МВФ вижда по-висок растеж, но предупреждава за забавено десетилетие

Международният валутен фонд намекна, че ще повиши малко по-високо своите прогнози за глобален растеж, като същевременно предупреди, че световната икономика все още рискува слаб ръст през това десетилетие, ако предизвикателствата, свързани с инфлацията и дълга, не бъдат адресирани.

Глобалният растеж ще бъде „незначително по-силен“ в новите прогнози на МВФ, които ще бъдат публикувани на 16 април, каза управляващият директор Кристалина Георгиева в реч в четвъртък във Вашингтон. Последната прогноза от януари предвиждаше увеличение от 3,1% тази година и 3,2% през 2025 г.

Силното потребление и инвестициите, както и облекчаването на проблемите във веригата на доставки, са сред двигателите на силния растеж в САЩ и много нововъзникващи пазарни икономики, каза тя. Но шефът на МВФ добави, че инфлацията все още не е напълно победена и нивата на дълга в повечето страни са твърде високи.

„Без корекция на курса, ние наистина се насочваме към бавно и разочароващо десетилетие“, каза тя, като посочи, че средносрочната перспектива на фонда за глобален растеж остава „доста под историческата си средна стойност“ малко над 3%.

Тя също така призова централните банки да избягват преждевременно или забавено парично облекчаване, което рискува да предизвика нови инфлационни изненади или да излее студена вода върху икономическата активност.

„Фед действа благоразумно“, каза тя в интервю с президента на Атлантическия съвет Фред Кемп след речта, която изнесе в мозъчния тръст. Администрацията на Байдън също вероятно ще „погледне какво може да се направи, така че икономиката да не прегрее до точка, която не е здравословна“, каза тя, като същевременно предупреди, че силен долар за дълго време рискува да причини притеснения за финансовата стабилност на други нации.

„Има политически капацитет за САЩ да управлява добре това известно меко кацане“, каза Георгиева. „Така че затегнете коланите – в един момент ще кацнем.“

Държавите трябва да доведат дълга си до устойчиви нива и да следват политики за стимулиране на растежа на производителността чрез зелена и цифрова трансформация, каза тя.

Георгиева, която се готви да спечели втори петгодишен мандат като ръководител на фонда, говори преди пролетните му срещи, провеждани съвместно със Световната банка във Вашингтон следващата седмица.

След пътуване до Китай в края на миналия месец, Георгиева каза, че ръководството на нацията е наясно, че трябва да начертае нов курс за икономиката, като бъде по-решително с фалиращите компании в сектора на имотите, стимулира вътрешното търсене и следва реформи на държавните предприятия и решаване на предизвикателствата, свързани с дълга на местното правителство. Всичко това е важно извън границите на Китай, предвид въздействието върху други страни в Азия и останалия свят.

„Китай да направи добър избор би било добре за всички“, каза тя.

Индустриална политика

Тя също така подчерта увеличаването на действията на индустриалната политика в световен мащаб миналата година, цитирайки анализ, който показва повече от 2500 интервенции. Китай, Европейският съюз и САЩ представляват почти половината от общия брой, каза тя.

„Трябва предпазливост“ при подобни мерки, каза Георгиева. Но тя добави, че има основания индустриалната политика да помогне за справяне с пазарните провали, като насърчаване на иновации, които се справят с изменението на климата.

Търговското напрежение се повиши през последните месеци, тъй като САЩ и Европа критикуват Китай за приемането на това, което те наричат несправедливи политики за насърчаване на индустрии, включително електрически превозни средства, като аргументират, че резултатът е свръхкапацитет, който изкривява световните цени. Китай се защити, като каза, че сегашното производство на зелени индустрии далеч не отговаря на търсенето и обеща да разчита на пазарите за премахване на свръхкапацитета, където съществува.

Шефът на МВФ също така предупреди, че има нарастващо разминаване вътре и между групите държави, като икономиката на САЩ се възстановява силно, докато Европа има по-постепенно възстановяване.

Страните с ниски доходи претърпяха най-сериозния ефект от пандемията, а крехките и засегнати от конфликти икономики носят най-тежкото бреме, каза тя.

Още по темата

Спасяването на Египет за $50 млрд. издава дълбочината на икономическата криза

Препоръките на МВФ за България не отговарят на икономическата ни реалност

Китайският премиер омаловажи рисковете за Китай на фона на призив за реформи от МВФ

Красен Станчев: Отказът от плоския данък няма да пребори неравенствата