Илон Мъск може би е намерил достоен съперник в Бразилия в неговия кръстоносен поход за свобода на словото: Върховен съд, който изглежда готов да доведе борбата срещу онлайн дезинформацията, докъдето сметне за необходимо, независимо от критиките, с които се сблъсква.
Убеждението, че фалшивите новини подкопават демокрацията в световен мащаб, се задълбочи сред бразилските съдии, докато те проучваха щетите от опита за бунт в столицата на страната през януари 2023 г.
Хиляди поддръжници на бившия президент Жаир Болсонаро, вярващи, че изборите през 2022 г. са били откраднати, опустошиха големи правителствени сгради, включително модернистичния дом на Върховния съд. В море от преобърнати маси, счупени стъкла и натрошени артефакти, повечето от 11-те съдии – вече необичайно властни като личности – решиха да се обединят в борбата срещу дезинформацията, която видяха като гориво за бунта.
Оттогава те наредиха спирането на акаунти в социалните медии на видни потребители, принудиха премахването на публикации и дори временно затвориха цели платформи като Telegram и X на Мъск, което накара милиардера да заплаши да не спази заповедите и да накара един от съдиите да започнат разследване срещу него на следващия ден. Драстичните действия на съда, които отразяват неговия често решителен подход към най-противоречивите въпроси на Бразилия, го поставиха в центъра на глобален дебат: борят ли се органи като него за спасяването на демокрацията или самите те се превръщат в чисто политически – и дори антидемократични – институции?
Това е позната позиция за Върховния съд на Бразилия, който разгневи както дясното, така и лявото през последното десетилетие, често изправен пред обвинения в превишаване на правомощията си, които следват посоката на политическите ветрове на момента.
Съдът послужи като гръмоотвод за общественото мнение, откакто излъчи публично изслушвания и дебати на огромен скандал за купуване на гласове, който избухна по време на първото управление на Луис Инасио Лула да Силва. Това направи възможно ареста през 2018 г. на Лула, тогава бивш президент, изправен пред обвинения в корупция, само за да промени по-късно правилата, които го държаха в затвора и в крайна сметка да анулира присъдите му, проправяйки пътя за завръщането му на висшия пост в страната миналата година. Съдът се бори с Болсонаро през цялото му президентство заради неуважение към пандемичните ограничения и фалшиви твърдения за изборите. Дори преди да се издигне до висшия пост, Едуардо Болсонаро, неговият син, който служи в Конгреса на Бразилия, предложи военните да закрият съда.
Огромната власт, с която разполага съдът, накара президентите все по-често да гледат на назначенията в неговите редици като на политически дела с високи залози: Болсонаро назначи съдия в съда, защото беше „изключителен евангелист“. Междувременно Лула миналата година назначи своя личен адвокат да заеме свободно място.
След опита за въстание на 8 януари 2023 г. усилията на съда срещу фалшивите новини само придобиха интензивност и се разшириха. Съдът вече е осъдил повече от 100 души за антидемократични действия, свързани с бунтовете. Един от най-противоречивите съдии, Александър де Мораеш, също така наблюдава федерално разследване дали Болсонаро и неговите висши съюзници са планирали преврат, едно от многобройните наказателни разследвания, включващи бившия президент, които биха могли да доведат до ареста му.
За своите защитници съдът играе жизненоважна роля като опора на една млада демокрация в риск и той използва правомощията си, за да предотврати пълното разпадане на следизборния хаос, причинен от дезинформация.
„Съдът проследи целия този процес и със сигурност избегна най-лошото“, каза съдия Гилмар Мендес, най-дълго служилият член на съда, в интервю от офиса си в Бразилия миналата седмица, преди да избухне спорът с Мъск. „Съдът запази спокойствие и изигра решаваща роля в поддържането на демокрацията в Бразилия, понасяйки всички атаки.“
Но не всеки го вижда по този начин. Конституцията на Бразилия очертава защитата на изразяването и въпреки че никоя не е толкова силна, колкото Първата поправка на конституцията на САЩ, критиците твърдят, че съдът прекрачва своите граници по начин, който подкопава свободата на словото.
„Разбрахме свободата на изразяване не като право, а като отстъпка, която трябва да бъде направена много пестеливо“, каза Андре Марсилия, адвокат, който специализира в свободата на изразяване в Папския католически университет в Сао Пауло. „Демокрацията се свързва със свободата на изразяване. Ако Върховният съд иска да бъде пазител на демокрацията, той трябва да бъде пазител на свободата на изразяване."
Това далеч не е консенсусно мнение сред правните експерти, но Болсонаро и неговите съюзници се възползваха от подобни аргументи, за да обрисуват съда не като защитник на бразилската демокрация, ръководен от закона, а като авторитарна заплаха. Той отдавна твърди, че многобройните съдебни разследвания, пред които е изправен – както и осемгодишната политическа забрана, която получи от висшия избирателен съд в страната през юни – представляват политически лов на вещици.
Неговите съюзници сега водят делото в чужбина, опитвайки се да укрепят подкрепата си за борбата си със съда. Едуардо Болсонаро твърди, че Бразилия вече не е демокрация поради съдебната система по време на скорошно интервю с бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън.
Това направи Мъск, самоопределящ се абсолютист на свободата на словото, естествен съюзник: Откакто пое Twitter и го ребрандира като X, милиардерът се премести още повече вдясно, често насърчавайки както десни инфлуенсъри, така и политически лидери. През май 2022 г. той направи изненадващо пътуване до Бразилия и се срещна с Болсонаро, който похвали усилията му да купи платформата.
На фона на битката си с Мораеш той повтори твърденията на Болсонаро, използвайки своята платформа, за да нарече съдията „диктаторът на Бразилия“, който „сложи палец на везната, за да бъде избран Лула“. Нито X, нито Върховният съд са отговорили на искания за коментар.
Спорът породи спекулации, че Мораеш може в крайна сметка да забрани на X да работи в Бразилия. Сред десните симпатизанти, това поднови призивите сред съюзниците на Болсонаро за импийчмънт на Мораеш и други съдии.
Междувременно съдът изглежда не се притеснява от драмата.
„Без независима съдебна система няма гаранция за закон“, каза съдия Кармен Лусия по време на сесия във вторник в Бразилия. „Без гаранцията за демократична правова държава няма сигурност на демокрацията. Без демокрация няма свобода, а без свобода няма достойнство."