Политиката на президента Джо Байдън в Близкия изток виси на косъм. Преговорите за прекратяване на огъня в Газа достигнаха критичен етап. Нападенията на хутите в Йемен затрудняват морския трафик и натоварват военноморските сили на САЩ. Подкрепата на Байдън за Израел остава силна, но след месеци на натрупване на напрежение, отношенията му с министър-председателя Бенямин Нетаняху публично се влошават. А с наближаването на ноември войната, която има трагични хуманитарни последици, влошава позициите на президента сред прогресивните му поддръжници у дома.
Но нещата в Близкия изток винаги могат да се усложнят - и да станат по-ужасни - и вероятно това ще се случи. Войната в Газа може да бъде просто пролог към две допълнителни кризи, които могат да се окажат още по-разрушителни.
Първата потенциална криза е свързана с риска от война между Израел и ливанската войнствена групировка "Хизбула". При сблъсъка на тези бойци през 2006 г. Южен Ливан беше опустошен. Оттогава насам израелските официални лица наблюдават с тревога как Хизбула - първокласна паравоенна сила, подобна на "Хамас" на стероиди - натрупва все по-модерно въоръжение, което според сведенията включва около 150 000 ракети.
След атаките срещу Израел на 7 октомври правителството на Нетаняху почти нанесе превантивен удар на "Хизбула", тъй като се опасяваше, че групировката ще се възползва от израелската загриженост за "Хамас". Израелците се въздържаха, отчасти защото Байдън изпрати мощна военноморска оперативна група, за да покаже на Израел - и на всички останали - че САЩ го подкрепят. Но по-дълбокият проблем не беше решен.
Малцина израелски граждани искат да поемат риска "Хизбула" да им направи това, което "Хамас" направи на техните сънародници на юг. Много общини в Северен Израел се превърнаха в призрачни градове; десетки хиляди жители живеят другаде или просто са се изселили. Израел е изправен пред фактическо намаляване на националната си територия - нещо, което никое правителство, ръководено от Нетаняху или друг вероятен негов наследник, не може да приеме.
Резултатът е ожесточена борба, която е под нивото на открита война, но се приближава към нея. "Хизбула" използва противотанкови ракети и други оръжия, за да атакува израелски войници и цивилни граждани. Израел отговаря с удари срещу военната инфраструктура на "Хизбула", някои от ключовите ѝ командири и иранските ѝ поддръжници. Най-драматичен беше неотдавнашният въздушен удар на 1 април, при който бяха убити високопоставени служители на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в консулството на Техеран в Дамаск - и който доведе до зловещи, макар и неясни, заплахи за ответни действия от страна на Иран.
Една тотална война между "Хизбула" и Израел би била с порядък по-разрушителна от конфликта в Газа. Тъй като "Хизбула" е най-важният съюзник на Иран, тя би могла да привлече и Техеран. "Хизбула" и нейният лидер Хасан Насрала имат основателни причини да избягват подобен конфликт, като не на последно място това е ударът, който организацията понесе през 2006 г. Но Насрала може и да не иска да изтегли бойците си обратно до река Литани в Южен Ливан, както изисква Израел.
Разчитайте на това: Кризата на северната граница на Израел предстои, вероятно след като най-тежките боеве в Газа приключат и израелското правителство може да насочи вниманието си към други заплахи. Все още не е ясно дали този конфликт ще бъде разрешен чрез дипломатически компромис, какъвто екипът на Байдън се стреми да постигне, или със сила, както заплашват израелските официални лица.
Втората криза също е свързана с Иран, както и голяма част от проблемите в Близкия изток. Иран, подобно на "Хизбула", би предпочел да избегне пълномащабен сблъсък с Израел и САЩ. Но това е отчасти защото статуквото предлага много предимства.
Хаосът в Близкия изток възпрепятства, макар и само временно, сближаването между основните врагове на Иран: Израел и Саудитска Арабия. Той позволява на хутите, които Техеран въоръжи и овласти, да примамват и обезкървяват САЩ. Освен това създава димна завеса, зад която Иран може да се стреми към създаване на бомба.
Независимо от някои неотдавнашни колебания, иранската ядрена програма вече е толкова развита, че Техеран може да разполага с достатъчно високообогатен уран за три ядрени оръжия само за две седмици. Създаването на годно за употреба ядрено оръжие би отнело повече време, може би една година, и няма убедителни доказателства, че Иран предприема необходимите стъпки. Но опасенията по този въпрос нарастват - през март Guardian съобщи, че "през последните месеци високопоставени ирански фигури поставят под съмнение ангажимента на Техеран към изцяло гражданска ядрена програма".
Генерал Майкъл Курила, ръководител на Централното командване на САЩ, заявява, че една иранска бомба би "променила Близкия изток... завинаги". Тя би дала на Техеран ядрен щит, зад който той би могъл да подкрепя свои пълномощници и да упражнява натиск върху враговете си. Тя би ужасила лидерите в Йерусалим, Рияд, Абу Даби и на други места. То ще промени динамиката на регионалните сили, дори ако Техеран никога не изстреля ядрена ракета.
САЩ и Израел може би скоро ще трябва да решат дали да оставят Иран да продължи да се приближава към ядрената си цел, или да го спрат с по-строги мерки - от по-строги санкции до военни удари.
Администрацията на Байдън в по-голямата си част мълчи по иранския ядрен въпрос. Може би тя се опитва зад кулисите да договори някакво споразумение за спиране. А може би няма добри отговори на това дяволски трудно предизвикателство и се опитва да се съсредоточи върху един проблем в даден момент.
Какъвто и да е случаят, твърде оптимистично е да се очаква, че краят на войната в Газа ще доведе до някаква трайна регионална декомпресия. По-вероятно е той да постави началото на опасните следващи фази на дълбока, продължителна криза на сигурността в Близкия изток.