издигането от Иран на йеменските бунтовници хути. Хутите, последователи на заидския клон на шиитския ислям, контролират северозападен Йемен от избухването на гражданската война през 2014 г. Иранските оръжия, обучение и разузнаване им позволиха значително да подобрят военните си способности. В знак на солидарност с "Хамас" те се опитаха да ударят Израел с ракети и дронове и започнаха многократни атаки срещу кораби, плаващи в Червено море, прекъсвайки световната търговия.
Шиитски милиции в Ирак и Сирия
Политиката на Иран за подкрепа на бойци в други страни се разшири драстично след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., която доведе около 150 000 американски войници до границата на Иран, както и дълго търсената възможност за доминиране на Ирак - някога част от Персийската империя, базирана в това, което е съвременен Иран - чрез новоупълномощеното шиитско мнозинство в страната. Революционната гвардия започна да организира и въоръжава шиитски милиции с крайпътни бомби и друго оборудване, за да атакува американските сили в Ирак, с цел да ги прогони.
Подкрепата на Иран за шиитските милиции в Ирак излезе наяве през 2014 г., когато иракското правителство официално ги одобри като средство за борба с екстремистите от "Ислямска държава" под общото наименование Сили за народна мобилизация. Тяхната огнева мощ и известност дадоха на Иран влияние да формира иракските правителства.
В Сирия Иран се намеси, за да запази своя единствен държавен съюзник, Башар ал-Асад, срещу това, което започна през 2011 г. като народен бунт, главно сред мнозинството сунитско население на страната му. Без да желае да ангажира голям брой свои войски, Иран привлече "Хизбула" и милиции от Ирак, както и шиити от Афганистан и Пакистан, да се бият в Сирия. Въпреки че се нуждаеше от помощта на Русия, политиката успя да спаси Асад и да осигури сухопътен маршрут за иранските военни доставки от Техеран до Ливан.
След началото на войната между Израел и "Хамас", организация-чадър на подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак и Сирия, наричаща себе си "Ислямска съпротива", започна да си приписва заслугите за атаките срещу американските сили в тези две страни и в Йордания. Атаките отпаднаха, след като САЩ нанесоха големи ответни удари през февруари, включително срещу цели, свързани с Революционната гвардия.
След 7 октомври Израел засили ударите срещу подкрепяните от Иран милиции в Сирия, след като те се приближиха до израелската граница. Атаката в Дамаск от 1 април беше само последният смъртоносен удар през последните месеци срещу Революционната гвардия в Сирия, за който Иран обвини Израел.
Различни степени на контрол
Степента на контрол, който Иран упражнява върху милициите, които подкрепя, варира. В единия край ан спектъра е иракската "Катаиб Хизбула", съставна част на "Ислямска съпротива", за която се смята, че функционира като организация под прякото командване на Иран. По средата е идеологически съюзник като "Хизбула", който би преследвал общи цели, дори ако Иран загуби интерес. На другия край е "Хамас", който за разлика от другите групи е съставен от мюсюлмани сунити, а не от шиити. "Хамас" е целесъобразен партньор, който ще се присъедини към Иран само докато това служи на неговите финансови и политически интереси.