Френският министър-председател Габриел Атал обеща още съкращения на социалните помощи за безработни, рискувайки да предизвика ответна реакция преди европейските избори, тъй като се опитва да укроти разрастващия се бюджетен дефицит и да продължи да изпълнява програмата за икономически реформи на президента Еманюел Макрон.
Правителството ще инструктира бизнеса и профсъюзите, които администрират осигуровките за безработица във Франция, да предоговорят подробностите по промените, които ще бъдат въведени през есента, заяви Атал в интервю за телевизия TF1.
Той заяви, че реформата може да съчетае няколко изменения, като например намаляване на максималната продължителност на социалното подпомагане от 18 на 12 месеца, удължаване на периода на работа, необходим за получаване на обезщетения, и намаляване на плащанията във времето.
"Нашата цел е да постигнем пълна заетост", каза Аттал в сряда. "Моята цел не е да набелязвам отделни хора, а да разтърся системата, за да стимулирам връщането на работа."
Макрон е съсредоточил своето управление на Франция върху икономическите политики, целящи да преодолеят десетилетията на слаб растеж, висока безработица и нарастващ държавен дълг. Доскоро той можеше да се похвали с известни успехи, тъй като процентът на безработица за кратко достигна 40-годишно дъно, а икономическият растеж бе по-добър в сравнение с други държави.
Но икономиката се поддава на по-широкото европейско забавяне, безработицата започна да се увеличава, а бюджетният дефицит се повиши значително над целите на правителството.
Преразглеждането на трудовото законодателство и обезщетенията за безработица винаги са били в основата на икономическата политика на Макрон. Още като министър в правителството на Франсоа Оланд той се застъпваше за промени в нормативната уредба с цел улесняване на наемането и освобождаването на служители - реформаторски порив, който той продължи с декрети малко след избирането си през 2017 г. При преизбирането си през 2022 г. Макрон обеща пълна заетост във Франция до края на втория си петгодишен мандат.
Въпреки това възраждането на този подход сега е рискован политически ход преди изборите за Европейски парламент през юни, тъй като партията "Ренесанс" на Макрон изостава значително от крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен в проучванията на намеренията за гласуване. Тя вече определи социалните помощи за безработни като ключово поле за битка, заявявайки, че подходът на Макрон е "разрушителен" и противоречи на здравия разум.
Залогът на френския президент е, че по-малко щедрите социални помощи ще накарат търсещите работа да се захванат с работа, а премахването на правните усложнения, предназначени да защитават служителите, ще насърчи компаниите да наемат служители.
Френската система за осигуряване при безработица е подобна на европейските по отношение на щедростта на заместващите доходи за средностатистическите работници. Въпреки това за получаване на обезщетения се изисква по-кратък период на работа, а обезщетенията за хора, които са имали високоплатена работа, могат да достигнат 290 евро на ден бруто.
Правителството на Макрон вече направи повече промени в начина на изчисляване на социалните помощи през 2021 г., включително повишаване на минималния период на работа за получаване на право на обезщетение и въвеждане на скала за намаляване на помощите след седем месеца на подаване на заявления. Те въведоха и санкции за компаниите, които често правят съкращения, свръхнатоварвайки системата, която се финансира от вноските на работодателите и служителите.
След тези промени ефективният дневен доход на търсещите работа спадна, а през февруари миналата година с друго правителствено постановление беше намален максималният период за подаване на заявления, когато пазарът на труда е силен и безработицата е ниска.
Атал заяви, че работи и по начини за намаляване на налозите, които възпрепятстват работодателите да повишават заплатите над минималната работна заплата.
"В момента имаме система, която означава, че за никого няма смисъл да увеличава заплатата", каза той.
Освен че отбеляза по-нататъшните реформи в областта на труда, министър-председателят повтори, че правителството ще подготви съкращения на разходите през следващите месеци, след като официалните данни от началото на седмицата показаха, че бюджетният дефицит се е увеличил до 5,5% от икономическото производство през миналата година. Министерството на финансите беше поставило цел за 4,9%.
Степента на недостиг поставя под въпрос стратегията на Макрон за постепенно възстановяване на финансите, като разчита на генерални реформи като трудовите, за да стимулира икономическия растеж.
Макар че Атал заяви, че правителството няма да повишава данъците на средната класа или на компаниите, той заяви, че е отворен за всяко предложение от страна на законодателите, за да гарантира, че дефицитът ще спадне под 3% от икономическото производство през следващите три години.
"Ситуацията е сериозна", каза Атал. "Въпросът е да се намали дългът на Франция, защото страна, която е свръхзадлъжняла, не е свободна страна."